Както се отнасяш към майка си – така и животът ще се отнася към теб.

Майката е източник на любов и живот. Такава любов, каквато никой друг не може да даде.

Не бързай да я съдиш. Бъди честен: колко пъти си сядал до нея, за да я изслушаш просто така? Колко пъти си я питал не за времето или покупките, а за нейното минало, за нейните рани, за това, което е преживяла преди да се родиш?

Може би никога не ти е разказвала какво е било детството ѝ.

Може би дори не подозираш какви страхове е носила в себе си, какви унижения е преглъщала мълчаливо, какви думи са разкъсвали сърцето ѝ и са оставили белези, които болят и днес.

Защото преди да стане „майка“, тя е била момиче. Със своите мечти, травми, срам, глад, тишина, безсънни нощи и битки, за които ти дори не подозираш.

Ако имаш майка – имаш съкровище, което не може да се оцени. Доброто отношение към майката носи в дома благословение, мир, радост и дълъг живот.

А твоите деца ще се учат не от думите ти, а от това как се отнасяш към тези, които са ти дали живот.

Майката е една. И втори шанс никой няма да ни даде.

Защото когато тя си отиде, не тя ще ти отнеме съня. Ще те измъчва не нейната липса, а твоето безразличие. Не нейните грешки, а твоите пропуснати възможности. Не нейното несъвършенство, а твоята липса на почит и топлина.

Докато имаш майка – пази я. Прегръщай я. Обаждай се. Слушай. Питай. Защото животът с майка винаги е по-добър от живота с вина.