На 11-ти април ежегодно се отбелязва световният ден за борба с Болестта на Паркинсон.

В световен мащаб около 10 милиона души страдат от Болестта на Паркинсон, като за България, липсват точна информация за честотата на заболяването . По данни на НЗОК  в страната има диспансеризирани 18 500 души със заболяването, 10% от които са в късна фаза на болестта.

Паркинсоновата Болест (ПБ) е невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с четири основни симптома:

• Треперене в покой (тремор);

• Скованост на мускулите (ригидно повишен мускулен тонус);

• Забавеност на движенията (брадикинезия);

• Нарушен баланс (постурални нарушения);

Причината е прогресиращо във времето увреждане специфични клетки в подкоровите ядра на мозъка (т. нар. допаминергични неврони в substancia nigra). Тези нервни клетки синтезират невротрансмитера допамин, който има множество функции в централната нервна система, включително и за контрол на движенията. Загиването на тези клетки при болестта на Паркинсон водят до намаляване количеството на допамин, в резултат на което болните постепенно започват да развиват симптомите на болестта.

За поставяне диагнозата Болест на Паркинсон се прилагат различни диагностични методи и тестове. Прилаганите регулярни диагностични тестове включват:

• Обстойна анамнеза с акцент върху сегашните оплаквания, динамика във времето, фамилна обремененост и др.;

• Детайлен неврологичен преглед с акцент върху двигателната дейност;

• Електрофизиологични методики – електромиография (ЕМГ) с провеждане на треморограма за изследване характеристиките на треперенето (тремора);

• Невроизобразяващи изследвания – Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и компютърна томография (КТ) – за морфологична оценка на централната нервна система;

• Медикаментозен тест с леводопа – за оценка повлияването на двигателните симптоми;

• Функционална диагностика – DaTSCAN за получаване на функционална оценка за определени мозъчни структури – базални ядра (стриатум), които се засягат рано при Болест на Паркинсон;

Хода на заболяването варира при отделните пациенти, като началото е постепенно и незабележимо. Едва при 30 % се диагностицират през първата година от заболяването. Обикновено най-рано се проявява нарушението на походката, позата, фините движения на ръцете (несръчност), промени в почерка (променен със ситни букви), монотонен и по-тих говор, рядко мигане.

В началото лечението на Болестта на Паркинсон е медикаментозно, чрез различни медикаменти:

• Допаминови агонисти

• МАО-B инхибитори

• Амантадин

• Антихолинергични медикаменти

• Леводопа

• COMT-инхибитори

Средно между 5-10 години от началото на Болестта на Паркинсон се навлиза в т.нар. напреднала или късна фаза.

Късната Болест на Паркинсон (КБП) се характеризира с прогресия на основните симптоми, скъсяване ефекта от прилаганите медикаменти, както и поява на двигателни усложнения:

• „Феномен на изчерпването“ ефектът на отделната доза леводопа се скъсява постепенно, като това води до по-чест прием на медикаментите.

• Моторни флуктуации – отчитат се „ON/OFF фази“. При OFF фаза се наблюдава влошаване на симптоматиката свързана със заболяването, докато при ON-фаза се отчита значително подобрение на симптомите на фона на прилаганото лечение;

• „Феномен на замръзване“ – внезапно спиране на движение;

• „Старт феномени“ – трудности при започване на двигателния акт;

• Дискинезии – неволеви движения изразяващи се в „извиване“ или „извъртане“ на различни части от тялото. Тези движения могат да се наблюдават както в OFF-фаза, така и да са в резултат от приема на медикаменти и да се появят в ON-фаза.

Освен моторните симптоми, при заболяването се наблюдава и широк-спектър немоторни симптоми, които се проявяват с прогресията на заболяването:

• Паметови нарушения – деменция;

• Невропсихиатрични прояви – депресия, апатия, психози, халюцинации, обсесивно-компулсивни нарушения и др.;

• Автономни – запек, повишено слюноотделяне, ортостатична хипотония, затруднения при преглъщане, повишена потливост и др.;

• Сетивни нарушения – нарушения на обонянието, слуха и зрението, болкови синдроми, уморяемост и др.;

• Нарушения на съня – Повишена дневна сънливост, Инсомния, Синдром на неспокойните крака, Нарушаване на фазите на съня (РЕМ фаза) и др.;

Лечението при Късната Болест на Паркинсон включва оптимизиране на пероралната терапевтична схема, както приложение на т.нар асистирана терапия, включваща три метода понастоящем напълно заплащани от НЗОК:

• Дълбока мозъчна стимулация;

• Леводопа-карбидопа интестинален гел;

• Инфузия с апоморфин;

Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) е неврохирургичен метод за невромодулация на определени части от мозъка отговорни за контрола на движенията. Оперативно се имплантират електроди в специфични структури на мозъка, които се отвеждат подкожно до областта на подключицата, където се поставя електростимулатор „пейсмейкър“.

Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) подобрява моторните симптоми при Болест на Паркинсон. Ефектът от ДМС е през целия ден, тъй като стимулацията е постоянна без прекъсване в денонощието. Най-добро повлияване се отчита при следните симптоми:

• Треперенето (тремор);

• Забавеността на движенията (брадикинезия);

• Сковаността на мускулите (мускулна ригидност);

• Подобряват се двигателните флуктуации с редуване на Off и On периоди, при което се подобрява функционирането в ежедневието;

• Отчита се значително намаляване на неволевите движения (дискинезии);

От 2019г. е постигнато пълно заплащане от НЗОК на скъпоструващите устройства за лечение с ДМС. По този начин лечението с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) става безплатно за пациентите.

От 2019г. е проведена и първата имплантация на система за ДМС при болен от Болест на Паркинсон в гр. Варна, което дава допълнителна терапевтична възможност за всички пациенти да се възползват от лечението с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при напреднал стадий на Болестта на Паркинсон, чрез който се постига добър и продължителен контрол на двигателните симптоми.