На 1-ви април почитаме Светa Мария Египетска. Св. мчк Аврамий Български

Житие на света Мария Египетска

Животът на Мария Египетска се разглежда като символ на дейното покаяние, което преобразява човека. Дивната повест на житието й е достигнала до нас от обителта на св. Йоан Кръстител на Йордан. Тя се предавала сред светите старци, от наставници на ученици в устна форма, докато не била записана през 7 век от Софроний Йерусалимски.

Живяла в средата на 5 и началото на 6 век. Родила се в Египет, в град Александрия. Когато навършила 12 години, напуснала бащиния дом. Млада, неопитна и без родителски контрол, тя се увлякла от порочен живот. Повече от 17 години се предавала на греха и всичко вършила безвъзмездно – не взимала пари, макар че живеела в нищета. Мислела, че смисъла на живота е в задоволяването на плътската похот. По стечение на обстоятелства се присъединила към група поклонници, които отивали в Йерусалим за празника Въздвижение на Светия Кръст.

На кораба Мария не преставала да съгрешава. Когато попаднала в Йерусалим, тя се присъединила към поклонниците, отправили се в храма „Възкресение Христово”.

Много хора влизали в храма, а Мария била спряна от невидима сила на входа. Тя по никакъв начин не можела да влезе. Осъзнала, че Господ не я допуска заради греховете й. Обхваната от ужас и чувство на дълбоко разкаяние Мария започнала да моли Бога да й прости греховете и обещала, че ще започне нов живот. Като видяла до входа на храма икона на Божията майка, Мария започнала да й се моли да се застъпи за нея пред Господа. Дълго и усърдно се молела Мария да влезе в църквата и да види Кръста, на който пострадал Иисус Христос. Сторило й се, че молитвата й е чута. Почувствала просветление в душата си и когато тръгнала към входа, безпрепятствено влязла в храма. Горчиво плакала на гроба Господен и излязла от храма преобразена. Отново се приближила към иконата на Божията Майка и се помолила да й покаже пътя на покаяние. Тогава чула глас: „Иди отвъд Йордан и там ще намериш покой за душата си”.

Мария изпълнила обещанието си да промени своя живот. В пустинята тя прекарала 47 години в пълно уединение, молитва и пост, като се хранела само с корени. Първите 17 години я нападали блудни страсти и спомените за предишния живот, но тя ги пропъждала с усърдна молитва.

Когато след многогодишни изкушения страстите я оставили, храната взета от Йерусалим се свършила, а одеждите овехтели, тя срещнала в пустинята йеромонах Зосима. Той се оттеглил там за пост и молитва. Старецът бил поразен от светостта и дара на прозорливост. Мария по време на молитва стояла над земята, преминавала река Йордан като по суша. Изпълнен с благоговение Зосима я помолил да разкаже историята на живота си. Подвижницата споделила с него всичко и го помолила да не казва на никого какво е видял. Желанието й било да дойде той другата година, за да я причасти.

На следващата година старецът Зосима се отправил за Йордан, за да изпълни молбата си. Той видял Мария на другия бряг. Тя прекръстила водата и спокойно тръгнала по нея. Като излязла на брега, поклонила се на стареца и поискала да я благослови. После помолила Зосима да изпълни последното й желание: да дойде след година на мястото, където я срещнал за първи път. След година старецът отново дошъл, но намерил Мария мъртва. Тя лежала на земята със събрани за молитва ръце. До нея на пясъка имало надпис: „ Отец Зосима, погреби тялото на смирената Мария, умряла на 1 април. Върни праха на праха”. Старецът погребал останките на светицата в пустинята. Един лъв му помогнал, като изкопал с нокти яма за погребение тялото на праведницата.

Така от грешница преподобна Мария Египетска станала велика светица. Зосима, като се върнал в манастира, разказал на другите монаси за подвижницата.

Мария Египетска е образец на съвършено покаяние. Счита се за покровителка на каещите жени и помощница на онези, които се обръщат към нея за избавление от блудна страст.

Свещеното Писание придава по-широк смисъл на блудната страст. Това е идилопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние отдаваме сърцето си не на чиста любов към хората и Бога, а се изтощаваме в служене на идоли – желанията и поривите.

В тези дни, когато съзерцаваме Божествената любов, света Мария може да ни подкрепи с подвига си на дейно покаяние и живот превърнал се в благодарение на Бога.