106г. от рождението на Валери Петров – един от хвърчащите хора

ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Валери Петров

Те не идат от космоса,

те родени са тук,

но сърцата им просто са

по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора,

и добре, че се срещат единици поне

от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си

и жени ни влекат,

а ний пием коняка си

в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,

или с израз на снобска умора,

и изобщо стараем се да не става въпрос

за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са

от реалния свят,

не се срещат на тениса,

нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от вида на хвърчащите хора?

Ренесансовите личности в най-новата история на България се броят на пръсти. Преди 106 години на 22 април се ражда един от тях – Валери Петров. Легендарният поет, прозаик, драматург и преводач е сред единиците интелектуалци, които с достойнство представят името на страната ни пред света. Думите, творбите и посланията на мъдреца, който си отива на 94 през 2014 г., отдавна са национални ценности. Той е рицарят без броня, а неговият култ към доброто е пословичен, може би защото е убеден, че детското у хомо сапиенса ще спаси цивилизацията. „Знаеш ли, понякога си мисля, че човек до десетте си години е в най-добрата си форма, абе, най човек, и после започва да се разваля“, пише той в сценария за един от най-качествените родни филми „Йо-хо-хо“. Неслучайно е абсолютно вълшебен в прекрасните си произведения за малчугани и юноши – „Копче за сън“, „Меко казано“, „В лунната стая“, „Пук!“, „Бяла приказка“. Пренесени от хартията на сцената и екрана, те продължават да въздействат на всяка следваща генерация зрители. Аристократичното му и ненатрапчиво, но завладяващо излъчване въздейства дори на хлапетата, които невинаги могат да разберат какво им казва, но са като омагьосани от него.