„Луд гидия“ възпламени и въодушеви старозагорските оперомани

На 1 април 2026г. (не на шега) Държавна опера Стара Загора представи втората премиера на прекрасната българска опера „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. Негласното мнение, че българска опера не може да се сравнява с класическите италиански и френски заглавия, беше опровергано от публиката, заела и последното място в салона. Казват, че най-добрата реклама е устната – от човек на човек., т.е. първата премиера си беше свършила добре работата.

Много са причините Лудият гидия да се харесва безкомпромисно.

Музиката носи голяма завладяваща сила. Изградена върху музикално-песенното ни национално богатство, тя буквално се втъкава във всяко българско сърце. Според пресъздаването на сюжета тя е ту жизнерадостна, ту – тревожна, ту патетична. Тя като с четка доизвайва ярко образите на героите, прави ги по-пълнокръвни, по-истинни.

Казват, че Парашкев Хаджиев така се е запленил от либретото на Иван Генов, създадено по стихотворението на Пенчо Славейков „Луд гидия“, че само за няколко седмици партитурата е била готова. В нея има всичко – лирични арии, дуети, комични моменти, хорови и танцови изпълнения…И дори за непрофесионалното ухо, със сигурност, музиката звучи съвършено модерно .

Вероятно целият постановъчен екип е заразен от „Луд гидия“. Повече от два месеца режисьорът Александър Мутафчийски разнищва до най-дребния детайл драматургията, извежда посланията, заложени в творбата, „вкарва в обувките“ на персонажите всички действащи лица и изпълнители, изгражда образите им, оцветява ги максимално, създава вълнуващ спектакъл от сълзи, смях и възторг. Съвсем лесно се разчитат посланията – моралът на Възраждането, който се поднася в исторически отрязък по време на турското робство, силата на изкуството, което събужда хората за действие, етническата толерантност, с която българите сме известни, жертвоготовността в името на любовта, хитроумността ни, която почти винаги ни кара да се надсмиваме над себе си..

Преди месец, по време на пресконференция г-н Мутафчийски сподели:

„…Радостен съм, че работя с толкова млади и толкова пеещи артисти, интуитивни към това, което се подава от режисьора и диригента. Те влагат много труд и много душа в този спектакъл, за да може той да стигне до публиката по най-добрия и най-чистия начин…Ако мога с едно изречение да определя посланието на операта „Луд гидия“ то е: Изкуството прави човека свободен. Именно това прави главният герой Илия – показва на хората начина да мислят свободно…“

На втората премиера се представи почти напълно нов солистичен състав. Мисля си, че когато композиторът е подреждал нотите си е мислил за точно такива изпълнители: Любимият на публиката бас Александър Марулев изпълни ролята на чорбаджи Радан. С мислите и действията си и чуждопоклонничеството си, той не само настоява да се прогони от селото гусларят Илия, но и да даде дъщеря си Зорница за жена на Осман бей, напук на нейната любов към Илия. Повярвахме на Раданица – представена от Михаела Берова, нейната неотминала през годините болка, че баща й я е дал на чорбаджи Радан, а не на момъка, с който са се обрекли на вярност.

В ролята на Зорница, дъщерята на Радан, великолепната Емилия Терзиева изгради образа на девойка с богата душевност, разпъната на кръст между бащината дума- закон и чистата й любов към гусларя. За да спаси любимия си, тя е готова да се жертва и да стане жена на бея. В целия спектакъл Емилия Терзиева беше изключително искрена и истинска, крехка, но решителна.

В обувките на ратая Илия -Лудия гидия, влезе младият тенор Стоян Буюклиев- красив, артистичен, гласовит, нежен и темпераментен, завладяващ , увличащ с гуслата си народа към свобода.

Двамата много интересни герои са Мечо – ратай, приятел на Илия -в ролята Теодор Петков и ратайкинята Куна, приятелка на Зорница и любима на Мечо – Нели Петкова. Мечо е чистосърдечен, малко глуповатичък и хитрец, иска да бъде безстрашен мъж и режисьорът му позволява. Той, заедно с още двама юнаци, с вили, тръгват да убиват бея и така да помогнат на гусларя. И двамата носят комичното и очистителния смях.

Поп Матей на баса Евгений Арабаджиев по муските разкрива многогодишната тайна.

Овчарят Борил имал двама сина – Слав и Илия. Слав е отвлечен от турците, но сега е пред тях като Осмян бей.

Иван Кабамитов изгради сложния образ на Осман бей – владетелят, на когото всички са длъжни да се подчиняват, на смелия войн – спасил султана и заради това получил като дар селото Султане и в същото време човекът, който от години търси своите корени. Когато разбира, че с Илия са родни братя, великодушието му няма край. Негови са и думите :“Осъдиш ли певец, ще сториш грях!“.

Ивайло Йовчев се представя в образ на кадията – “Криво седи – право съди стар кадия…“ (Така започва стихотворението на Славейков). Тази полукомична, полумъдра роля разкри големия талант на младия тенор.. И макар с по-малка натовареност по нищо не отстъпваха на останалите солисти чорбаджиите – Костадин Якшиев и Любомир Петков, както и тъпанджията Иван Пенчев.

Най-добрият оперен хор – този на Старозагорската опера, с хормайстори Младен Станев и Стефания Русева допринесе максимално за триумфа на спектакъла. Аплодисменти за хореографа на фолклорните танци Стефан Маринов и част от танцовата формация на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ , на концертмайстора Анна Иванова, на асистент-режисьора Луиза Тотева, на всички зад сцената – гардеробиери, перукиери и гримьори, сценични работници, осветители и озвучители и пр.

Комплименти за универсалния оркестър на операта.

Под диригентската палка на маестро Владимир Бошнаков, още едно заглавие може да се запише в златния фонд на операта.

След дългите аплодисменти и възторжени скандирания, в качеството си и на директор на операта г-н Бошнаков обяви, че точно на тази дата -1 април 2026г., преди 80 години, Старозагорската опера е одържавена. Той благодари и се поклони на публиката, която вярно, с любов и грижовност подкрепя и се гордее със своята опера, която разнася славата на града в Европа и по света.

Росица Ранчева