Режисьорът на „Луд Гидия“ Александър Мутафчийски: „Ще направим една много силна постановка“

На 6 март в Държавна опера-Стара Загора ще бъде премиерата на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. Режисьорът Александър Мутафчийски усилено работи със солисти и с хора,в тази постановка ще участва и Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.

Това е третата премиера на операта „Луд гидия“ на сцената на Старозагорска опера /1960 и 2000 г./ и първа тук – за режисьора Александър Мутафчийски, с когото разговаряме преди началото на поредната му репетиция.

Александър Мутафчийски е роден в гр. Варна. Завършва Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“– София през 2000г. в класа по оперно пеене на Проф. Лили Стефанова и класа по актьорско майсторство на Проф. Павел Герджиков. Докторант е по оперна режисура.

От 1997 г. е  артист-солист в  Национален музикален театър „Стефан Македонски“. Има в репертоара си над 70 роли в жанровете оперета и мюзикъл. Няколко пъти е лауреат и носител на наградата Кристална лира и на Сребърна и Златна лира на Съюза на музикалните и танцови дейци и радио Класик ФМ  През 2019 г. получава наградата „Музикант на годината“ – 2018, в категорията „Юбилей“ по повод 20 г. творческа дейност.

Сценарист и режисьор е на Концерт-спектаклите „Кикот“, „Смехотерапия“,„Зимна приказка“, „Музикална феерия“, „Влез в моя сън“, „Вихрено и страстно“,„Отново на оперета“, „ Една вечер с хитовете на Бродуей“, „Оперетно вариете Подари мечта!“, Магично музикално шоу „Impossible“, „Grand Cancan – Великата оперета“, „Кралят на валса“ и „Ритъмът на Бродуей“ – представени на сцената на Музикалния театър, както и на първия Пролетен оперетен бал и Новогодишния оперетен бал реализирани в зала 1 на НДК. Режисьор е на постановката „Бягство“- мюзикъл по песни на Дует „Авеню“, както и на най-новата постановка на оперетата от Асен Карастоянов „Българи от старо време“, на мюзикълите за деца „Зайченцето бяло“ и „Славеят“ поставени в Музикалния театър. На сцената на Варненска опера като режисьор прави възстановка на легендарната постановка на Видин Даскалов на оперетата „Царицата на чардаша“. Също като режисьор в Държавна опера Русе поставя оперетите „Прилепът“ и „Графиня Марица“, операта „Севилският бръснар“, както и оперетната гала „На гости на малката Виена“.

През лятото на 2025 г. е поканен като асистент режисьор в Мариински театър за постановката на операта „Ернани“ с диригент: Валери Гергиев, режисьор: Орлин Анастасов и художник: Денис Иванов. Паралелно с режисьорската му работа не спират и ангажиментите му като артист-солист на Националния музикален театър.

Г-н Мутафчийски, репетирате усилено, как се чувствате тук, в Старозагорска опера?

Искам да започна с благодарност към директора на Държавна опера-Стара Загора Владимир Бошнаков за отправената покана да поставя тук операта „Луд гидия“. Това е едно много специално заглавие за мен и веднага ще обясня защо. Някак си то предопредели в мен нуждата да започна да се занимавам с оперно пеене.

Това беше първата опера във Варна, която гледах. А бях започнал да се занимавам с вокални уроци, но имах мечтата да стана поп-изпълнител, натам ме влечеше. Докато моят вокален педагог, прекрасният баритон от Варненска опера Георги Койчев, ме покани един ден да гледам опера. Попита ме, дали съм гледал някога опера, аз казах „Не съм“. Тогава той каза „Ела, утре играем „Луд гидия“!

Беше някаква премиерна постановка по онова време, 90-тте години. Той играеше Осман бей. И още с отварянето на завесата –  тази атмосфера, музиката, разказ, история…всичко това ме покори от първи поглед и усещане. И толкова години вече след това…

След края на спектакъла си казах „Господи, аз искам това да правя! Защо ми е това поп-пеене, погледни тук какво е – това е театър, това е живо изкуство, тук се разказват истории, тук влизаш в други епохи, в други светове, в други герои, пресъздаваш образи – с това искам да се занимавам!“. И това преобърна съзнанието ми към по-сериозно занимание с опера и оперни вокални уроци.

Какво най-силно Ви впечатли тогава, а и сега в „Луд гидия“ – музиката, сюжетът…?

Още тогава ме порази, как се усеща вътре в операта българският дух, българският морал, българските нрави в една Възрожденска България. Ако погледнем точно либретото, в него няма определена епоха.

Но аз, съдейки по нравите на героите, по историята, която се разказва, прехвърлям действието в Българското Възраждане, когато българският свободолюбив дух се събужда, въпреки че все още сме под османско владичество, въпреки че властват чорбаджиите.

Главният герой, Лудият гидия /гидия означава непокорен, буен младеж/ не е луд според този медицински термин. А е луд, защото носи нови идеи, свободолюбив е, подтиква народа да отстоява правата си, да отстоява свободата си. Това той прави със средствата на изкуството, със средствата на своята музика, свирейки на своята гусла. Неговата музика, неговата песен събуждат в хората стремеж за живот, за свобода, надежда за нещо хубаво, че може да се случи.

Разбирам, че основната тема е за силата на Изкуството….

Да, една  от основните идеи, която ме вълнува в постановката е именно това – силата на истинското изкуство, което носи порива за свобода, надеждата за един по-красив, по-стойностен живот, надеждата за това, че винаги доброто в крайна сметка побеждава.

А кои са силните моменти в сюжета?

Операта си има история, има сюжет, който в по-голямата си степен е лиричен, романтичен, има и много драматични моменти, особено във финалите. Този драматизъм доста се засилва от присъствието на Осман бей, един персонаж, който в последствие разбираме че е еничарин, че е брат на нашия главен герой Илия Лудия гидия.

Като се стигне до тази развръзка, там те се оказват влюбени в една и съща девойка-  Зорница. Осман бей е човек, който търси своето минало, изгубен е в това, кой е той, откъде идва, загубил е всички спомени от детството, от миналото си и въпреки че той е представител на силните на деня, ние го виждаме слаб човек, както е всеки човек без род, без минало. Тук също има идея – че всички трябва да помним много добре, да пазим рода си, традициите си, да пазим народната душевност, нашия морал – всичко това го има, кодирано в музиката и в либретото на операта „Луд гидия“.

А защо казвате, че действието се развива във Възрожденска България?

Героинята Зорница е дъщеря на местен чорбаджия, но има смелостта в един момент да се опълчи на баща си, да отстоява любовта си – нещо, което в онези времена не е било много прието, да не кажа, че е било скандално. Даже с риск на живота си, с риск на това тя да бъде омъжена насила за друговерец от баща си – тя се изправя и срещу баща си, и срещу бея като отстоява любовта си. Това са едни нови усещания в младежите – да отстояват правото си на избор, правото си да живеят свободно…Всичко това са идеи, които се намират в Българското Възраждане.

С това се срещнах и като правех „Българи от старо време“. Намирам доста общо между двете творби. Като солист на Музикалния театър в София над 30 години по-ми е на сърце оперетния репертоар и съм доста по-запознат с него. „Луд гидия“ ми е второто оперно заглавие като режисьор и помагайки си с всякакви средства, които могат да ми дадат някакъв ключ към това, което имат предвид авторите. Несъмнено гледах и към „Българи от старо време“, през цялото време правя някакви паралели между героите в двете творби.

Четох, че музиката на „Луд гидия“ е много силна…

Да, в „Луд гидия“ специално искам да отбележа силата на музиката, на музикалната драматургия, която идва от творчеството на Парашкев Хаджиев  – несъмнено един от най-великите ни класици. Композитор, който е създал най-много музикално-сценични творби.

„Луд гидия“ е една от първите му опери. Преди това той е писал 3 оперети, след това написва операта „Имало едно време“ и веднага след това Иван Генов му предлага своето либрето по Пенчославейковата поема  „Луд гидия“. Парашкев Хаджиев с доста голям ентусиазъм взема присърце тази работа, вдъхновява се от либретото и написва в много кратки срокове операта „Луд гидия“. Буквално за един месец написва първо действие, февруари – второ действие, март – и трето действие, оставя я малко да поотлежи през лятото, след което започва оркестрацията и на 15 ноември 1959 г. е премиерата в Софийска опера. Операта е много добре приета от публика, от критика, имат само някои забележки /критиката/ към езика в либретото, но това в никакъв случай не помрачава успеха и толкова години наред тази опера е поставяна и препоставяна.

Веднага искам да отбележа, че след премиерата в София през 1959 г. извън столицата за първи път „Луд гидия“ е поставена в Стара Загора през 1960 г. – също една страхотна постановка и чудесен повод отново оперният театър да се обърне към това заглавие.

Малко, ама много малко разкажете за предстоящата премиера, за да запазим интереса….

Аз много се надявам, че ще направим една много силна постановка, защото виждам заряда, с който работим с моите колеги артисти и с целия творчески екип. Декорът е от постановка на Русенска опера, на художника Иван Токаджиев, а режисьор на тази постановка бе проф.Павел Герджиков. Аз съм много респектиран от този факт, защото Павел Герджиков е човекът, който освен че ме въведе в актьорската професия, на оперния артист, той ме въведе и в призванието на оперния режисьор. В негова памет съм длъжен да създам нещо оригинално, не бива да повтарям това, което е било в Русе и това, което вече е видяно от публиката.

Доста е сложна тази задача. Костюмите са на великолепната художничка Цветанка Стойнова, светла и памет, с нея много съм работил в Музикалния театър, с нея почна и пътят ми като артист във Варненска опера. Приказни костюми, много стилизирани от старата българска носия. Но!

Ние сме длъжни да направим една постановка с друга енергия, с други режисьорски решения  и това съм си поставил като амбициозна цел!

Интервю на Уляна Кьосева

Снимки на Рад Димитров от репетициите на „Луд гидия“