На 17 април е Международен ден на хайку поезията
Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на Хайку Фондацията.
Ха̀йку или хо̀кку е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.
Отличава се с изключително кратко изложение – в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е приблизително сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията.
В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.
Хайку подбира думи за вникване в невидимото и същественото. Въздига в култ прекрасното в своеобразна религия.
Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката на Арикида Моритаке още през 1465 г.
Ето няколко примера за хайку:
*В градината
свети фенер.
Пустее къщурката.
![]()
*Бялата хризантема
се зачерви от студ.
Утринна слана.
![]()
*В храма
жена и дете закусват.
Задава се буря.
![]()
*Годините си забравям,
гледайки жарава
сред безкрайното поле.
![]()
Голям котарак
се излежава
върху ветрилото.
![]()
Дъждовен ден.
Някой мина край портата —
дъх на перуники.
![]()


