Стара Загора почете 153 години от гибелта на Васил Левски
В студения зимен ден на 18 февруари 2026г. площадчето пред бюст-паметника на Апостола на свободата Васил Левски се изпълни с деца от детски градини, училища, представители на партийни и неправителствени организации, на културни институции, общински съветници, офицери и сержанти. Тук бяха още представителна рота на Втора тунджанска механизирана бригада и Военният духов оркестър с диригент капитан Цветомир Василев.
Точно в 11:00 ч. камбаните на митрополитския храм „Свети Димитър“ траурно забиха. Водени от Негово Преосвещенство Маркианополски епископ Богослов, свещениците от всички храмове в града, отслужиха заупокойна за Дякон Игнатий.
Епископ Богослов прочете словото на Негово Преосвещенство Старозагорския митрополит д-р Киприан, посветено на Левски. В него се казва:
„Братя и сестри,
153 години от началото на небесния път на Апостола, на Дякона, на монаха -мъченик, със сърце предадено на Бога и винаги туптящо от обич към род и родина – Васил Иванов Кунчев, дякон Игнатий, мярката на националната ни нравственост, носещ в себе си пламъкът, с който огря хиляди български души и събуди в тях надежда за свободно отечество. Сбъдната надежда, защото в нея гой вгражда обич, смирение и вяра. Как ечат в душите думите, казани от Дякона тихо и кротко в предсмъртната му изповед :“Да го поменаваме йеродякон Игнатий, когато си спомняме и молим за него“. Скромна молба на величав дух.
Тази молба, стопила снега на времето, и днес ни връща преди повече от век и половина, в ранния мразовит февруарски ден, в който Васил Левски влиза във вечността. Неговият подвиг е олицетворение на словата на нашия спасител Господ Иисус Христос, който казва:“Тази е моята заповед – да любите един другиго, както аз ви възлюбих. И никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите приятели“.
За Левски целите и задачите, на които се посвещава, са така чисти, както и сърцето му.
„В българско няма да има цар, а народно управление. И всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди, както българинът, така и турчинът, и евреинът.- за свободна и чиста република!“ Тези думи на Дякона, наглед толкова обикновени, са послания, какъв трябва да бъде родният ни държавник. И неслучайно се повтарят от българските политици в различни периоди от развитието на страната ни.
В дни като днешния, когато отново прегръщаме спомена за Апостола и неговата светла диря, обединила българския дух и дала посока за пътя на народа ни, е редно не само да си припомняме словата му, но и да ги правим свои житейски принципи. Това ще бъде истинската благодарност към саможертвения Христов войн, към родния ни Апостол, насадил в сърцата на предците ни и стаил в себе си духа на българската душа по най-достойния начин.
Нека огънят на вяра и обич към род и родина на Дякона стане и бъде част от душите ни, като вътрешна мярка занапред.
Поклон пред паметта на Васил Иванов Кунчев, йеродякон Игнатий, Апостолът на свободата и духовно величавата му саможертва.
Майка България да пребъдва с Божията благодат! Амин“!
Първокласници от СУ „Васил Левски“ изпълниха вълнуващ рецитал, посветен на патрона на училището.
Водещите на събитието актрисата Светла Тодорова и актьорът Георги Ножделов от Драматичен театър „Гео Милев“ представиха емоционални текстове, посветени на легендарния велик син на Отечеството ни. .
С военен церемониал бяха поднесени венци от името на Община Стара Загора и Общински съвет Стара Загора, от Областна администрация и Втора тунджанска механизирана бригада, от Старозагорска света митрополия и Тракийски университет, от Средно училище Васил Левски“ и ДГ 58 „Звездица“. Пред мемориала на Апостола се поклониха и оставиха своето цвете кметът на Стара Загора Живко Тодоров и заместниците му арх. Мартин Паскалев и Светослав Колев, общинският съветник Иванка Сотирова и младите омбудсмани, бригадният генерал на Втора тунджанска механизирана бригада, много граждани.
Росица Ранчева
