Драматичен театър „Гео Милев” отбелязва 150 години от Априлското въстание

Преди 150 години българският народ се изправя срещу робството не само с оръжие, а с непоколебим дух, вяра и любов към свободата. Априлци тръгват по път, осеян с болка, саможертва и кръв, но озарен от една велика мечта – България да бъде свободна. Техният подвиг не е просто историческо събитие. Той е завет. Завет за смелост. Завет за достойнство. Завет за онази свята любов към Родината, която превръща обикновения човек в герой.

Днес, век и половина по-късно, пламъкът на онзи април не е угаснал. Той живее в паметта ни, в имената на героите, в уроците по история, в песните, в стиховете и в сърцето на всеки българин. Нека помним, че свободата, която днес приемаме за даденост, е извоювана с цената на безброй жертви. Нека бъдем достойни наследници на онези, които превърнаха страданието в безсмъртие и смъртта – в път към свободата. Поклон пред героите на Априлското въстание! Поклон пред безсмъртния български дух!

Драматичен театър „Гео Милев” се присъединява към всенародните чествания на тази забележителна годишнина със спектъкала

„МНОГОСТРАДАЛНА ГЕНОВЕВА

ИЛИ ЛЕТОПИС НА ЕДНО ВЪСТАНИЕ”

на 22 април, 19.00 часа, Културен център Стара Загора

 драматизация АНАСТАСИЯ СЪБЕВА и  МАРИЯ ДОНЕВА

режисьор АНАСТАСИЯ СЪБЕВА

сценография – ТЕОДОР КИРЯКОВ и ЕЛИЗА СИМЕОНОВА
костюми – ИЛИНА ГРОЗЕВА

музика – ХРИСТО НАМЛИЕВ

хореография – РОМИНА СЛАВОВА

конкултант – РАДОСЛАВ ИЛИЕВ

участват: ИВАН КАЛОШЕВ,  БОРИСЛАВ ВЕЖЕНОВ, СТЕФАН БОРИСОВ,  ЦВЕТОМИР ЧЕРКЕЗОВ,  КРАСИМИР НЕНКОВ, БОРЧЕ МАНЕВ, ЖОРО РАЙЧЕВ, ЕЛЕНА АЗАЛОВА,

НЕДА СПАСОВА (гост), ЯНА БОЖАНИН,  ИВЕЛИН КЕРАНОВ

 

 „Многострадална Геновева“ отново на сцена в Стара Загора, след 155 години, когато е представена от старозагорски актьори, които са и членове на местния революционен комитет, организиран от Васил Левски. Първо представление, чистосърдечно и неумело като първа любов.

От тогава до днес, за всеки българин „Многострадална Геновева“ означава усмивка, наивен възторг и мил ентусиазъм. „Геновевата“ ни подсеща за пламенната общност на хора, които нито знаят как да бъдат актьори, нито знаят как да бъдат публика, но реагират на театралната условност с безусловна емоция. С чистосърдечност и наивитет, присъщи само на детството, даскали и попове, моми и момци, старо, младо и деца съзаклятничат за представление и репетират за друг, по-страшен празник.

За борбата като за веселба, за бунта като за венчило, за революцията – като за сватба със смъртта.

България, каквато сме забравили, че може да бъде. Идеалите и вярата, радостта и саможертвата, смехът до сълзи…