„Луд гидия“ е първата премиера за 2026 г. на Старозагорската опера

На 6 март 2026 г. от 19:00 ч. на сцената на операта ще бъде представена българската опера „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. Днес на пресконференция, основният постановъчен екип – диригент Владимир Бошнаков, режисьор Александър Мутафчийски и Мартин Петков – хореограф на Ансамбъл „Загоре“, въодушевено и с големи очаквания споделиха с журналистите завладяващата хубост на една от най-българските опери. Другата част от екипа са сценография Иван Токаджиев, асистент режисьор Луиза Тотева, мултимедия Анна-Мария Токаджиева, хореограф Петя Вънева, хореограф фолклорни танци Стефан Маринов, концертмайстор Анна Иванова, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева

Според г-н Мутафчийски драматургията на „Луд гидия“ изцяло е изградена върху българския фолклор. Ярко се открояват редица послания, които за съжаление, в днешния забързан технологичен и електронен свят, са съвършено забравени. Заложените послания са за толерантност между отделните етноси, за силата на любовта и на голямото изкуството, което прави човека свободен, на почит и уважение към хората на изкуството. Бей Осман казва на Кадията, че осъдеш ли певец, ще сториш голям грях.

Маестро Владимир Бошнаков, който освен диригент на постановката е и директор на институцията, високо цени творчеството на Парашкев Хаджиев. Според него, в това заглавие композиторът подсъзнателно и интуитивно, е постигнал съвършенство, базирайки се изцяло върху българския музикален и танцов фолклор. Разгърнал е темите за любовта и честта, музикално е конкретизирал образите, които създава на сцената, възхищава се от силата, мъдростта и справедливостта на народа. Според Маестрото „Луд гидия“ е най-българската опера, която разкрива максимално красотата на българската музика. Представлението зарежда с истински патриотизъм.

Мартин Петков сподели, че артистите от Ансамбъл „Загоре“ с особено старание и вълнение се готвят за участието си в постановката. Те акцентуват върху автентичния танцов фолклор. Ще се представят с „Тракийски мотиви“ и „Северняшки танци“.

По двама, а на роли и по трима, са солистите в постановката – всеки със своята характерология, прочит и интерпретация:

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
РАДАН, чорбаджия: Ивайло Джуров, Александър Марулев
РАДАНИЦА, негова жена: Тереза Бракалова, Михаела Берова
ЗОРНИЦА,дъщеря на Радан: Симона Кодева, Емилия Терзиева, Таня Лазарова
ИЛИЯ (ЛУД ГИДИЯ), ратай и любим на Зорница: Николай Моцов, Момчил Караиванов, Стоян Буюклиев
МЕЧО, ратай и приятел на Илия: Иван Кабамитов, Теодор Петков
КУНА, ратайкиня и любима на Мечо: Даниела Нинева, Елена Петрова, Нели Петкова
ПОП МАТЕЙ: Евгений Арабаджиев, Мартин Димитриевски
БЕЙ ОСМАН: Иван Кабамитов, Александър Крунев, Валери Турманов, Живко Добрев
КАДИЯ: Ивайло Йовчев, Марин Русинов
ПЪРВИ ЧОРБАДЖИЯ: Костадин Якшев
ВТОРИ ЧОРБАДЖИЯ: Любомир Петков
ТЪПАНДЖИЯ: Милен Денев
Хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора
Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“

Две са премиерите на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев на сцената на Държавна опера-Стара Загора. 

Първата е на 8 декември, 1960 година. Старозагорската опера е първата в страната избрала да покаже новата творба на композитора, след премиерата й в столицата, на 30 ноември 1959 година. 

В подготовката участват лично композиторът Парашкев Хаджиев и авторът на либретото Иван Генов. Диригент е Любен Пинтев, режисьор на постановката е Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов, хореограф – Иван Тодоров гост, а за главната роля е избран Миньо Минев.  С този спектакъл трупата участва в Третия преглед на оперното изкуство в София. Постановката е излъчвана по Българската национална телевизия, а в антракта е излъчено интервю с директора на Старозагорска опера и с композитора Парашкев Хаджиев. 

На 8 май 2000 година е втората премиера на „Луд гидия“, на сцената на Старозагорската опера. Диригент е Божидар Бонев, режисьор Нина Найденова, художник е Борис Стойнов-гост, хормайстори са Емил Минев и Младен Станев, хореография Хикмет Мехмедов. С нея се открива 33-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора и тържествата за 75-тата годишнина на първия извънстоличен оперен театър. 

В момента, на сцената на старозагорския оперен театър, режисьорът Александър Мутафчийски подготвя третата премиера на най-българската опера „Луд гидия“ за среща с публиката.

Създаването на либрето от Иван Генов е повлияно от поемата на Пенчо Славейков „Луд Гидия“. Тя е достатъчно привлекателна и вдъхновяваща и за композитора Парашкев Хаджиев.

ЛУД ГИДИЯ

Пенчо Славейков

„Криво седи, право съдѝ,
стар кадия –
не оставя на мир село
луд гидия!

Не е лудо като други
от селото –
тамбура му яворова
на бедрото.

Рано утром млад гидия
почва леко,
свири леко, а се чуе
надалеко;

надалеко по полето
до жътварки –
сърпи пущат и зафърлят
паламарки.

Плясват с ръце и залавят
хоро вито –
извиха се, изтъпкаха
златно жито…

Дойде пладне, лудо-младо
не почива,
колко свири, толкоз повеч
зле отива:

че се чуе до невести
на реката –
те забравят бухалките
и платната,

та на хоро се залавят
пощурели,
дойде порой и отвлече
платна бели…

Падне вечер, луд гидия
не престава –
на бабите край огнище
мир не дава,

насам-натам – унесат се
в глас далечен:
огън гасне – все зелника
недопечен!“

* *

Криво седи, право съди стар кадия:
„Скоро тука тамбурата, луд гидия!

Де да видим що е това за свят чудо,
как тъй става старо – младо, младо – лудо.“

Занаглася тамбурата момко млади –
стар кадия по брадата се поглади;

дръпна лудо теловете за налука –
стар кадия кравай мустак позасука;

ей го спрепна, ей го метна изведнъжка –
че се сепна кадиево сърце мъжко;

и не почнал истинската луд гидия –
на юнашки нозе рипна стар кадия:

сви, изви се чак от подът до тавана! –
паницата с мастилото от дивана

и торбите с харзували по стените
като пилци полетяха из мъглите…

„Свири, свири, Бог убил те, луд гидия,
божа дарба не заптисва стар кадия!

Свири, струвай старо – младо, младо – лудо:
що е божа дарба – то за свят е чудо.“

Материала подготви Росица Ранчева