Да измолим Св. Теодор Тирон за здраве и благополучие!

В съботата след Сирни заговезни почитаме паметта на Свети великомъченик Теодор Тирон или Тодоровден. Празникът се отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии и се нарича още Конски Великден.

Легендата за Теодор Тирон разказва, че по време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363), решил да се подиграе с тях като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на строгия Великденски пост. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. На запитването на архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната.

Според народните разбирания на този ден се отдава почит на конете. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията.

Конят, победителя от кушията се награждава с юзда, а неговият стопанин – с риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща”.

На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна.