Петльовден се отбелязва днес от народната традиция

Датата 2 февруари в народните традиции се свързва с Петльовден, наричан още Петлов, Петларовден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар. Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък. Колко време са били заблуждавани с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име – Петльовден. Съдържанието обаче не се променило, мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца – за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя , от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода. Къща без петел не бива – ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат. Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.
В народните традиции Петльовден се приема и като закрилник на дома от лоши сили. Сред предците ни е било популярно и следното проклятието: “Петел да ти не пее в къщата!” 

Вярва се, че дом, в който няма петел, е нападнат от зли духове. От там идва и заклинанието, което се използва при баене –  болестта да отиде “в пусти гори, дето петел не пее”.

От предишната вечер домът трябва да се почисти и белоса за Петльовден. По традиция на празника всеки  трябва да се облече с най-новите си дрехи.

На този ден жените не бива да докосват нищо остро – нож, брадва, ножица, куки. На Петльовден е забранено да се върши домакинска работа. Вярва се, че ако тази забрана се наруши, ще се роди дете с белег или недъг. Също така не се правят сватби – вярва се, че нарушаването на тази забрана ще предизвика скорошно жалене на починал.

На Петльовден девойките често не излизат навън заради вярването, че какъвто човек срещнат, такъв ще бъде техният жених. 

Според поверието, ако времето е топло на Петльовден, такова ще е и през следващите 40 дни.

Вярва се още, че ако на този ден човек даде пари – цяла година ще дава, а ако се вземат пари – цяла година човек ще получава пари.

Петльовден – легендата за рода български

Легендата за него идва още от времето, когато народът ни е плащал „кръвен данък“ на турските поробители (малки момчета са били вземани насилствено от родителите им за еничари). Легендата разказва как смела еркечанка (с. Еркеч, днешното с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде.

През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

Оттогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. На този ден се коли петел – за здраве на момчетата и затова се нарича Петльовден.