Седем факта за свети Ефрем Сириец

На 28 януари Църквата почита св. Ефрем Сириец. Ето и няколко факта, които няма да откриете в жизнеописанието.

1. От текстовете на самия Ефрем Сириец разбираме, че непосредствен повод за обръщането му към Бога станало лъжливо обвинение в кражба на овце. В очакване на присъда той стоял два месеца в затвора, където на няколко пъти получил откровение от Бога, в което му бил припомнен стар негов грях – как уж на шега толкова гонил кравата на своя беден съсед, че добичето тичало, докато не издъхнало. По-късно размислите за покаянието и плачът за греховете станали централна тема в неговите проповеди и молитви.
2. Църковният историк Созомен[1] разказва, че съчиненията на св. Ефрем Сириец наброяват три милиона стиха. Авторитетът на преподобния бил толкова голям, че в продължение на хилядолетие продължавали да му приписват все нови и нови произведения. По онова време приемали за нормално да приписват авторството на текста на някой авторитетен светия, за да спечелят доверие към написаното и то да звучи по-убедително.
3. Блажени Йероним[2] отбелязва, че съчиненията на св. Ефрем Сириец били много популярни и почитани – четели ги на глас в храмовете, веднага след откъсите от Свещеното Писание. Неговите многочислени проповеди, тълкувания на Свещеното Писание, антиеретически съчинения и молитви били преведени на десетки езици.
4. Изследователите и до днес спорят дали сирийският подвижник владеел гръцки език. Някои твърдят, че преподобният знаел гръцки още от младостта си и даже оставил няколко текста, написани на този език. Според друга версия светецът по чуден начин започнал да разбира и да говори гръцки по време на срещата си със св. Василий Велики. Разказите за срещата на двамата светии също се отличават в детайлите си. Много реалистично звучи едно старо повествование, според което, като видял свети Василий в храма, св. Ефрем се зачудил мислено как е възможно човек, който е облечен в толкова пищни одежди и се радва на такава слава, да бъде стълб на вярата. В този момент св. Василий изпратил архидякона да покани св. Ефрем в олтара. В началото светецът отказвал, но после влязъл в олтара и вече там произнесъл прословутата фраза: „Василий наистина е велик!“.
5. Древните източници запазили словесния портрет на св. Ефрем Сириец. Сергей Аверинцев[3] обобщава: „Той е запомнен като нисък на ръст, плешив, голобрад мъж с необичайно съсредоточено изражение на лицето, било невъзможно да го накараш да се разсейва или да се разсмее“.
6. Първите достоверни писмени сведения за това, че молитвата „Господи и Владико на моя живот“ трябва да се чете по време на Великия пост, се отнасят до Йерусалимския типикон от Х век, но най-вероятно този текст е бил известен на Църквата много по-рано. В житията не са описани подробности за написването на тази проникновена молитва, ето защо изследователите са използвали косвени доказателства за това, че текстът принадлежи на св. Ефрем Сириец.
7. Литературната слава била предречена за светеца от самото му раждане. Един от агиографските паметници разказва как родителите на св. Ефрем сънували лоза, израснала от устата на детето. В древносирийското му житие има подобен епизод – видение на старец, в което ангели молят монаха Ефрем да изяде един свитък. Изяждането на свитък като символ на красноречието е традиционен агиографски похват. Но в случая със св. Ефрем тази метафора е по-подходяща от всякога. Светецът е най-големият представител на сирийската литература, един от най-талантливите християнски автори, който използва в произведенията си сложни литературни техники.

На снимката: Свети Ефрем Сириец, фрагмент от стенопис от Боянската църква отпреди реставрацията

[1] Созомен се родил в околностите на Газа в края на ІV в. По-късно се преселил в Константинопол, където работил като адвокат и написал своята многотомна „Църковна история“. До нас е достигнала тази част от неговата творба, която обхваща периода от 324 до 425 г.

[2] Блажени Йероним – светец, християнски писател, преводач и тълкувател на Свещеното Писание, един от четиримата най-почитани отци на Западната църква.

[3] Сергей Аверинцев – руски филолог, специалист по раннохристиянската епоха

Източник: Храм „Света Троица“ Стара Загора