Дискът от Фестос (около 1700 г. пр.н.е.)

Един от най-загадъчните и интригуващи археологически артефакти е дискът от Фестос – глинен диск, открит през 1908 г. в древния минойски дворец Фестос на остров Крит. Дискът е с диаметър около 15 см и двете му страни са покрити с уникални символи, които все още не са напълно дешифрирани.

На диска са отпечатани 241 символа, подредени в спирала. Те изобразяват фигури на хора, животни, растения и абстрактни знаци, които вероятно представляват ритуален текст, молитва или дори музикален запис. Изработен е чрез щамповане – изключително рядка техника за това време, което го прави още по-уникален.

Минойската цивилизация е сред най-ранните високоразвити култури в Европа. Макар много аспекти от живота на минойците да са изяснени, дискът от Фестос остава мистерия. Той може да е ключ към разбирането на техния език и писменост, наречена Линеар А, която също не е разчетена.

Дискът от Фестос е обявен за едно от първите примери на „печатна технология“. Учените дори предполагат, че е бил създаден като първия опит за масово възпроизвеждане на текст, предназначен за церемониални цели.

Историята

През 1899 г. английският професор Артър Еванс започва археологически разкопки на  о.Крит. Тук той открива забележителна цивилизация, в която оживяват легендите за  лабиринта и минотавъра. Нарича я Минойска. Малко по-късно, през 1908 г., при разкопки  в царския дворец във Фестос, италианският археолог Луиджи Перние попада на уникален  диск от добре изпечена глина. Дискът е с неправилна форма, но изпълнен с изкусно  врязани пиктографични знаци от двете страни. Смята се, че е направен през второто  хилядолетие преди Христа и е първият намерен досега надпис с щамповани знаци. До днес  учените напразно се опитват да го разчетат.
Версиите? 

Предполага се, че дискът е дело на минойците и че на него те са записали нещо  важно, което са искали да предадат на своите потомци. Днес той се съхранява в музея на  Ираклион, където на витрината се вижда написа: “Неразчетен”.  Според някои изследователи, дискът е древен морски компас, други го смятат за календар,  култов предмет, игра. Голямата загадка обаче е, че аналог на писмеността от диска няма.  Има отделни съвпадения, но те не са достатъчни за правилното му разчитане.Експерти по  темата обаче твърдят, че тракийският и най-вероятно пеласгийският език принадлежат към  семейството на индоевропейските езици, докато минойският език – Линеар А (дискът от  Фестос), не е нито индоевропейски, нито семитски, а е изолиран средиземноморски език.

Българската сензация от XX век

През 1975 г. езиковедът ни акад. Владимир Георгиев направи сензация на VI  международен колоквиум по микенология в Швейцария – българският учен е разчел текста  на един от най-старите писмени паметници на човечеството – диска от Фестос. Известният  академик формира тезата, че народът на о-в Крит през неолита и халколита е бил  пеласгийски. Днес етногенезата на балканските народи, включително и на пеласгите е  голяма загадка. Това, което се знае е, че те са най-древното предгръцко население, което е  обитавало централните части на Балканския полуостров, главно централна и южна Гърция,  западна Мала Азия и Егейските острови.В дълги и сложни културни сблъсъци и взаимни  влияния с други народи, пеласгите са формирали своя собствена култура, която е оставила  следи в минойската и микенската култура, в античните култури на Гърция и Рим, а оттук и  в европейската цивилизация. Една от хипотезите е, че езикът на пеласгите е родствен на  тракийския.