Семейството – най-ценното в живота!

Семейството е нашата опора, любов и сила! Независимо дали е голямо или малко, то е мястото, където намираме разбиране и топлина, сила и вдъхновение.

В седмицата на брака и семейството ви срещаме с едно многогодишно семейство. И съпругата и съпругът са добре познати в обществото. Тя е Дора Георгиева – фризьорка, перукерка и гримьорка в Старозагорската опера. Повече от 40 години присъства на всяко представление и подготвя солистите, хористите и балета за сцената – прически, перуки, бради и мустаци, бакенбарди, гримиране – всичко минава през ръцете и сърцето й. Понякога над 100 и повече артисти. И когато завесата падне и публиката си тръгне, тя остава, за да прибере всичко от „главите“ на артистите. Изключително талантлива, сръчна, отдадена на тази много сложна професия. Вероятно ежедневните й контакти с хората на изкуството, са изградили у нея високи естетически и етично критерии, които тя прилага навсякъде в живота си.

Почетният гражданин на Стара Загора Крум Георгиев, е доайенът в изучаването и популяризирането на българското народно творчество. Неизброими са съставите, на които е помогнал в певческото и танцовото изкуство. Неизброими са съборите, фестивалите и конкурсите, които той е журирал. През последните няколко години афишира и друг свой талант – поезията, предназначена за деца. Този негов неукротим дух и талант му позволяват и в неговата 94-та година, да предприема и организира мащабни културни прояви. Предстоящи са Маскарадните игри в Стара Загора и дейността на НЧ „Николай Лилиев“, на което той е председател.

С нетърпение очакваме след две години златната сватба на това харизматично семейство.

Благодарим на г-жа Дора Георгиева, която чистосърдечно ни допусна до своя дом и фамилия.

Госпожо Георгиева, къде и кога се запознахте с Крум Георгиев?

Живеех в Казанлък и работех във фризьорски салон. Ако имаше начин всеки ден щеше да идва да се подстригва. Моите колежки, като го видят че идва отдалече, ме предупреждаваха:

Тичай да си миеш ръцете, да не налапа някой косъм…Защото той все ми целуваше ръце, все ми носеше цветя…

Колко време Ви ухажва докато се предадете?

Повече от две години. Бях женена и нямах никакво намерение да се развеждам. Обаче, той още в началото заяви без колебание :- Ти ще станеш моя жена! Изсмях се, но въртя -сука и тъй стана преди 48 години.

Първоначално из града се виждахме, сядахме на кафе, но като най-обикновени познати. Той винаги ми носеше рози…Невероятен ухажор беше и си остана и до ден днешен. Джентълменството му явно е вродено качество.

Спомням си концерт на Лили Иванова, беше една събота. Беше се обадил и ми беше определил среща. Обаче аз се загледах в концерта и хич не ми е на ума за тази среща. Идва моя приятелка и ми припомня, че имам среща. Отвърнах, че концертът на Лили е по-важен и никъде няма да ходя. Като свърши концертът, час по-късно, реших все пак да мина край мястото на срещата ни. Може да стои, но може и да го няма?! Той пък стоеше там…И така се започна и продължи две години, докато кажа „да“.

Имах особено чувство към него – на страхопочитание, на любопитство, но в никакъв случай на любовна авантюра или любовен интерес. Беше ми интересен като поведение. Правеше впечатление – все наметнат с красиви, ярки пуловери. За него време мъж с червен пуловер беше едва ли не сензация. Заедно с това той винаги и навсякъде се държеше като истински джентълмен, което също беше, меко казано странно. Може би съм имала мъничко гордост, че точно мене, този красив, галантен, изискан и талантлив мъж, сериозно ухажва.

Съжалявате ли, че му повярвахте и променихте живота си на 360 градуса?

Не, в никакъв случай! Интересен начин на живот водим. Всеки има своята свобода, никой на другия не налага нито норми, нито изисквания, нито ревност и сцени. Докато първият ми съпруг беше много ревнив, взискателен и налагащ се във всичко. Какви ли не еквилибристики съм правила, за да отида да участвам във фризьорски конкурс, например, или да отидем колежките някъде…Може би тази свобода, която Крум ми даде и подчертаното уважение и доверие, бяха капките, които преляха чашата и аз останах с него.

Той е много интелигентен и широко скроен човек, който не само ми е дал абсолютна свобода, но и ме насърчава да водя този активен живот. Буквално преди дни, заедно с балета на Операта, се завърнахме от двумесечно европейско турне. Споделих със съпруга си, че това навярно е последното ми толкова дълго и натоварено пътуване, пък и той не бива да остава толкова дълго сам . Да отиват младите… „Щом те поканят – заминаваш без да се замислиш- отсече моят мъж.- Ето виждаш – оцелях, здрав съм, прав съм, нямам проблеми!“

Госпожо Георгиева, на какво отдавате тази многогодишна хармония и взаимна отдаденост във Вашето семейство?

Важно е, че всеки има свой път, но и двата пътя са винаги в една посока. И както казва Екзюпери- не е важно да се гледате в очите, а в една посока. Крум стана причина и да напусна Казанлък, и да дойдем да живеем в Стара Загора, и да започна работа в Операта…Покрай него познавах много хора от Операта. Много ме караха да започна работа там, но аз бях убедена, че това не е моето място, че в този храм на музиката и изкуството работят много извисени личност. Кремена Кордова ме представи на маестро Димитър Димитров – главният диригент на Операта. Посрещна ме с усмивка и каза: “Хайде, докога ще те чакаме, кога ще дойдеш при нас?“ Казах му: „Маестро, все си мисля, че това не е моето място…Това е културна институция за извисени личности…“Боже, възкликна той, ела и ги виж…“ И от есента на 1982 година съм фризьорка, перукерка и гримьорка на трупата на Старозагорската опера. Така открих удоволствието и радостта да правя това, което най-много обичам“.

Вие не сте авантюристка, нали? Можете ли да кажете любов ли Ви свързва с Крум Георгиев?

Вероятно да, но тя се надгради и разшири благодарение на Крум. Той ми откри нови светове, срещна ме с изключителни личности, творци…Спомням си когато първия път ме заведе на Фестивала в Копривщица през 1980 г- Толкова впечатлена бях от всичко, което там се случва. Това ревю на автентични носии още е пред очите ми. Песните, танците, атмосферата, щастливите българи…Явно това е същността ми, която той ми разкри. Много щастлива бях…

Преди години Вашата фамилия събираше автентични носии. Какво се случи с тях?

Имахме голяма колекция, от над 50-60 пълни носии – сукмани, ризи, чорапи, кърпи, пафти, терлици, възглавнички потури, елеци, пояси…Нямам представа колко пари сме дали на пазара в Димитровград, където в онези години тези ценности се разпродаваха като нещо, с което хората трябва да се разделят…Понеже не можех вече да ги изнасям, да ги напичам, да ги налагам с вестници, вместо с нафталин, за да не ги изядат молците, подарихме всичко на Регионалния исторически музей Стара Загора… Дано ги пазят както трябва…

Как минава един ден във вашия дом?

Почти не се прибирам. Ако направим сметка колко време съм у дома и колко – в Операта, резултатите ще бъдат 1:7. Сутрин – здравей, здрасти, как си…и отивам в любимата ми Опера, някъде до 13:00 -14:00 ч. се прибирам и тогава обядваме. Готвя всеки ден и задължително супа, която той предпочита. Десерти не обича, но аз за себе си правя, защото обичам да си подсладя. После той се прибира в стаята си и се занимава с творчески или организационни дела, а аз се връщам в Операта, за да подготвя предстоящото представление или репетиция. Бях чела някъде, че в интелигентните семейства разговарят от 3 до 5 минути на денонощия. При нас, понякога е по-малко, но само да се погледнем, знаем кой какво мисли…

Остарява ли, според Вас, любовта?

Да, това не е младежката нетърпелива за всичко любов, но тя се променя през годините, в по-силна, по-необходима, по-истинска, която има други имена – доверие и уважение. Най-важното е уважението и взаимната благодарност. И взаимни компромиси…

През последните години не е модерно да се сключва граждански брак. Какво мислите Вие по този въпрос?

Оставете тези моди! Бракът е сигурност. Край мене има много млади хора, които си живеят на семейни начала, но в нищо не са сигурни. Утре се скарат за нещо си и всичко се разпада. А деца, ако има..? Дразня се от интервюта по телевизията:“С моята приятелка имаме две деца по на 12-13 години“ . Живели толкова години заедно – като приятели, а не като съпрузи… Или „Живея с майката на моите деца“… Абе…Трябва да се предприеме стъпка и да се узакони съвместното съжителство. От векове хората са го измислили – или граждански, или църковен брак. Нищо по-хубаво няма да се съберат роднини и приятели и да се заяви любовта и уважението между мъжа и жената.

Какво ще посъветвате младите семейства?

Да проявяват търпимост, разумни компромиси, взаимно уважение и доверие. И да повярват, че с годините напред, това ще им се отблагодари стократно.

Росица Ранчева