Ретро парти „С капела, перли и червило“ за пореден път събра дами от Стара Загора
На 24 март 2026 г. в уютната атмосфера на читалище „Св. Климент Охридски 1858“ – Стара Загора, се проведе традиционното ретро парти под надслов „С капела, перли и червило“. Събитието бе организирано от читалището и от Клуба на учителите ветерани, и бе посветено на рожденниците сред неговите членове. Участваха и Дамски клуб “Райна Княгиня”
Празникът премина в духа на елегантността и чара на отминали времена – с музика, танци и настроение, напомнящи златните години на класическата българска и световна естрада. Дамите впечатлиха с изискани визии – перли, червило и ретро аксесоари в атмосфера на елегантен стил и добро настроение.
В малките лирични отклонения две знакови за града ни дами – Мира Дочева и Виолета Бончева поднесоха в дар прекрасни образци на поетичната словестност…Всеки, който ги познава знае, че ритъмът на стихът им е ярък, борбен и силно драматичен …
Специален акцент в програмата бяха подготвените тематични колажи, ретро-плакати под надслов “Познай кой съм аз!?”, които с фотоси от личния архив на няколко участници пресъздадоха духа на епохата, съхранили скъпи спомени от детството, юношеството, младостта, любовта… Закачката беше и вълнуваща, и трогателна, защото всеки трябваше да познае чия младост представя колажът. Тук бяха Сирма, Гинка, Бонка, Мария Сапунджиева, веселячката Йорданка Костова, ръководителката Мария Денева и двете поетеси празнуващи тази година 75-годишен юбилей. Другите дами отбелязват 80, 85 години, а г-н Здравко Здравков цели 92! И при все, че трудно се покатери до залата на третия етаж, че трудно чува и недовижда, но с такъв дух поздрави всички с прекрасно свое стихотворение. Да е жив и здрав и още дълги години да е сред нас и да ни вдъхновява с примера си на отдаден член на Клуба на учителите-ветерани и на читалищното дело! Живи и здрави – всички!Събитието се превърна в празник на поезията, песента, на споделените спомени, на приятелството и уважението към дамите, към рождениците, към всички участници…
Закачливи поздравителни честитки с цвете за всеки рожденик от името на читалището връчи председателят му акад. Васил Герлимов .
Специални поздрави, подаръци и цветя от името на Клуба връчи председателят г-н Господин Балъкчиев. Към тях той поднесе и поздравителните адреси за всеки от името на кмета г-н Живко Тодоров.
Разбира се поздравите на вокална група “Благозвучен зов” с ръководител Донка Динева с хумор и закачка повдигнаха духът. Трябва да добавя очарователното изпълнение на “Пътувала е дама” на неотразимата Мина Пеева, която впечатли със закачка, хумор, ретро стайлинг и артистичност…
Не мина и без кръшно хоро под звуците и поздравът на оркестъра при АНТП “Зорница” с ръководител Иван Тодоров. Към ретро спомените ще отнеса и включването на актуалния виц на Йорданка Костова, на г-жа Стефка Петкова, която специално поздрави тамбуриста на групата Цветан Минчев като син на учителите от казанлъшкия механотехникум – Петко и Божана Минчви…
Ретро партито беше специално овкусено със старозагорски вкуснотийки – петифури, мъфинчета, рогчета, банички, големи вити погачи, придружени от питиета…
Изразяваме благодарност към всички участници и гости, които допринесоха за вдъхновяващата атмосфера на партито, в което винаги има натрупани години, украсени със спомени, очарование и неостаряващ дух! Специални благодарности на Мария Денева, на Красимира Банова и всички раздали се на макс, за да се случи това красиво събитие…
Днес вече ще скътаме капелата, перлите, блузите с дантели, роклите …чак до догодина и ще продължим да трупаме години и спомени… Засега ще оставим само червилото, за да сме хубави, загадъчни и очарователни…
И за да ви направя съпричастни с част от емоцията на празника ще споделя поздравът на Виолета Бончева с едно от най-новите й поетични произведения:
“КОГАТО внезапно всичко се срути,
Когато звездите потънат нагоре,
изригнат вулкани от земните скути,
когато небето над нас се затвори,
когато се стичат потоци от лава,
и гаснат в водите до острови неми,
когато разбият мълнии камъка,
търкалян някъде и в други вселени,
когато зеленото с писък угасне
и всички животни са ангели бели,
когато мракът започне да властва
И чезне водата в долини запустели…
Тогава…знам ще е късно тогава
за думи на гняв, на страх, покаяния,
горещи молитви и страх, отчаяние,
ще плиснат върху ни, щом Онзи ден се задава…
Но ние въртени на шиш със години,
тъй леки ще бъдем – ще бъдем блажени,
Спокойно и с радост нататък ще минем…
но още сме тука, но още сме земни…
и още се смеем и плачем все още,
празнуваме, пеем на нова година…
И стихове пишем понякога нощем,
няма истина наполовина.
Раздаваме сметла любов под липите
за всеки бездомник с протегнати длани,
в очакване да полетим някой ден
към звездите,
А туй дето написахме –
дано остане!”
И аз бях там- ядох, пих и се веселих
Гинка Михайлова
