В Читателски библиотечен клуб разговаряха върху романа „Живот назаем“
Беше ми приятно тази вечер да си припомня защо толкова обичам Ремарк и особено романа му „Живот назаем“!
Съжалявам, че на някои от вас се е сторил тежък и натоварващ за четене, но се радвам, че повечето са усетили надеждата, смисъла и посланията, които носи този толкова дълбоко философски роман!
Добре дошла на Нина! Ще се радвам да се виждаме пак!
Съвсем нескромно ще споделя тук любимите си цитати от романа и ще се радвам, ако решите да допълните в коментари и други!
„Имам чувството, че се намирам сред хора, които възнамеряват да живеят вечно. Поне така се държат. Треперят за своето имущество и нехаят за пропуснатия си живот.“
„Психоза на пленническия лагер – пропорциите се нарушават, дреболиите получават значение, а същественото става маловажно.“
„Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.“
„За болните в санаториума планините представляваха стени, ограничаващи свободата им.“
„Никой не може да избяга от съдбата си – каза той. – И никой не знае кога и как тя ще го застигне. Какъв смисъл има да се пазариш за времето? И какво всъщност представлява един по-дълъг живот? Само едно по-дълго минало. А бъдещето стига винаги до следващия дъх.“
„Мировата скръб действа заразително!“
„Аз предлагам да се посмеем… В наши дни не вършиш ли това от време на време, застрашен си да се удавиш в морето от сълзи, заляло прекрасното ни столетие.“
Специални благодарности на фотографа ни Rositsa Georgieva 
Нели Иванова