На 20 януари църквата почита Свети Евтимий патриарх Търновски и преподобен Евтимий Велики

Свети Евтимий патриарх Търновски е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.

Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“ Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.

“А на всички, които Го приеха, …

даде възможност да станат чеда Божии”

/Йоан 1:12/Възлюбени в Господа братя и сестри,

 Така ап. и евангелист Йоан нарича онези, които приеха Христа, които отдадоха целият си живот и служение на Бога и хората и достойно се нарекоха синове Божии.

 Такъв просиял в Бога е и днес честваният свети патриарх Евтимий Търновски. Името Евтимий означава на гр. ез.  “благодушен”- и наистина, – с целия си живот патриарх Евтимий ни даде пример как душата на човек трябва да бъде блага, както е благ Сам Господ Бог.

        Има едно чудно слово, написано от Григорий Цамблак, за българския патриарх Евтимий. В него се казва така: Но какви похвали от слово да въздадем на този, който, макар да беше вития на съвършеното слово, учеше любословните да възхваляват добродетелта с мълчание вместо със слово; който надминаваше измеренията на самото естество; който, обхванат изцяло от съзерцание на божественото, твърдеше, че животът не е в тялото, а в изучаването на божия език; за когото певецът, като плетеше словото, казваше: “Езикът ми е перо на книжник бързописец.”

        Така със няколко думи е описан целият живот на Търновския патриарх. Наречен е “вития на съвършеното слово”, защото като патриарх св. Евтимий развива обширна книжовна дейност: превежда литургии, пише жития и похвални слова, а много от трудовете му вероятно все още не са открити. Но в същото време той живее под наставничеството на св. Теодосий, време през което съзрява духовно и усвоява практиката на исихазма пряко от своя учител. Исихазъм идва от гр. дума исихия, което значи – мир, покой, безмълвие. Поради факта, че мълчанието като духовна практика е най-впечатляващата външна проява на метода, а умствената чистота и безмълвието е идеал, то практикуващите го през 13-14 век и след това били наричани исихасти. Оттам и цялото направление на съзерцателното монашество в Православието носи името “исихазъм”.

        Исихазмът е пътека на съвършенство в любовта към Бога, в пълното спокойствие на дух и тяло. Всъщност, това е самото християнско учение за вътрешния съзерцателен живот, съществувало през всички векове на християнската религия. Исихасти били древните свети отци, исихасти били техните по-късни последователи, исихасти са и днешните християни, които достигат истинско богообщение в духовно-съзерцателен подвиг.

        Тихата мистична светлина, духовната сладост и пределната трезвеност са белезите на благоговейното изумление на исихията. Това е завършващия плод на съединяването в свободен любовен съюз на Бога с човека.

        Животът в Христос става основно мерило, основен начин за изкупление. Христос – Богочовекът е началото и краят на цялото домостроителство; среда и средоточие на всички векове и и на всякакво битие. Въплъщението е тайна за всички, както и обожествяването. Всяка тайна е обвита с мълчание. Благодатният молитвен дух ни съединява с Бога, а като живеем с Него ставаме богоизбрани.

        Физическият облик на патриарх Евтимий Търновски също е преобразен. Това е древният идеал. С осанката си Евтимий може да бъде сравняван с облика на всички онези просияли през вековете в Господа люде.

        Твърде малко знаем за прекрасната личност на св. патр. Евтимий, но неизвестен химнописец с дълбочина възпява значението на светеца: “Във време на нужда си се показал крепител на своето отечество и народ”.