Ученик на Теодосий Теодосиев е създал камерите на „Артемис 2“
Камерите на инж. Петко Динев ще бъдат използвани за всички бъдещи мисии „Артемис“, както и в програмата на НАСА за бъдещи полети до Марс
Земята е малка точица в очите на четирима души в момента – астронавтите от „Артемис 2“ се носят в безтегловност по пътя към Луната, по който никой не е поемал от половин век насам. Камерите на кораба им „Орион“ показаха малка част от изгледа им, техен офис, в който ще останат за около десетина дни, колкото ще продължи обиколката им около Луната.
„Повярвайте ми, изглеждате чудесно – каза астронавтът Виктор Гловър на едно от включванията си от „Орион“. – От тук изглеждате като едно цяло, всички сме Хомо сапиенс, независимо къде се намирате.“
„Артемис 2“ се изстреля към Космоса на 1 април 2026г. (рано сутринта на 2 април българско време). В мисията на НАСА, чиято крайна цел е установяването на човешко убежище на Луната, има и българско участие. Камерите, които излъчваха на живо старта на ракетата и ще продължат цялата мисия до Луната, са изработени от българин. Техен създател е инж. Петко Динев, възпитаник на учителя Теодосий Теодосиев, а днес – президент и главен изпълнителен директор на компанията „Имперекс“, основата през 2001 г. в Бока Ратон, Флорида.
Над 200 камери, разработени от него, летят на спътници около Земята в момента, а в „Артемис 2“ приносът му е камери по корпуса и вътре в самата ракета носител. Приложението им е не толкова да изпращат вълнуващи снимки към земната повърхност, а да следят за правилното функциониране на ракетата, споделя Динев пред Би Ти Ви. Ключово е разположението им между ракетата и ускорителя, за да се проследи дали ускорителите са се отделили синхронно – забави ли се дори само един, това може да означава нежелана промяна на курса на ракетата.
Камерите по дизайн на Динев ще бъдат използвани за всички бъдещи мисии „Артемис“, както и в програмата на НАСА за бъдещи полети до Марс. Надеждата му е, че камера с български принос ще покаже следващата човешка стъпка на Луната по време на „Артемис 4“, мисията, предвидена за 2028 г.







