Какво се прави на Атанасовден за късмет?

На 18 януари отбелязваме Атанасовден – църковен и народен празник с богат обреден и фолклорен характер, посветен на свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия. Атанасовден е и личен празник за носещите името на светеца – Атанас и производните на него. Празнуват също Живко, Живка, Тина, Танко, Танка.

Кой е Свети Атанасий Велики?

Познат като патриарх на Александрия и противник на арианството, което отрича съществуването на Бог, светецът още в началото на пътя си и в младежките си години е ръкоположен за дякон и съумява да наложи учението си за Светата троица над това на Арий – голямо постижение, с което Св. Атанасий остава в историята. Прекланяме се пред делата му не веднъж, а два пъти в годината – на 18 януари, когато е Зимен Атанасовден, и на датата на смъртта му през месец май, когато отбелязваме Летен Атанасовден.

За народа и във фолклора светецът е повелител на снеговете, които призовава да тръгват: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ – са думите на светецът според легендата. Вярва се, че след Атанасовден зимата се стяга да си ходи и пролетта пристъпва с бавни крачки, за да я измести. Старите хора казват, че на Атанасовден се преполовява зимата, поради което наричат празника още Сред зима или Среди зима.

Какво празнуваме на Атанасовден?

Атанасовден е не само църковен празник, но и личен за именниците, както и празник от родния фолклор. Като народен празник Атанасовден е познат, подобно на Антоновден, отбелязван ден по-рано – на 17 януари, като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно с Антоновден празникът е посветен и на здравето и най-вече на предпазването от шарката и чумата, която народът вярвал, че държи далеч от домовете чрез обредите и ритуалите, характерни за Атанасовден. Какво се прави на Атанасовден за късмет, за да не се отърват семействата от здраве през цялата година, е въпрос, който разкрива характерните обреди за празника.

Какво се прави на Атанасовден за късмет?

• Късметът в онези времена е бил еднозначен на здраве. Хората се боели от чумата толкова, че не смеели да я назоват по име, а я наричали Лелята. За да я омилостивят и държат далеч от домовете си, те изпълнявали редица обреди и обичаи и приготвяли обредна трапеза за здраве и късмет. В центъра на тази трапеза била черна кокошка, заколена като курбан за Лелята и приготвена с ориз, за да я омилостивят и да не покосява хората. Перата на кокошката не се изхвърлят. Хората вярвали, че те имат целебна и магическа сила и ги пазели като очите си. От кокошката раздавали за здраве на съседи и близки с думите „Свети Танас да помага!“ и с вярата, че светецът пази хората от най-страшните и смъртоносни болести.

Трапезата на Атанасовден няма да е пълна без тези ястия

• На Атанасовден традиционно се меси и поднася на трапезата обредна содена питка, която домакините дупчат с вилица, за да не надупчи шарката телата на децата.
• Пак за здраве и късмет в някои райони, ако времето позволява, момите и ергените връзват люлки по поляните, носят се песни и закачки, играят се хора.
• На Атанасовден се коли курбан и за здравето на животните – на овните, който се раздава на общоселско събиране като част от ритуалите за късмет през годината.
• За да стоят болестите далеч от хората, тъй като сред народа битува вярването, че те се събират на Антоновден и тръгват по хората на Атанасовден, жените не работят и на двата празника. Забранени са шиенето, плетенето, домакинската работа освен тази, която е свързана с обредите и приготвянето на обредните ястия. Жените не трябва да пипат и вълна, тъй като според народните представи и вярвания там спи чумата, която никой не иска да събуди.
• За здраве и късмет в някои части от страната се пали огън и се прескача.

Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не – да се запасят, защото “Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне”. Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.

На Атанасовден, в някои райони, хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет, а на връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.

В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско играят хоро без ризи, а в Самоковско вярват, че на Атанасовден земята е по-топла.

На 18 януари не се играе хоро на мегдана, защото чумата се качва на висока топола и оттам избира жертвите си. В тази връзка се избягва и преминаването покрай високи и стари дървета.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата, за да се предпазят семейството и домашните животни от шарка, чума, мор, холера, синя пъпка. Не се подхваща и нищо ново.

Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

Характерен за празника е и ритуалът “побратимяване”, който се изпълнява и на Ивановден. Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени – за да милеят един за друг. После отпиват вино – символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими.

Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня – изпълнявана от посестримите, чер пипер – игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички. Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, независимо, че в миналото кумовете се предавали по наследство от поколение на поколение.