Един специален репортаж за една много специална среща с един вълшебен 3 „г“ клас, 9 ОУ“Веселин Ханчев“
С един вълшебен 3 „г“ клас в 9 Основно училище „Веселин Ханчев“ вчера в ранния следобед си говорихме за операта, за Операта на Стара Загора, за Принцеса Турандот, за 101 далматинци, за Пинокио, за Италия и още и още много други неща…
Поканата към мен бе отправена от класния ръководител Десислава Балтаджиева. По телефона да си говорим е едно, но да те посрещне на входа на училището едно младо момиче /точно тя/ много приятно ме изненада.
Класът ме поздрави със „Здравейте, госпожо Кьосева!“. Еха, колко мило! И госпожа Кьосева /моя милост/ с летящ старт се впусна в разказ за любимата работа в любимата Опера.
След като си изключих звука на телефона и си припомнихме, какво се казва в началото на всеки спектакъл: „Моля, изключете телефоните!“ започна нашето пътуване….
Най-напред с това, че хората, които четат нотите, владеят един много рядък език. Отваряш белите листове с нотите /показах един нотен материал за хористите от операта „Трубадур“ на Дж.Верди/. Та…отваряш материала и…мелодията тръгва в главата ти, пред очите ти, защото владееш езика на нотите.
Междувременно пристигна г-жа Виктория , учител по физическо възпитание, която работеше в оркестъра на Операта и аз почти да замлъкна, защото ТЯ чете нотите, за разлика от мен! Но не – продължих, защото госпожата бързаше да събира мажоретките. И продължихме с произхода на имената на нотите:
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – Материя
Ми – Miraculum – Чудо
Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – Небеса
После разказът премина през това, в какъв вид се ходи в Операта, че анцунгът не е забранен, но не се препоръчва. Че се ходи с най-хубавите дрехи, защото е празник всяка среща с Музиката.
Преговорихме набързо „Пинокио“ – книга и мюзикъл, познат на децата и „101 далматинци“, книга и мюзикъл, който предстои.
Интересно беше да говорим за операта, но все още никой не беше посещавал оперен спектакъл. И затова разказах приказката за Принцеса Турандот и за нейните гатанки. Айде да ви видя и вас, как ще отговорите ? /отговорите ще са в текста най-отдолу/.
- Първата гатанка е – Кое е това ярко видение, което се ражда нощем и примамва човек, а на сутринта умира, за да се породи отново през нощта?
- Турандот задава втория си въпрос – Какво е това, което гори като пламък, но не е пламък: ако човек загине, то застива, а когато човек побеждава – то искри като слънцето?
- Турандот, обхваната от ярост задава и третата си, последна гатанка – Какво е това, което прилича на лед, но замръзва от огъня, ако си свободен то те държи в робство, станеш ли му роб, превръщаш се в цар?
Беше много забавно, отговорите наистина бяха оригинални, но в операта въпросите са сложни и поетични, изобщо трудна работа и много за мислене! Ние обаче си обяснихме и отговорите, защо са такива…малко странни за децата.
Голяма забава падна с въпросите към мен: Колко пъти съм била в Италия /защото им разказвах, че бих ходила там хиляди пъти, толкова я харесвам/. Още – какво точно работя в Операта /като не пея, свиря или танцувам/. Наложи се да разкажа, че съм нещо като журналистът на Операта, че създавам текстове за реклама, събития и ….такива ми ти едни работи интересни за моята длъжност Връзки с обществеността.
Кулминацията и хепи-ендът на тази среща беше въпросът: На колко сте години? И реакцията на децата, когато произнесох „на 57“. Пълно стъписване и замръзване, чак объркване! Леле, спомних си на техните години как такива като мен на 50 плюс ми се струваха…много възрастни.
Може би трябваше да си поиграем на Отгатни на колко години съм? Но аз пак с тази искреност!
Получих невероятни подаръци – картина и кутийка с най-красивото пожелание на света – „Нека работата Ви бъде изпълнена с красиви емоции, успехи и вълшебни моменти!“
Та така премина моето събитие, част от програмата в училището в Месеца на изкуствата и четенето.
Обещахме си До нови срещи!
Обещаното ще бъде-изпълнено!
Уляна Кьосева
Ето ви и отговорите на гатанките на Турандот:
- Това е надеждата, след кратък размисъл отговаря Калаф.Тиха вълна на надежда се разнася всред множеството. Съдът на старейшините утвърждава отговора. Смутена, Турандот задава втория си въпрос.
- Калаф се замисля – Това е кръвта!
- Турандот, обхваната от ярост задава и третата си, последна гатанка. Калаф е смутен, Турандот тържествува и вече се вижда като победителка, Ще се простиш с живота и ти чужденецо. Но, Калаф отговаря –Това си ти Турандот!
