На 2 февруари да си спомним за Васил Попов – инженер-лесовъд

На 2 февруари да си спомним за Васил Попов – инженер-лесовъд, защитник на българската гора, син на възрожденската учителка и благотворителка Теофано Попова.

Убит на 2 февруари 1912 г. в с. Чепино, Велинградско. Роден на 15 октомври 1878 г., месеци след смъртта на баща си в опожарена и разграбена на Стара Загора.

Расте в трудно и бедно време. Поради непрекъснатото преместване на майка си, учителката, отначало учи в Казанлък, после в Севлиево, в Солун, в Пловдивската гимназия. През лятото на 1898 г. завършва с отличие престижната Горска академия в град Лемберг, Австро-Унгария (днес гр. Лвов, Украйна).

Високо образован специалист, владеещ чешки, руски, полски, отчасти френски и турски език той изучава и опита в горското дело на страни като Русия, Франция, Швейцария. Назначен е на работа като лесничей в Радомир. След по-малко от две години започват патилата му – за шест години е уволняван три пъти и е местен 15 пъти – Чепино, Батак, Провадия, Асеновград, Стара Загора, Варна, Малко Търново, отново Стара Загора и Чепино.

Пише и публикува гневни, „огнени“, както ги наричат колегите му, статии във вестниците „Пряпорец“, Камбана“, в Списанието на Българското икономическо дружество. През септември 1906 г., със собствени средства започва да издава месечното списание „Бранище“. Продължава до декември 1913 г., малко след смъртта на своя създател и редактор. На неговите страници публикува своите идеи и планове за развитие на горското дело у нас. Остро критикува политиката и машинациите на тогавашното министерство на търговията и земеделието. В програмната статия в първия брой на списанието Васил Попов смело обявява „…никому няма да угодничим и никого няма да разгневяваме, ще третираме напълно обективно въпросите на това нещастно наше горско дело“.

Повече за Васил Попов и Теофано Попова може да прочетете в двете издания на книгата „Мозайка от миналото на Стара Загора“ с автори Светла Димитрова и Снежана Маринова.

Източник: ФГ група Наш’та Заара нийде я няма – Атанас Тр. Илиев (1852 – 1927) за Стара Загора