280 г. от рождението на Франсиско Гоя (1746-1828) отбелязваме на 30 март 2026г.

Името на испанския художник Франсиско Гоя е познато на широкия кръг почитатели на изкуството. За него са изписани десетки страници. Неговият динамичен и превратен живот, както и творчеството му, са вдъхновили множество произведения на литературата и изкуството. Няколко екранизации и пълно репродуциране на творбите му откриват възможности за широк достъп до творчеството и личността му.

Испанският художник Франсиско Гоя е роден на 30 март 1746 г. в град Фуендетодес. Първоначално се обучава в ателието на живописеца Хосе Лухан-и-Мартинес в близкия град Сарагоса, където неговото семейство се установява през 1760 г. Осъществява два опита да постъпи в Художествената академия „Сан Фернандо” в Мадрид – в края на 1763 г. и през 1766 г. И двата обаче се оказват неуспешни. Твори в областта на живописта и графиката. Предпочитаните от него изобразителни жанрове са фигуралната композиция и портрета. Създава и стенописната декорация на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар” и двореца „Собрадейл” в Сарагоса, както и изрисува стените на собствения си дом „Кинта дел Сордо” с мрачни фрески, останали в историята на изкуството под името „Черни картини”. В началото на своя творчески път, за да изкарва своята прехрана, създава проекти за гоблени, предназначени за кралската манифактура. Впоследствие се превръща в предпочитан от испанската аристокрация художник и създава многобройни портрети на нейни представители. През 1786 г. крал Карлос III избира Гоя за свой „официален придворен художник”. След смъртта на владетеля неговият приемник Карлос IV оставя художника на тази позиция, като дори увеличава възнаграждението му. Личният живот на художника е твърде бурен и изпълнен с любопитни случки, вследствие на неговия огнен темперамент и невъздържана природа. Сред най-изветсните му творби са „Свети Франсциск Борджия край ложето на умиращия грешник”, „Голата маха”, „Облечената маха”, „Семейството на Карлос IV”, „Разстрел на въстаниците в нощта на 3 май 1808 г.”, „Херцогиня Алба” и графичните му серии „Капричос”, „Пословици” и „Ужасите на войната”.

Франсиско Гоя е не само един от най-значимите художници на своето време, но и сред най-задълбочените тогавашни мислители. В по-късните му произведения откриваме не толкова фактологичен разказ за събитията в Испания по това време, а по-скоро антропологични размисли. Като представя различни персонажи – разбойници, войници, канибали, луди, тълпи в транс, той търси не цветистото, не смешното в обстоятелствата, а непознатите страни на човешкото същество. За него човешкото поведение по-рядко се води от разума и съзнанието, а през повечето време сме вътрешно разкъсвани от инстинкти и несвързани, противоречиви желания.

Умира през 1828 г. във френския град Бордо. Зрялото му творчество оказва силно влияние върху редица значими художници. Сред тях са Йожен Дьолакроа, Оноре Домие, Пабло Пикасо и Салвадор Дали.

Негови творби притежават редица художествени музеи в света – Лувър, Музей „Прадо”, Музей „Метрополитън”, Национален музей, Будапеща, Национален музей, Лондон, и др.

В постоянната експозиция на Художествена галерия „Димитър Добрович” художникът е представен с три свои офорта „Те не го искат”, „Просяк” и „Поговорки”.