150 години от Априлското въстание: Историята на Мария Сутич, единствената жена в четата на Бенковски

Мария Сутич е единствената жена в Хвърковатата чета на Бенковски. Научете нейната вълнуваща история и как България ще отбележи 150 години от Априлското въстание.

Историята на Мария Сутич оживява в навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание. Тя е единствената жена, застанала редом до мъжете в легендарната Хвърковата чета на Георги Бенковски. Нейната смелост разбива представите за ролята на жените в онези размирни времена. Мария Сутич споделя несгодите на четническия живот наравно с мъжете и участва активно в битките.

Родена в Татар Пазарджик, младата жена попада в дома на революционера Георги Консулов в Белово. Този град заема стратегическо място в подготовката на бунта заради Барон фон Хиршовата железница. Служителите по железницата съзнателно са търсили такива позиции. Целта им е била да спрат турската армия, идваща от Цариград.

Мария се влюбва в Иван Сутич, който работи по строежа на железницата. Когато Георги Бенковски посещава дома им, той веднага забелязва оръжията на стената. Севдалина Попова, директор на музея в Белово, разказва за тази съдбоносна среща.

Там той вижда на стената заветното лефуше и един много хубав револвер. И казва на домакина си – искам да купувам тази пушка и този пистолет… Тогава Сутич отговаря – аз ще ги взема заедно със съпругата ми ще дойдем с вас.

Така 18-годината Мария заменя спокойствието с опасностите на революционния поход. Захари Стоянов описва в своите записки как младата жена издържа на всички трудности по време на похода. Свидетелства от по-късно издадени документи потвърждават нейното директно участие в сраженията.

Към нас се присъединиха десетина души далматинци, сред които Иван Шутич и съпругата си Ньонка, които следваха четата до разбиването ни от турските редовни войски и башибозуци вземаха участие във всичките сражения гдето четата имаше с неприятели.

След разгрома на четата, Мария и съпругът ѝ са заловени от турските власти. Тя прекарва месеци в затворите, където устоява на опитите за насилствено потурчване. След освобождението си, тя се установява трайно в Пловдив. Там тя отглежда децата на втория си съпруг, който е началник на пощата.

Портретът на Мария Сутич остава вечен символ на женската храброст в българската история.