Честит рожден ден на поетесата Виолета Бончева:“През огъня на 75 свещи“
Виолета Бончева е български поет, писател и преводач от испански език. Родена е на 1 април 1951 г. в Стара Загора. Завършила е библиотекарство и испански колеж в гр. Монтерей, Мексико. Дипломиран преподавател е по испански език от университетите в Саламанка, Гранада и Сантяго де Компостела, Испания – 2004г. Публикува стихове и проза от 1981 г. в регионалния и централния печат. Автор е на 14 книги с поезия и проза , в т.ч. 2 двуезични и 5 – преведени от испански език – поезия и проза.
Лауреат е на десетки национални и международни награди. Голяма част от творчеството й е преведено на испански, английски, френски, шведски, португалски , арменски и др. езици, отпечатано в Мексико, Чили, Аржентина, Гърция, Съединените щати и др.
Член е на СБП и посланик за България на Движение „Световни поети“, Чили.
Прекрасна Виолета, усети ли как се изтърколиха 75 години, от които 45 – творчески?
Понеже съм родина на първи април, мисля, че отговорите ми трябва леко да са „усмихнати”, за мен не представлява никакво усилие и насилие над моята същност, която има мисията да вълнува света с усмивка, откровеност и лъчезарие.
Относно това дали съм усетила как минават годините – да, посрещах и изпращах всичко, което преминаваше през моя живот, може да добавя – „със страшна сила”, но в паметта ми са само хубавите моменти, ситуации, при които радостта и смехът са били естествен приток на енергия при общуването. Като цяло мога да дам един пример с популярно клише от некролозите, в което се казва, че „животът е миг , спомените – вечни, а мъката безкрайна”… Да, има горест в тази работа, като преброиш свещите върху тортата…
Творческите години бяха украсени с най-много труд и най-голяма радост за мен и моите приятели и почитатели. Не съм се „борила” с „черни ветрове и мисли злобни”, никога и от никого не съм била възпирана, редактирана и отклонена от моята цел и средствата, с които се движех към нея – било в поезията, в прозата или преводаческата дейност. Имала съм късмета да срещна талантливи творци, които ме мотивираха да продължавам да пиша, като проф. Светлозар Игов, който пръв публикува критика за моята дебютна стихосбирка „Мокър етюд” – 1990г., а после стана редактор на втората „Огледало” – 1994г. Срещнах талантливи творци, редактори и издатели като Георги Марктовски, Румен Леонидов, Марин Георгиев, Калин Донков, Пламен Анакиев, Димитър Никленов, Александър Арнаудов и др.
Какво срещна по пътя си до тази мъдра и красива възраст?
Чрез тази мъдра и красива възраст прозрях, че със стойността на таланта си и благословението на Бог, никак не е трудно да пристигнеш там, накъдето си се запътил, разбира се, ако мисията ти е тази, по чийто път вървиш. Така е по целия свят. Казвам го след моя продължителен престой в Монтерей, Мексико, в Германия, Италия, Гърция…
Какво богатство натрупа през годините? На какво се радваш най-много?Най-голямото богатство за мен е моето семейство – двете ми дъщери, тримата ми внуци, съпруга ми, моите племенници, големите приятели, които ме придружаваха през годините, възхищенията от спонтанните срещи с единомислещи и с друго мислещи и всичко онова, което създава усещането, че този живот е една фантастична приказка… Да не забравя и за удоволствието, което изпитах, докато създавам моите 18 авторски книги до тук…
С какво отбелязваш 75-тия си рожден ден?
Завърших една прозаична, биографична художествена книга, която още няма заглавие, но в кратки фрагменти са представени личности, които са имали влияние в моя път на развитие, възпитание и култура. Понеже сме още в началото на годината – дано да ме изненада някоя нова идея, която да осъществя.
Как непрекъснато си заредена с весел дух и емоция? Има ли това връзка с пролетта, през която си поела първия дъх?
Онова, което идва отвътре, е като водата – няма как да го спреш и да контролираш, а щом си дошъл на белия свят през пролетта, то няма начин да не носиш нейната свежест, спонтанност, изобилие на хубост и разцъфтяваща тайнственост…(макар, че последното май не се отнася до мен и го прибавих към изречението само за колорит…). Важното е да не се смееш на дебел човек, на беден и просяк или някой с биполярно разстройство, което утре може да пипне и теб… Аз не търся съзнателно нещото, което да ме разсмее, то просто се появява, без да го търся. А ако трябва да съм сериозна – чувство за хумор имаха и двамата ми родители, особено баща ми, който ни е разказвал безброй случки, завършващи със здрав смях…
За какво е молитвата ти?
Моята молитва към Небесата е за здраве, мир, благоденствие и обич между хората по света…
Коя е любимата ти българска дума?
Ако трябва да съм откровена – всички български думи обичам и притеснението за тях в мен расте, защото между добрите – има и много неграмотни, недоучили и неосведомени медийни служители, политици, анализатори, както и актьори – за режисьорите не знам, които изместват ударенията на думите. Например напоследък като папагали изговарят: Абу ДАби – като и при двата случая поставят ударенията върху буквата „а”, без да се съобразяват с това, че в арабския език ударенията са на последната сричка. За моя голяма изненада, известен професор утвърди глагола „повреждам”, като определи формата за 3л., ед.ч. , в сегашно време с ударение на последната сричка: „Колата ти може да се повредИ”… В европейските езици – например испанския – ударенията на последната сричка поставят глагола в минало свършено време… За мен тези упражнения с езика са снобски и много вредни.
Любимата ми дума… Никога не съм се замисляла за това, но пък си спомням – прочетох някъде, че любимата дума на Иван Вазов е била „младост”. От позицията на моя рожден ден – присъединявам се към него, като допълвам с друга една красива дума: „любов”.
Какво ще пожелаеш на приятелите си и на твоите почитатели?Пожеланията към моите приятели и почитатели са за здраве, сила, много оптимизъм и радост, дръзки полети на духа и много щастие!
С много обич и уважение, ние от Долап.бг, честитим рождения ден на нашата приятелка Виолета Бончева! Бъди здрава и благословена! Бъди и занапред пример за лоялност, за естетика и хармония, за вдъхновение, за жена и творец, която остаряване като катедрала.
Наздраве! На многая и благая лета!
Въпросите постави Росица Ранчева
ИЗДАДЕНИ КНИГИ НА ВИОЛЕТА БОНЧЕВА
- „МОКЪР ЕТЮД“, поезия – 1990
- „ОГЛЕДАЛО“ – поезия – 1994
- „ПОВИКАН МИГ“- поезия -1998
- „ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО“- проза – 1998
- „ГОЛЯМОТО СОМБРЕРО“,проза, двуезична – 2004
- „НЯМА ДА ИМА СБОГУВАНЕ“, поезия – 2005
- „В ПЪПА НА ЛУНАТА“, поезия, двуезична – 2007
- „СЪВРЕМЕННИ МЕКСИКАНСКИ ДРАМАТУРЗИ“, проза – 2010
- „ЛИЛИУМ“, проза – 2007изд. „Факел”, София
- „НЕ СИ ДОКОСВАЛ ОЩЕ ДЕВСТВЕН ПЯСЪК“, поезия на испански език – 2017- Университетско издателство, Саламанка, Испания
- „КАПЧИЦИ ОТ ЕСКОБЕДО“, проза – 2018, изд.”Огледало” – София
- „НАЙ-ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ“, драма – 2020 – изд.”Огледало” – София
- „ПОДАРИ МИ ЦВЕТЕ“,поезия – 2020 – изд.”Огледало” – София
- „КНИГАТА С ОТГОВОРИТЕ“ – 2022, изд.”Бетания”, Мадрид
- „Търся твоя сън“, поезия от Педро Салинас – 2022, изд.”Огледало” – София
- „Усмихнати зрънца“ -2024г., „НЧ Даскал Петър Иванов“- Стара Загора
- „Големият дъжд” – разкази, 2026, изд.”Даскал Петър Иванов” – Стара Загора
- „Относно черешите” – приказки и стихове за деца, 2026г. – изд.”Даскал Петър Иванов” – Стара Загора
ПРЕВЕДЕНИ, ДВУЕЗИЧНИ, ПУБЛИКУВАНИ
- „СЪВРЕМЕННИ МЕКСИКАНСКИ ДРАМАТУРЗИ” – 2010г. изд.”Литернет-бг”, Варна
- „КУП СЧУПЕНИ ОГЛЕДАЛА“, микро разкази – 2013, Беатрис Дожвана Рамирес – Колумбия
- „БЪЛГАРСКА АНТОЛОГИЯ“, поезия – 2013 – Алфредо Перес Аленкарт – Испания
- „ВЪТРЕШЕН ГЛАС“, поезия – 2017 – Астрид Фухеле Хесан, Чили
„Ветрило от листа и хартия” – поезия – Марио Гарсия Алварес – Чили