Художникът Валентин Дончевски:“Стремя се да надмогвам злобата на деня с благородството на изкуството“

На 30 януари 2026г. от 18:00ч. в изложбена зала „Райко Алексиев“ , София, ул.“Г.Раковски“125 , известният художник Валентин Дончевски ще открие поредната си изложба живопис „Жарава“ . Експозицията ще бъде отворена до 12 февруари т.г.

Господин Дончевски, защо нарекохте новата си изложба „Жарава“?

Защото времето, в което живем ме кара да се чувствам като нестинар. Животът ни е като разжарено огнище и аз търся брод. Това са моите авторски рефлексии на заобикалящата ни парадоксална действителност, в която сме поставени отвсякъде. Това е начинът да може човек да просъществува и да може адекватно да реагира. Моята единствена възможност е чрез изкуството. Защото изкуството като позиция може да въздейства на обществото, след като показва и добро, и зло, и всичко…

Великата мисия на изкуството е да накара по някакъв начин хората да обърнат внимание на съвест, светогтлед, доброта, смирение, емпатия… Както казва Дюрер „Художникът е пратеник на Бога“. А Хайдегер е заявява, че поезията е в основата на всички изкуства. И аз се стремя в своето изкуство да работя с метафори, тъй като правя полуабстрактни картини. Стремя се тези метафори да изведа в един изчистен вид до един синтез, където нещата могат да бъдат по-ясни на публиката. Ако пък не са ясни на публиката, това ще бъде провокация, която ще ги накара да се замислят.

Кое е нещото, което най-много Ви притеснява и гнети, буди съня Ви?

Неспокойствието се състои в това, че човек, в един момент от живота си разбира устройството на цялата вселена и на света, неговият матричен модел. Осъзнаването на законите, които движат нещата, водят до препятствия и трудности. Същинското събуждане от заспалото състояние, в което съществуваме, е винаги свързано с болезнени синкопи в праволинейността на живота.

Каква е философията на Вашата „Жарава“?

Искам да покажа доведената до крайност реакция на човека на изкуството в заобикалящата го среда, усещането, че нестинарски минаваш през огъня.

Колко живописни платна ще покажете на предстоящата изложба в столицата?

22 работи са, като 23-тата е голяма, мащабна картина с размери 5/3 метра – 15 кв.м. и се казва „Анти гравитация“. Другите са във формат 2/1.40м. Нарекъл съм ги „Странна птица“, „Знаци“, „Вселена от А до Я“, „Животворящи сълзи“, „Летяща подводница“, „Самотен остров“, „Диагонал“… Тук са и двата портрета на Гео Милев и на Пейо Яворов, с които участвах на Балканското квадринале по живопис „Митовете и легендите на моя народ“.

 

Портретите на двамата знаменити поети както общо имат с жаравата?

Те самите са като жарава, поезията им жари докъдето се докосне…Едното платно се нарича „Огнени думи“ за Яворов и „Огнен автопортрет на Гео Милев“.

Дълги години Вашето изобразително изкуство беше свързано, като запазена марка, с българските черги, с пафтите, с българската духовност …Присъстват ли тези изразни средства и в предстоящата Ви изложба?

Идеята на голямата ми картина „Анти гравитация“ е, че с български черги съм покрил всичко, което ми лъха на западноевропейския екзистенциализъм, т.е. аз съм го надмогнал с помощта на благородството и философията на лъча български, който идва от Тибет.

Господин Дончевски, у Вас, като във фокус се събират много изкуства – всички видове изобразително изкуство, поезия, проза, композирате и пеете, свирите на китара и какво ли още не. Кое е водещото?

Словото е някаква сила, която те завладява и провокира във всички посоки. Това не е самоцел при мене, а някаква закономерност. Отначало по малко, по малко, сега вече нямам спиране.

Усещате ли Божията намеса в онова, което правите?

Усещам я. Особено с голямата картина…Имам чувството, че някаква сила ме задължи да го направя. Аз дори не знаех, че ще правя изложба. Тя трябваше да е много по-късно…Усещам като подтик и потребност да напиша, да нарисувам, да изпея…

Накрая на нашето интервю, какво искате да кажете на всеки, който посети Вашата изложба и се докосне до изкуството Ви?

Стремя се да надмогвам злобата на деня с благородството на изкуството . Желанието ми е да има повече любов и доброта между хората.

Валентин Дончевски е роден през 1958 г. в Стара Загора. Завършил е Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък. При проф. Станислав Памукчиев завършва „Живопис“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“(1983). Печели голямата награда на студентски конкурс „Етюд на голо тяло”.

От 1989 г. е член на СБХ (секция Живопис) и участва в повечето национални, регионални и секционни изложби на Съюза.

Между 1984 и 2019 г. има близо 30 самостоятелни изложби в България, Люксембург, Франция, Испания, Австрия. През 2002 г. участва в хепънинг по повод 50 години „Мини Марица-изток“ ЕАД със своя изложба в рудникa. Изнася концерт със свои авторски песни, а създаденият по същия повод документален филм с включени негова  музика и идеи, печели награда за документално кино.  

Валентин Дончевски участва в повече от 80 международни, национални и регионални изложби, биеналета, конкурси и пленери в цялата страна, както и в Канада, Испания, Белгия, Германия, Полша и Словакия. Между 2005 и 2021 г. има 10 участия в Есенния салон в Париж (Salon d’Automne) с живопис, както и с живопис и скулптура. През 2017 г. е награден със Сребърен медал за принос в изкуството на „Асоциацията на Френската Академична Общност“ ARTS-SCIENCES-LETTRES в Париж. Той е редовен участник и носител на награди на Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“ в Стара Загора (от 2004 до 2020).

През 1999 г. е отличен с втора награда на национален конкурс за пощенска марка под патронажа на МВнР и Японското посолство в София за „Експо Аичи 2005”- Япония. През същата година е награден от  „Отворено Общество“ – Стара Загора заради включването му в каталог на фондация Ван дер Беек – 2000 художници от цял свят по повод новото хилядолетие. През 2009 г. получава награда на Национален конкурс за резиденция в „Сите де’з ар”, Париж, Франция. През 2010 г. е награден на Националния конкурс за резиденция в „Кунстлерхаус”, Швандорф, Германия и има самостоятелна изложба.

През 2010 г. печели Първа награда за живопис в Регионалната изложба в Стара Загора от Националния конкурс за големите награди на Алианц България. Той взима участие в повечето регионални изложби на конкурса до 2018 г. и много пъти е номинаран за финалните му изложби в София. Три пъти е номиниран за Национална награда на името на Владимир Димитров – Майстора. Многократен носител е на престижните награди на Есенния салон на Стара Загора, в чийто артистичен живот участва активно. През 2021 г. получава Първа награда в раздел „Legendary“, за авторско кино на LAMP – Los Angeles Motion Picture festival, за филма „Чуй петела, Чони!“

Дончевски е автор на портрет на Българския патриарх Неофит и Руския патриарх Кирил по повод „140 г. от боевете на Шипка“ (2018). В периода 2017 – 2019 е част от колектива, който изографисва купола и част от стенописите в новопостроения храм „Св. Игнатий Старозагорски“.

Негови творби са в частни колекции в Канада, Испания, Белгия, САЩ, Полша, Чехия, Германия, Австрия, Русия, Гърция, Турция, Люксембург, Палма де Майорка – Испания.

През годините е илюстрирал и оформил кориците на повече от 150 книги, предимно на български писатели (издателства „Христо Ботев“, Захари Стоянов и др.).

Автор е на над 10 стихосбирки, новели и пр.

От 2023 г. е член на Съюза на българските писатели.

Издава два албума с авторски песни по свои стихове и на български поети. Сътрудничи на различни медии по въпроси на изкуството.

Прави  множество проекти за плакати, запазен знак, емблеми, дизайн на календари, постери и др. Занимава се с художествена актова фотография. Проектира интериор и екстериор на различни обществени сгради. Създава в колектив био енергийно изкуство.

Росица Ранчева