Тодор Каблешков – един от апостолите на Априлското въстание

Коя секунда роди българския век? Вгледайте се в този елегантен млад мъж, от чиито очи сякаш искри интелект. Това е самият Тодор Каблешков, най-образованият от Апостолите на Априлското въстание и автор на прочутото Кърваво писмо, което преобръща българската история.

Да започнем с общоизвестните фактите за него. Каблешков е роден в много заможно семейство на 13 януари 1851 г. в Копривщица. Неслучайно го наричат „най-светлият ѝ син“. Майка му Стойка умира рано и младият Тодор е отгледан от леля си Пена. Тук идва първият полъх на копнежа за свобода, защото Пена е съпруга на Дончо Ватах – войвода, водил чета повече от 30 години. Ватах имал едно интересно качество: наказвал е сурово и еднакво и османлии, и гърци, и българи, които си позволявали прегрешения спрямо „обикновения народ“. Каблешков няма как да не е попивал от историите за този юнак, който загива в битка с потеря през 1860 година, когато нашият герой е едва на 9.

Забележете, само на 17 години Каблешков основава ученическото дружество „Зора“. На 18 вече учи в престижния Галатасарайски френски лицей в Цариград. Там научава френски толкова добре, че по-късно става първият, започнал да превежда на български романите „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“ (за жалост преводите са недовършени). Но освен с трупането на знания, в него не спира да гори и желанието за действие. В Цариград той наивно обмисля как да премахне султан Абдул Азис, който всяка седмица отивал до дворцовата джамия. Този план не се осъществява и Каблешков се връща в Копривщица, за да се случи една среща, която ще отеква през целия му кратък живот. Той се среща с Васил Левски и се вдъхновява за създаването на мощна организация. Малко хора днес съзнават, че Каблешков е съратник на Левски и, което е по-важно, че самото Априлско въстание става възможно, защото стъпва на изграденото от Апостола.

На 22 години Каблешков създава и дружество „Трудолюбие“, за да помага на местната индустрия. След това става телеграфист и началник на гара. За времето си това е най-напредналото и „технологично“ занимание в изостаналата империя. Но, за да пътува по-лесно и да създава комитети, той напуска високата си позиция и става търговец на дървен материал.

В тези бурни месеци до него е и голямата му любов Мария Българова. Тя е не просто негова любима, а съратник. Тя е жената, която ушива знамето на копривщенските въстаници. Оттук нататък всеки българин би трябвало да знае всичко. Каблешков е един от основните апостоли и отговаря за бунта в родната си Копривщица. На него дължим самото избухване на въстанието, защото той вдига хората в момента, в който Неджиб ага пристига, за да арестува „лудите глави“. Без мигновената решителност на този иначе болнав 25-годишен мъж, нямаше да има нито първа пушка, нито Кърваво писмо. Вероятно нямаше да има и Априлско въстание. Понякога секундите в историята променят хода на десетилетия и дори векове. Е, секундата на Каблешков роди следващия български век. И това не е патетика, а просто причинно-следствен факт.

Въстанието е потушено, чорбаджиите предават бунта, за да не бъде разорен градът, а Каблешков бяга с малка чета към Балкана. Уви, скоро от четата остават само четирима души. Предадени са и в престрелката двама са убити, а Каблешков е заловен жив. Водят го в Ловешкия затвор, където го измъчват, а после го изпращат към Пловдив. По пътя, в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на конвоя, отнема пистолета на едно от заптиетата и се самоубива. Той е само на 25. А можеше да е заможен търговец, да е важен и високопоставен чиновник или просто човек на спокойното перото. Можеше с неговата Мария да шетат из Европа и да се радват на живота. Но той избра друго.

Тук възниква интересният въпрос, защо реших да ви разказвам за толкова популярен герой? Защото тази година се навършват 150 години от Априлското въстание. С мои гости историци още миналата година стигнахме до извода, че държавата няма да си мръдне пръста за по-тържествено честване. Държавата, родена от Април 1876-а, не искаше да почете своите създатели. Е… изведнъж се присетиха и то съвсем преди годишнината, малко като в народния израз „сетила се Мара да се побара“, но все пак е нещичко. Но, ако вездесъщият чиновник винаги се сеща късно и най-вече, за да отбие номера, ние с вас може и да помним. Героите на онзи Април го заслужават.

Росен ПЕТРОВ

Росен Петров