В научно-изследователски, издателски и културен център се превърна Музей „Литературна Стара Загора“

Последното ми посещение в уникалния Музей „Литературна Стара Загора“ беше в началото на седмицата по повод отчитане на Зимния ученически конкурс „Перо от лед“. Салонът беше препълнен с развълнувани малки и големи ученици, техните родители и учители, общественици, почитатели на художественото слово. Странно е усещането още щом прекрачиш прага на Храма в който, като иконите в църквите, отвсякъде те следят поетите и писателите от няколко поколения, чрез които Стара Загора- единствена в свет ,се нарича Град на поетите.

Присъствала съм на десетки литературни вечери и срещи, на отчитане на литературни и други художествени конкурси, но толкова усмихнат, вълнуващ, красив празник вероятно може да се осъществи само в такъв дом, в който и въздухът има душа.

Помолих директорът на Музея – изтъкнатият литературен изследовател, критик и издател г-н Иван Матев да сподели за дейността на институцията през отминалата 2025г. Той ми предаде селективно подбран годишен отчет за периода 1 януари-30 декември 2025г., който наброява 12 машинописни страници . Няколко десетки са стриктно по дати изписани събитията, зад всяко от които стои сериозен творчески труд, отговорност и отдаденост на малкия екип, който е свършил огромна работа.

В раздела за научно-изследователска дейност на Музея са публикувани литературно-критическите и оценъчни текстове на Иван Матев на официалната страница на Музея и във Фейсбук страницата: „Спасеният славянски корен. Към училищното дело в Стара Загора през Възраждането“;140 години старозагорско Аязмо- „Старозагорски сакрален диптих. Дух метежен. Черноризецът Митрополит Методий (1838 – 1922)“; „Жажда за непреходното“. Житийно творчески ескиз, посветен на художника, поета и човека Димитър Караджов;„Универсалният дух на поета“ (Пространно литературно-критическо, естетико-оценъчно изследване, представящо житейския и творчески път на поета Николай Лилиев (1885 – 1960), послучай 140 г. от рождението му; . 1170 години българска славянска писменост. „Първоучителите. Св. св. Кирил и Методий – създатели на българската азбука“; . „Пламъкът на Възраждането“, 175 години от рождението Иван Вазов; 150 години от Старозагорското въстание- „Неизвестен спомен на английски дипломат за Старозагорското въстание от септември 1875 година.“ „Годеник на Свободата“, Захарий Стоянов (1850 – 1889) – летописец на националната революция и мястото му в Старозагорското въстание от 1875 година; „Духът на Луната в лириката на Иван Мирчев“ – литературно-критическа, естетико – оценъчна студия и др.

Сред печатни издания на Музей „Литературна Стара Загора“ с авторството на Иван Матев са: „Жертвоприношението на поета. Павел Матев – класик в съвременната българска литература“; „Универсалният дух на поета“ (140 години от рождението на Николай Лилиев; „Духът на Луната в лириката на Иван Мирчев“. От февруари до октомври г-н Матев е работил върху документално-монографичната си книга „Пленник на Истината и Красотата. Николай Лилиев 1885 – 1960“, посветена на 140-годишнината от рождението на видния поет, преводач, драматург и европейски интелектуалец . Видях я абсолютно готова на работната маса на автора – 530 печатни страници с 360 илюстрации в очакване да се намери издател…

Няколко десетки за реализирани интересни прояви и събития: „Литературна сряда“ – (ежеседмично, посетена е от 400 души.); Летни занимания за деца под надслов „Ваканция в музея“ – посетени от над 120 души; Отчитане и награждаване на участниците в Зимен ученически литературен конкурс „Перо от лед“ ; срещи с писатели и поети, с пътешественици, провеждане на литературен куиз. Паметни са организирането на срещи между старозагорски писатели и деца в инициативата „Разлистено вълшебство“; Участия в Нощ на изкуствата и Нощ на музеите; интерактивно преживяване под надслов „Литературни гласове оцелели във времето“ – аудиовизуален клип с автентични записи на гласовете на старозагорските писатели и поети.

Много дълъг е списъкът на посещенията на групи, цели класове и открити уроци предимно от Стара Загора. Но има и немалко гости от страната и от чужбина.

През месец март 2026 година се изпълват 65години от учредяването на Музей „Литературна Стара Загора“ – литературно-изследователска, архивно-документална, социално-просветна и хуманитарно-утилитарна институция – гордост за нашия европеизиращ се град, но и за духовното цивилизационно присъствие на България в Европа.

Вероятно цялата година ще бъде посветена на тази годишнина. Предвидено е да се издаде Юбилеен документален, литературно-художествен албум под заглавието – „Старозагорският храм на литературата“. Издаване на книгите „Пленник на истината и красотата“, посветена на Николай Лилиев; „Гнездо на душата“ (Избрана лирика), включваща избрани лирически произведения на Иван Матев след 80-те години на ХХ век; „Войната на мислите“ – сборник със студии на Иван Матев и документални свидетелства, представящи старозагорски и национални български творци; Литературно-критически и оценъчни студии на Иван Матев: „Идейно-естетическият свят на „ранния“ Гео Милев“; „Жажда за непреходното“, посветена на художника и поета Димитър Караджов; „Нежният белетрист на Тракия“, посветена на писателя Константин Колев; „Константин Коняров – литературен енциклопедист на ХХ век“; „Шепа прах от урните“, посветена на белетриста Стефан Бакърджиев; „Поет на света. Пейо Яворов – предел на духа“; „Климент Охридски – всебългарският архипастир“; „Характерът на културата“ – културно-историческо, теоретично, историографско изследване; Портретно-есеистична статия за поета Жеко Христов с приложение – подбор от негови стихове; Студия „Литературната периодика – огледало на Духа – към старозагорския предмодерен печат 1882 – 1944 “.

Предвидено е провеждането на всички събития, които вече имат своето място в културния календар на Община Стара Загора; Изграждане на образа на Музей „Литературна Стара Загора“ като духовно средище, подкрепящо местните автори и център на културния живот на град Стара Загора. Увеличаване рейтинга и посещаемостта на музея, подпомагане процеса на формиране на духовни ценности при учениците и изгражда литературна публика; Подпомагане на учебно-образователния процес, чрез включване на училищата в инициативите и приобщаването на младите хора към духовното наследство на старозагорските писатели и поети; Популяризиране на старозагорските автори, тяхното творчество и приноси към българската литература и култура.

Очакваме с нетърпение организирането и провеждането им.

Росица Ранчева