Проф.д-р Пламен Митев: „Все още не сме осъществили тази „демократска република“ на Левски“

На 12 февруари 2026 г. проф.д-р Пламен Митев бе специален гост на учениците на Второ основно училище „П.Р.Славейков“ на събитието им в памет на Апостола на Свободата – Васил Левски. След драматизацията „Разпитът на Левски“ проф.д-р Митев говори на децата увлекателно и отговаря на техни въпроси. Проф. д-р Пламен Митев е преподавател в Софийски университет „Свети Климент Охридски“, бил е декан на Историческия факултет. Специалист по: Стопанска и социална история на Османската империя 18-19 в.; Българско възраждане – българския политически въпрос (центрове, дейци, програми, пропаганда; българите и Източния въпрос); чужди пропаганди на Балканите

Ето и пълен запис на думите на проф.д-р Митев пред славейковци:

„Да ви поздравя за този откъс от разпита на Васил Левски, който представихте – чудесно се справихте! Искам да благодаря и на госпожа Елеонора Йорданова, която е причината да бъда сред вас, по нейна покана съм тук. Тя е един от моите студенти, които продължават да се занимават с история, за разлика от много други, които зарязаха историята в годините на прехода. Но това е друга тема. Благодаря още веднъж за поканата!

Поставихте ми въпроса за годината на раждане на Васил Левски….

Историята е много интересна наука– винаги в нея може да намериш нещо неизвестно, нещо ново, нещо различно. Всеки божи ден се откриват нови и нови документи, археологически разкопки, разни веществени артефакти… И всичко това те подтиква да се задълбаваш все по-надълбоко в миналото и да търсиш обясненията на всички онези процеси, които създават нашето минало.

За мен особено важни са съдбите на героите, които ние днес тачим. За съжаление има и много забравени, особено тези, които са около Левски. Винаги съм твърдял пред моите студенти че – да, Левски е страхотният герой, най-великият българин, както го определяме. Но той не би постигнал почти нищо от това, което е замислил, ако до него нямаше верни съратници, във всеки един момент готови да го последват в името на борбата, която са започнали.

А тази борба наистина е свещена!

Представете си – 470-480 години след падането ни под чуждо агарянско иго, ние почти нямаме сериозно въстание, което да доведе до възстановяването на българската държава. Левски търси пътя, по който бихме могли най-сетне да организираме едно нормално въстание, което да доведе до освобождението на България. И това, което прави, го прави в рамките на 3-4 години – нещо, което никой друг преди него и след него не е постигнал. Да създадеш една мрежа от нелегални комитети, които си поставят за цел отхвърлянето на чуждото владичество при положение, че нямаш нито боен опит, нито оръжие, нито нужните средства, нито необходимата организация, а срещу теб имаш един страхотен противник, който е въоръжен с последната дума на бойната техника /турската армия е някъде около 500 000 -600 000 души/, а при необходимост мобилизира до 1 млн.-1,5 млн.души!!! И си представете нашият народ тогава, който няма никакъв военен опит да се изправи срещу такъв враг?!!!

Но Левски поема тази отговорност. И хубаво, че го е направил. Защото едва ли щеше да има след него Априлско въстание, нямаше да ги има българските опълченци….

За съжаление, когато говорим за Левски, си мислим, че знаем всичко за него. Защото някак си той е в нас.

Свикнали сме с неговия образ от портретите в кабинетите по история и от портретите в кабинетите на нашите управници през всичките тези 150 години от Освобождението насам. Но твърде малко знаем за него, защото повечето от неговата сериозна дейност е преминавала в условията на нелегалност. Няма запазени много документи, а ако има такива, то те са твърде оскъдни и фрагментарни – не можем ден по ден, месец по месец да проследим неговия живот и неговата революционна дейност.

И примерът ми е свързан с годината на раждането на Левски.

Всички знаете от учебниците, че е роден на 6 юли стар стил /18 юли нов стил/ 1837 г. Всички знаем, че това е годината на раждане на Левски – 1837ма. Но че е тази годината, няма нито един документ. Не разполагаме нито с акт за раждане, нито с някакъв запис /както е била практиката по онова време/ в църковните кондики. Това с годината на раждането е нещо, което засяга не само Васил Левски. Много са възрожденските дейци, за които не знаем точната година на раждане.

Интересът към Левски до Освобождението…- познавали са го най-вече онези хора, които са били най-близките до него, участвали са в борбата заедно с него. След Освобождението обаче, когато се появяват първите спомени за това кой е Левски и какво е направил той за нашето освобождение- интересът към неговата личност се засилва и изведнъж се установява, че не се знае, кога точно е роден.

Когато е откриването на първия голям паметник на Левски в София през 1895 г.

неговите най-близки роднини по това време са починали – майка му е починала още през 1878 г., баща му е починал, когато е бил малък, двамата му братя също вече са починали – Христо преди Освобождението, а Петър малко след Освобождението, той е опълченец, тежко ранен е в боевете при Шипка. Единствено голямата му сестра Яна е била жива по това време и неговите братовчеди. Когато трябва да открият паметника в София през 1895 г. семейният съвет се събира, спорят, обсъждат и…решават, че Левски е роден на 6 юли 1837 г.

Като се замислим – едва ли по спомени може датата да е точна. Попитайте се – знае ли някой от вас датата на раждане на своя първи братовчед/и? Не съм убеден, че повече от 10 процента от вас знаят. А реално, братовчедите на Левски трябва да кажат, кога е роден той.

И това предизвиква известни смущения, известни притеснения…А и от разпита на Левски, който вие чухте, може и да обърнахте внимание: На въпроса „На колко си години?“-Левски отговаря – На 26,27 години. Ако знаем, че той е разпитан януари 1873 г. и извадим 26 години, ще излезе, че той е роден 1846 г., примерно. Която няма нищо общо с 1837 г.

Преди 10-тина години открихме данни в турския архив в Истанбул .

Имайте предвид, че Османската империя затова е била толкова силна, толкова всемогъща световна сила, разпростряла се на три континента –  владенията и обхващат от Азия, през Африка и Европа и в продължение на поне 200-300 години османците са били страшилището на християнска Европа, на Стария континент. Могъществото на тази империя, която ни е завладяла в края на 14-ти век до голяма степен се дължи на управленческите механизми, които са използвали, на начина по който централната власт може да управлява тези хиляди и хиляди не-мюсюлмани. Част от тайната на това управление е страхотният бюрократичен апарат, който следи всекиго, отчита всекиго – къде живее, какво прави, за да могат да се вземат съответните данъци и да се попълва султанската хазна. От нея пък се заплаща на военните, които извършват нови и нови завоевания. Това е механизъм, по който империята оцелява толкова дълго време. Имайте предвид, че няма друга подобна империя 6 века да бъде световна сила и тя управлявана от една единствена династия – Османовата династия. Очевидно има нещо твърде интересно в нейния механизъм на съществуване.

….Та когато говорим за годината на раждане на Васил Левски, много важни са тези документи, с които ние можем да разполагаме от османския архив.

Преди 7-8 години там беше открита една снимка на Васил Левски,

за която се твърди, че това е снимката, по която той е издирван от турската полиция. Снимката е била придобита или директно от фотоателието в Букурещ, където е направена или при някой от обиските, тъй като Левски я подарява на свои приятели, вероятно е попаднала в ръцете на турската полиция. На гърба на тази снимка има кратко описание за Васил Левски – че е роден в Карлово и на колко години е. И отново е отбелязано, че той е на 26,27 години – което означава, че вероятно е роден през 1846 г.

В същото време се появиха и други изследвания, които пък объркаха още въпроса в  търсенето на  отговора, който наистина е важен за нас, след като казваме, че Левски е най-великият българин в историята ни.

Има един момент в неговата биография, когато той се замонашва – 1858 г.

И знаем със сигурност, че през 1864 г. след Великден той се размонашва, сам си подстригва косата и се отдава на светска революционна борба в името на българското Освобождение. Това размонашване, публично осъществено в Карлово, след Великденската служба, привлича вниманието на тогавашните български вестникари, защото не всеки ден някой публично по този начин се размонашва. И в един Цариградски вестник, български, вестник „Съветник“ излиза една кратка дописка, в която се разказва за този български монах, който си е позволил публично да си отреже косите и да тръгне по светския път. В тази дописка се отбелязва, че този, който се е размонашил – Васил в Карлово- на 15 години се е замонашил. Ние знаем точната година, в която се е замонашил – 1858-ма – и ако извадим 15 години, както пише този дописник, ще излезе, че Левски е роден през 1843 г.

И двете години – 1841 или 1843  – въобще нямат нищо общо с годината 1837-ма. И дълги години се спори за това между историците – тези спорове бяха на кафе, на чашка – но не се стигна до някакво решение.

В последните няколко години един мой млад колега, бивш мой студент, много добър специалист по разчитане на османските документи попадна на интересни регистри, които се изготвят периодично – през 2, през 3 години – на мъжкото християнско население. В Османската империя християните не се вземат на военна служба, защото тази Османска армия изцяло се изгражда от османската общност на империята. За да привличат допълнителни финансови средства в хазната на султана, е въведен специален данък – като един вид откуп от военна повинност. „Няма да служите в армията, но ще плащате данък“ – това е един от големите данъци, които се събират само от мъжкото население, не-мюсюлманско население в османската империя. И понеже това е един много сериозен приход, описват се всички мъже, буквално 2-3 месеца след тяхното раждане до 60-65 г. задължително. И през 2-3 години специални чиновници обикалят село след село, град след град и описват това мъжко население.

Този мой млад колега Григор Бойков, в момента работи във Виена, в един от най-модерните центрове по османистика, попадна на тези регистри от град Карлово. При това не един-единствен регистър, а 6 регистъра, последователно правени през 30-тте и 40-те години на 19 век. И там къща по къща, махала по махала, е описано мъжкото население. Първият регистър е от 1833 г. и там открихме имената на Въло Кунчев – това е по-големият брат на бащата на Левски. Описан е Въло, как е бил занаятчия, занимавал се е с гайтанджийство, на колко години е, висок на ръст, със светли мустаци и светли очи, в неговата къща живеел и брат му Иван Кунчев /това е бащата на нашия Левски/ и за него също е дадена информация, но няма записани никакви синове. Въло има син, по-голям, който се е родил по това време, Иван се казва и той. Но не са споменати никакви синове след името на Иван Кунчев.

Следващият регистър е от 1840 г. Той е направен в края на 1839 г. и началото на 1840 г. И в този регистър отново няма никакви имена на деца от мъжки пол за Иван Кунчев. Споменати са двама сина на неговия брат Въло Гайтанджията, а при Иван – само името на Иван, на каква възраст е, той също е занаятчия, какви ниви притежава и съответно какъв данък се плаща от единия и от другия брат.

За първи път името на Васил като син на Иван Кунчев се появява в регистъра от 1844 г.  и там е записано името на Иван Кунчев – гайтанджия, висок на ръст, светлоок, с руси мустаци и син Васил, на 4 години. Ако се доверим на този регистър, ако той е от 1844 г. и приемем, че е бил на 4 г., когато е минал данъчният чиновник и е отбелязал син на 4 г., очевидно той е роден през 1840 г. При това в регистъра от 1840 г. го няма, което пък означава, че е роден през втората половина на 1840 г. Между другото, в същия регистър от 1844 г. е отбелязан и по-малкият брат на Васил – Христо, че е на 2 месеца. Разликата между Христо и Васил наистина е около 4 години – това го знаем и по други документи. Христо умира през 1870 г. в Букурещ, което Левски е записал лично в тефтерчето си като информация.

И така всъщност, на основата на този османски регистър ние днес се опитваме да покажем, че може би годината на раждане на Левски не е 1837-ма, както ние сме свикнали, не е и 1846-та, както той казва в протоколите, а е 1840 година.

Веднага ще кажете „Добре, той защо казва в съда, че е на 26?“. Защото той се опитва да скрие част от своята биография. И ако пресметнем години, които скрива – от 26 до 33, на колкото реално е бил през 1873-та – всъщност това са годините, в които той е бил легионер в легията на Раковски. И никой от разпитващите го не му задава тези въпроси, които биха били свързани с участието му в първата Българска легия 1862 г., а ние знаем че това е много важен период от неговия живот. Не само заради това, че се среща с Раковски, а защото и там получава името, с което сме го запомнили – Левски. Защото това е първото негово бойно кръщене, защото там той изучава военното дело и по-късно демонстрира тези познания в подготовката на българската национална революция.

Разбира се, аз съм наясно, че е много трудно навсякъде по учебници, по портрети, по скулптори, по паметници да се смени годината 1837 на 1840, а и като човек, занимаващ се с историята като наука знам, че всяко ново откритие има нужда от известно време да се издискутира, да се поспори между специалисти и чак тогава да се наложи в публичното пространство. Очевидно е, че информацията, с която разполагаме няма скоро да ни позволи да изясним този важен за нас въпрос.

Има нещо интересно като съвпадение. Ако наистина Левски е роден през 1840 г., той е бил на 33 години, когато застава пред бесилката. Знаем, кой друг на 33 години увисва на един друг кръст, в името на свободата, в името на бъдещето на хората, които иска да спаси заради техните грехове. И неслучайно в нашата памет често става това сравнение на Левски – като българският Христос. Има общо, което трябва да отдадем като почит на този наш национален герой!

Следват въпроси на учениците:

Кое качество на Левски за Вас е най-ценно?

Неговата Отговорност! На едно събрание в Румъния се събират представителите на революционните комитети от страната и чужбина. По време на това събрание се утвърждават новата програма и новия устав на Българския Централен Революционен Комитет. Левски получава специално пълномощно, полага клетва като Апостол, отговарящ за всички комитети във вътрешността на страната. Връщайки се в българско на 1 юли 1872 г. той решава да свика едно ново общо събрание на представители само на вътрешните комитети – за да се обсъди новата програма и новия устав и да се реши какво ще се прави нататък, защото „тези от емиграцията много знаят, ама нищо не правят“. Той затова казва, че българите затова чакат някой да им поднесе свободата на тепсия – по време на разпитите. Веднага обаче, когато разпространява тази своя идея и праща едни окръжни писма до отделните комитети, в които настоява да се изпратят хора на бъдещото събрание – той получава реакцията на тези хора. „Защо да правим това събрание? Няма ли да подложим на риск всички тези хора? Турската полиция тъй и тъй ни следи. Имаме Устав, имаме Програма. Раздаваме ги на всички комитети, те да ги изучат, пък който не разбира нещо, ще му го налеем в главата по друг начин. Иначе рискуваме ненужно да бъдем разкрити от полицията.

От много от най-близките си хора Левски получава такъв тип мнение и веднага се отказва. И казва: „Да, вие сте по-прави и от мен“. Да сте видели някой от днешните политици да го направи – да каже „Ти си по-прав от мен и аз приемам твоето решение“? Не! Ще го плюем, ще то ругаем, ще правим всичко, само и само да го свалим на земята, защото той ни е противник.

Ето това е величието на Левски – да признае своята грешка и да приеме чуждото мнение, защото то е по-правилно. За мен това е уникалното – това  чувство на отговорност на Левски!

Този епизод, който разиграха вашите съученици от съда в София показва, как пред Левски се изправят арестуваните, те са около 62ма души, арестувани преди него и почти всички, с малки изключения, двама трима, правят пълни признания. И когато Левски отрича, срещу него изправят на очна ставка всеки един от тези 60 души. И когато те започват да му казват „Ама ти не помниш ли…“ преди да го изправят пред него, Левски казва „Този не го познавам. Не съм ходил там. Нищо не знам“. Изправят пред него Димитър Общи и той му казва „Абе бай Василе, ти не помниш ли че бяхме…едикъдеси и едикакво си правихме?“. Тогава Левски казва „Да,  вярно, ама аз не помня името на човека.“ Димитър Общи го е казал, Левски отказва да го признае.

Ето, това е начин да поемеш отговорността върху себе си. Въпреки че той е знаел от първия момент, че единствената присъда за него ще бъде смъртната присъда. /Същият този Димитър Общи, който се е надявал на по-лека присъда заради самопризнанията си, почти се разплаква, когато го водят към бесилката/. Левски твърдо устоява, до последния миг. И единственото което казва е, че съжалява за смъртта на един невинен слуга, който загива в Ловеч при опит да се получат допълнително средства за българската революция. Това е Левски!

Всички идеали на Левски ли се реализираха?

Не, този за „демократска република“ не е! Тази република за Левски е „Равенство пред Закона“. Свобода на словото, на печата, на вероизповеданията и така нататък. Но! Най-важното е равенството пред закона. Той много държи на това равенство пред закона – то означава, че независимо на какъв пост си в тази държава, независимо какви са твоите отговорности, какви са твоите дела – когато застанеш пред закона, ще бъдеш съден така както ще бъде съден и Иванчо от Горубляне или Петър от София или Драго от Стара Загора – за своите прегрешения. Независимо дали си министър, дали си президент, дали си началник или обикновен човек, Законът е този, който трябва да бъде спазван от всички и да бъде прилаган поравному, според делата ти. За мен това е най-важното нещо във визията , в разбирането на Левски каква държава искаме.  Това е неговата мечта и аз си мисля че тази мечта и до ден днешен има своето значение. За съжаление, тя все още не е осъществена.

Иначе имаме своята държава, своята църква, своето училище…“Да бъдем равни на другите народи“ – сега като приехме и еврото, съвсем станахме равни на другите европейски народи. Ама пред закона продължаваме да бъдем неравни. За някои онази богиня на съдилищата гледа с едно око, за други отваря и двете си очи, а за трети затваря и двете очи.

Екип на Долап.бг