На 17 април е Международен ден на хайку поезията

Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на Хайку Фондацията.
Ха̀йку или хо̀кку е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.
Отличава се с изключително кратко изложение – в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е приблизително сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията.
В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.
Хайку подбира думи за вникване в невидимото и същественото. Въздига в култ прекрасното в своеобразна религия.
Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката на Арикида Моритаке още през 1465 г.
Ето няколко примера за хайку:

*В градината

свети фенер.

Пустее къщурката.
🔸 🔹
*Бялата хризантема

се зачерви от студ.

Утринна слана.
🔸 🔹
*В храма

жена и дете закусват.

Задава се буря.
🔸 🔹
*Годините си забравям,

гледайки жарава

сред безкрайното поле.
🔸 🔹
Голям котарак

се излежава

върху ветрилото.
🔸 🔹
Дъждовен ден.

Някой мина край портата —

дъх на перуники.
🔸 🔹