Казахме „Прости ми!“ и „Простено да ти е от мен и от Бога!“

Времето, в което живеем е интересно, богато и увлекателно… Тичаме като обезумели да се надпреварваме кой е по-по- най-… с физика, с имоти, с телосложение, с успехи…Грижим се за тялото – си какво е здравословно като храна, козметика, лекарства…да сме елегантни като по калъп, да сме изискани по установените норми на съвременния етикет, а в душата ни е празно и студено…Ако се влюбим, очакваме ответната страна да е още по-щедра от нас. Ако дадем жест, внимание или нещо – очакваме ответната страна да е задължена още повече…Защо!? Жилищата ни са обзаведени с всички удобства на домашния комфорт, паркингите и улиците преливат с хубави, лъскави коли, облечени сме модерно, има храна на масата, покрив над главите ни, но дали сме щастливи!? Едва ли! Грижим се за всичко, но опустошаваме душата си. Нямаме мир. Тревожностите са ежедневният статус на душевното ни състояние, често придружавано от паник атаките, от депресивност…безсъние ! Кой да ни помогне?! Как!?

Отговорът е – Никой, освен нас,  самите ние …да спрем за миг, да се отърсим от сграбчилите ни в железните си нокти условности, да дадем мир на душата си и да отприщим смачканата някъде дълбоко в килера на сърцето ни безрезервна обич и любов към всичко и към всички… И точно един ден в християнския календар ни напомня за това – денят на Прошката…Ден, в който сваляме доспехите на ежедневното си високомерие, на злобата, на завистта, на егоизма, на омразата, на ненавистта, на отвращението, на всичко, което ни е бронирало към света и да останем такива каквито сме – добри, нежни, внимателни, обичливи, сърдечни, наивни, скромни, притихнали, чисти и да прегърнем света и най-близките, които го съставляват, роднини, колеги, приятели, съседи, да им поискаме прошка и да им простим от нас и от Господ…Така да снемем тежкия товар на самообвиненията, на гузната си съвест, на

Негодуванието…

И така инициативата на НЧ „Св. Климент Охридски 1858“ Стара Загора да се отбелязва Сирни заговезни с цялата палитра на обичая, възстановен по време на проект “Имането“ за пети пореден път събра ученици, учители, граждани в двора на ПГМТТ „Н. Й. Вапцаров“- Стара Загора, за да запалят огъня и да потърсят път един към друг…

Директорът инж. Стоян Колев пръв застана отпред и поиска прошка от колегите си, от служителите, от учениците, от всички..

Учениците разказаха за обичая Прошка и за съдържанието на ритуалите. Сред тях от читалището служителите поискаха прошка и поканиха всички на трапезата, отрупана с варени яйца, баница, халва и сирене….

Огънят вече се разгаряше и инж. Колев хвърли първата стрела, наречена на Господ, а след това мало и голямо хвърляха стрели в нощното небе…Имаше такива, които отиваха надалеч, други – не толкова…Когато хвърлиха и последната стрела някой поведе хорото, а другите запрескачаха огъня…Бяхме преодолели себе си за малко и радостта ни заля…Празникът е отшумял, стрелите са хвърлени, огънят е прегорял…Остава да си спомним и да не забравяме, че казахме „Прости ми!“ и „Простено да ти е от мен и от Бога!“

Гинка Михайлова