„Луд гидия“ е първата премиера за 2026г. на Старозагорската опера

На 6 март 2026 г. от 19:00 ч. на сцената на операта ще бъде представена българската опера „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. Днес на пресконференция, основният постановъчен екип – диригент Владимир Бошнаков, режисьор Александър Мутафчийски и Мартин Петков – хореограф на Ансамбъл „Загоре“, въодушевено и с големи очаквания споделиха с журналистите завладяващата хубост на една от най-българските опери. Другата част от екипа са сценография Иван Токаджиев, асистент режисьор Луиза Тотева, мултимедия Анна-Мария Токаджиева, хореограф Петя Вънева, хореограф фолклорни танци Стефан Маринов, концертмайстор Анна Иванова, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева

Според г-н Мутафчийски драматургията на „Луд гидия“ изцяло е изградена върху българския фолклор. Ярко се открояват редица послания, които за съжаление, в днешния забързан технологичен и електронен свят, са съвършено забравени. Заложените послания са за толерантност между отделните етноси, за силата на любовта и на голямото изкуството, което прави човека свободен, на почит и уважение към хората на изкуството. Бей Осман казва на Кадията, че осъдеш ли певец, ще сториш голям грях.

Маестро Владимир Бошнаков, който освен диригент на постановката е и директор на институцията, високо цени творчеството на Парашкев Хаджиев. Според него, в това заглавие композиторът подсъзнателно и интуитивно, е постигнал съвършенство, базирайки се изцяло върху българския музикален и танцов фолклор. Разгърнал е темите за любовта и честта, музикално е конкретизирал образите, които създава на сцената, възхищава се от силата, мъдростта и справедливостта на народа. Според Маестрото „Луд гидия“ е най-българската опера, която разкрива максимално красотата на българската музика. Представлението зарежда с истински патриотизъм.

Мартин Петков сподели, че артистите от Ансамбъл „Загоре“ с особено старание и вълнение се готвят за участието си в постановката. Те акцентуват върху автентичния танцов фолклор. Ще се представят с „Тракийски мотиви“ и „Северняшки танци“.

По двама, а на роли и по трима, са солистите в постановката – всеки със своята характерология, прочит и интерпретация:

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
РАДАН, чорбаджия: Ивайло Джуров, Александър Марулев
РАДАНИЦА, негова жена: Тереза Бракалова, Михаела Берова
ЗОРНИЦА,дъщеря на Радан: Симона Кодева, Емилия Терзиева, Таня Лазарова
ИЛИЯ (ЛУД ГИДИЯ), ратай и любим на Зорница: Николай Моцов, Момчил Караиванов, Стоян Буюклиев
МЕЧО, ратай и приятел на Илия: Иван Кабамитов, Теодор Петков
КУНА, ратайкиня и любима на Мечо: Даниела Нинева, Елена Петрова, Нели Петкова
ПОП МАТЕЙ: Евгений Арабаджиев, Мартин Димитриевски
БЕЙ ОСМАН: Иван Кабамитов, Александър Крунев, Валери Турманов, Живко Добрев
КАДИЯ: Ивайло Йовчев, Марин Русинов
ПЪРВИ ЧОРБАДЖИЯ: Костадин Якшев
ВТОРИ ЧОРБАДЖИЯ: Любомир Петков
ТЪПАНДЖИЯ: Милен Денев
Хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора
Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“

Две са премиерите на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев на сцената на Държавна опера-Стара Загора. 

Първата е на 8 декември, 1960 година. Старозагорската опера е първата в страната избрала да покаже новата творба на композитора, след премиерата й в столицата, на 30 ноември 1959 година. 

В подготовката участват лично композиторът Парашкев Хаджиев и авторът на либретото Иван Генов. Диригент е Любен Пинтев, режисьор на постановката е Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов, хореограф – Иван Тодоров гост, а за главната роля е избран Миньо Минев.  С този спектакъл трупата участва в Третия преглед на оперното изкуство в София. Постановката е излъчвана по Българската национална телевизия, а в антракта е излъчено интервю с директора на Старозагорска опера и с композитора Парашкев Хаджиев. 

На 8 май 2000 година е втората премиера на „Луд гидия“, на сцената на Старозагорската опера. Диригент е Божидар Бонев, режисьор Нина Найденова, художник е Борис Стойнов-гост, хормайстори са Емил Минев и Младен Станев, хореография Хикмет Мехмедов. С нея се открива 33-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора и тържествата за 75-тата годишнина на първия извънстоличен оперен театър. 

В момента, на сцената на старозагорския оперен театър, режисьорът Александър Мутафчийски подготвя третата премиера на най-българската опера „Луд гидия“ за среща с публиката.

Създаването на либрето от Иван Генов е повлияно от поемата на Пенчо Славейков „Луд Гидия“. Тя е достатъчно привлекателна и вдъхновяваща и за композитора Парашкев Хаджиев.

ЛУД ГИДИЯ

Пенчо Славейков

Криво седи, право съди

        стар кадия: —

не оставя на мир село

        луд гидия!

Не е лудо като други

        от селото —

тамбура му яворова

        на бедрото.

Рано утром млад гидия

        почва леко,

свири леко, а се чуе

        надалеко;

надалеко по полето

        до жътварки —

сърпи пущат и зафърлят

        паламарки.

Плясват ръце и залавят

        хоро вито —

извиха се, изтъпкаха

        златно жито…

Дойде пладне, лудо-младо

        не почива,

колко свири, толкоз повеч

        зле отива:

че се чуе до невести

        на реката —

те забравят бухалките

        и платната,

та на хоро се залавят

        пощурели,

дойде порой и отвлече

        платна бели…

Падне вечер, луд гидия

        не престава —

на бабите край огнище

        мир не дава;

насам, натам — унесат се

        в глас далечен;

огън гасне — все зелника

        недопечен!“

Криво седи, право съди стар кадия:

Скоро тука тамбурата, луд гидия.

Де, да видим що е това за свят чудо,

как тъй става старо — младо, младо — лудо.“

Занаглася тамбурата момко млади —

стар кадия по брадата се поглади;

дръпна лудо теловете за налука —

стар кадия кравай мустак позасука;

ей го спрепна, ей го метна изведнъжка —

че се сепна кадиево сърце мъжко;

и непочнал истинската луд гидия —

на юнашки нозе рипна стар кадия:

сви, изви се чак от подът до тавана! —

паницата с мастилото от дивана

и торбите с харзували по стените,

като пилци полетяха из мъглите…

Свири, свири, бог убил те, луд гидия,

божа дарба не заптисва стар кадия!

Свири, струвай старо-младо, младо-лудо:

що е божа дарба — то за свят е чудо.“

Росица РАНЧЕВА