Отслужиха благодарствен молебен за чудодейното изцеление на малката Ромина

На 29 март 2026г., когато православната църква почита паметта на света Мария Египетска – символ на покаянието и духовното възраждане – в храм „Св. Троица“ в Стара Загора бе отслужен благодарствен молебен. Богослужението бе водено от отец Любен Левенов и събра миряни, дошли да изразят своята признателност за чудодейното изцеление на малката Ромина.

След края на Архиерейската Света Литургия към храма започнаха да прииждат хора от различни възрасти, обединени от съпричастност към болката и страданието, които през годините преживяха майката и близките на Ромина. В продължение на пет години старозагорци се молеха, събираха дарение за нейното лечение, проявявайки силна вяра, надежда и човешка солидарност.

Днешният ден се превърна в дълбоко емоционално свидетелство за силата на общата молитва и духовната подкрепа, която обединиха хората в най-трудните изпитания.

Когато черната вест сполетя детето Роминка беше на 9 години и бяха минали само 9 месеца от тежката загуба на таткото на семейството. Близките, приателите, обществеността останаха вцепенени…Майката, изживяваща тежката загуба на съпруга си, получи още по-страшният удар – болестта на детето …

И именно тогава се случи онзи силен човешки подем – вълна от милост, съпричастност и доброта, която обедини хората. Старозагорци и люде от цялата страна се включиха в безброй благотворителни инициативи, кампании и дарителски акции, за да съберат необходимите средства за лечението на Ромина. Тази съпричастност се превърна в израз на жива вяра, надежда и любов, които дадоха сили на семейството да продължи напред.

Връщам се в спомените си 5 години назад от тези дни…Леля Минка беше подарила голямо да не кажа огромно „дърво на живота“, което беше с 4 – 5 големи разклонение. Едно от тях залиня и започна да умира…От всички негови клонки и листенца потребителите на Дневния център „Св.св. Козма и Дамян“ засадиха резници в малки чашки за кафе, от които израстнаха някъде 90 – 97 „дръвчета на живота“…Наближаваше Цветница, когато научихме за болното дете. Надя предложи да направим базар с малките саксийки с „дървото на живота“ и да дарим средствата за Ромина…Потърсихме малки кашпи, да декорираме подходящо цветенцата, но те бяха станали много скъпи и не можехме да си ги позволим, тогава един човек от София ни изпрати почти подарък малки кашпи, в които да сложим саксийките и в пратката беше сложил един малък стъклен ангел-витраж, специален подарък-благослов за Ромина!

Работехме денонощно – потребителите и колегите от дневния център “Св.св. Козма и Дамян”и в този момент дойдоха при нас колегите на Диана от ЦСОП – Бисера, Маша, Йоанна, доброволците Пенка, Диана, Нинка …може вече да съм забравила някой, нека ми прости….Събрахме пари и купихме цветя от оранжерията…Евгени, собственикът на „Разцвет“ като разбра какво правим подари цели контейнери с цветя….Съпричастноостта, болката и състраданието като лавина увличаше и събираше хора, дарения, средства…събираше се надежда и любов в едно. Взехме благословение от дядо Владика, да ситуираме базарите в дворовете на храмовете в града …В деня на Цветница към нас се присъединиха и групата на майките и децата, съучениците на Ромина…От всякъде заприиждаха декорации и сувенири, които правеха асортимента на щандовете по-богат. В деня на празника хората се черкуваха и пущаха в касичките дарения… …Децата бяха във вихъра си – вземаха в ръце по няколко саксийки с цветя и въвяха от човек на човек и лично предлагаха:“Нали ще си купите цвете!? Ние много искаме Роми да се върне в клас, моля ви купете си цвете!„….“Моля ви купете си цвете, за да оздравее нашата Роми!?“… В късния следобед на щандовете не беше останало стръкче – всичко беше изкупено! До Великден /за една седмица/ работната група подготви декорации, с които зареди следващите базари…Събраните средства бяха значителни, но бяха безкрайно малко и недостатъчни за лечението на детето…Тогава децата се решиха на отчаян ход – те направиха базар, на който изнесоха да продадат играчките си!

Битката с болестта се оказа жестока и продължи години. През цялото това време благотворителните базари не спираха. Колегите работеха неуморно, организираха нови инициативи, събираха средства и най-вече – даваха надежда.

Това не беше просто помощ – това беше жива, постоянна подкрепа за Ромина, за нейната майка и за цялото семейство. Подкрепа, която носеше в себе си съпричастност, вяра и сила да се върви напред, въпреки всичко.

От многото случай си спомням няколко – ЦСОП организираха голям благотворителен концерт в /тогава залата на Синдикалния дом/ сега Културен център “Стара Загора“. Ранната пролет като сегашната, се оказа доста хладна и ние с Бисера стояхме вкоченени от студ на пропуска на входа…По стъпалата бавно и с усилие се заизкачва възрастна дама. Тя дойде при нас, извади малко овехтяло кожено портомоне и извади от него два книжни лева….Ние с Бисера запротестирахме – Моля ви, Госпожо, оставете ги за вас! Но жената ни погледна тихо и твърдо – с онази дълбока човешка доброта, която не търси обяснение. В този момент разбрахме, че тези два лева струват много повече от всяка голяма сума. Те бяха дар от сърце, от човек, който сам вероятно имаше малко, но беше готов да даде.

Приехме ги… със смирение и благодарност.

А възрастната жена бавно се обърна към нас и каза:

„Дете мое, аз нямам много… но знам какво е болка. Нека и моето малко помогне. Господ гледа сърцето, не сумата…“

Думите ѝ останаха да звучат дълго в нас – тихи, смирени, но изпълнени с дълбока истина. В този момент разбрахме, че съпричастността няма измерение в пари, а в човечност. – Аз тези пари съм ги приготвила за детето и искам то да оздравее и да стигне моите години!” Толкова силно ни беше стиснало за гърлото, че едва благодарихме на жената…

По време на великденския базар пристигна едно дете, което носеше бяло зайче и каза : Аз подарявам зайчето на Роминка с пожелание да оздравее, защото и аз бях болна от същата болест и оздравях!”

Съпричастността и подкрепата имаха своите измерения във всеотдайността на всички, които се включиха, всички, които забравиха за собствения си празник и на ден на Великден бяха на базар като Диана и Нинка от ДИПКУ, потребителите и колегите от ЦСОП, колегите от Дневния център „Св. св. Козма и Дамян“ Годините минаваха, базарите продължаваха да набират средства…а Роми, майка й, сестра й, баба й и дядо й, всички близки продължаваха жестоката битка за живота!

Някой ден като събера кураж ще разкажа за вярата и подвизите на близките в тези тежки дни, но за това друг път…

Не могат да се споменат всички, които станаха част от това дело, дело на надеждата…В последните години благотворителните базари се съсредоточиха в храм „Св. Троица“ с предстоятел отец Евгени…До тази есен, когато Роми се завърна в клас като победител, преборила страшната диагноза! Днес тя е ученичка пак при съучениците и приятелите от Девето основно училище “Веселин Ханчев”.

Сега остават съмненията, страховете, ужаса от преживяното и последствията…Дано никога никой не се докосне до това и не разбере огромния товар от болка, срадание и ужас, преживени от мама, баба, приятелите…Но Роми, вече е на училище, мама се върна на работа…всеки пое по пътя на ежедневието …Всеки знае голямата цена на живота – здравето!

В дните сме на Великия пост и все по-настоятелно си говорим за благодарността как и кога да стане и страхът да не предизвикаме съдбата ….Но сме убедени, че след всяко благодеяние ТРЯБВА ДА СЕ БЛАГОДАРИ! и се заредиха разговори, размисли Кой, кога е свободен, пък кога е редно и така без да искаме се озовахме на 29-и март – петата великопостна неделя, когато се отбелязва подвигът на св. Мария Египетска. След Архийерейската Света Литургия дворът на храм “Света Троица” се изпълни с хора – събраха се близки, приятели, колеги, доброволци, съученици, родители, старозагорци, всички съпричастни с битката на едно дете и семейството му с жестоката болест и станали свидетели на чудодейното изцеление, за да благодарят Богу за милостта, с която ги е удостоил. Пред образа на Божията Майка, Диана- майката на Роми, близките и колегите й подредиха погачи, постни сладки, мед и запалиха свещичките…Отец Любен Левенов отслужи Благодарствен Молебен, в който взеха молитвено участие всички присъстващи с песнопението на църковния хор. Храмът се изпълни с оня дух на милост и любов, която докосна сърцата и ги изпълни с духовна радост. След молебена отецът прочете молитва, с която благослови хлябовете. Освети иконата на Господ Иисус Христос, нарисувана от зографчетата от иконописната школа при храма, която беше специално поднесена с благослов на Ромина от отец Любен…

Благодарността е оня жест на отговор, в който влагаме личната си удовлетвореност от получени дарове и благодеяние…А още повече, когато Бог ни е направил такъв дар, какъвто са животът и здравето…Благодарственият молебен беше израз на благодарност към Бог и към Св. Богородица за милостта им едно дете, вече госпожица да е с нас и да ни радва…В тези редове ще спомена думите на майка й:“Много ми е трудно и преживявам тежко това, че причиних на толкова хора мъка, но казвам на всички, на вас старозагорци, приятели, колеги, на децата – МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ! Благодаря за труда, за съпричастността, за подкрепата, за опората в най-трудните дни. Благодаря за любовта, която изпращахте към Ромина и мен. Благодаря за колективната молитва – най-голямата сила, с която измолихме заедно живота и здравето на детето ми. От цялото си сърце – БЛАГОДАРЯ И МНОГО ВИ ОБИЧАМ!“

Гинка МИХАЙЛОВА