Честити 75 лазарника, скъпи приятелю Митко Динев!
На 14 януари 2026г. широко известният поет с китара, сатирик, писател, композитор, певец и драматург, бивш фабрикант, фалирал заради дълга, но щастлива любов инж. МИТКО ДИНЕВ, навършва 75 години. Да му са честити и благословени!
Този факт е почти невероятен, защото рожденикът не само изглежда, но и се чувства перфектно, неизчерпаем извор е на енергия и нови идеи, на готини стихотворения, поеми, песни и епиграми. Отзивчив е на всички покани за концерти, издава книги, упражнява с нов заряд строителната си професия, има няколко хиляди фенове на ФБ, продължава да е джентълмен, макар и по гълъбовски, да бъде предан съпруг и великолепен приятел. Много добър и много щедър човек е. Стотици с хората, на които е подал ръка, помогнал им е в трудни дни, прибирал е вкъщи бездомни ( въпреки да знае, че нищо не става от тях). А какъв удивителен шеф готвач е, всеки гостувал на пребогатата му трапеза, може да потвърди.
Въпреки, че беше успешен съосновател на най-големия „Загора Холдинг“, според мене, славата му дойде с епиграмите, които не само обличаше в музика, но и акомпанираше на китара. Няма официална статистика за броя концерти, но при всички случаи са стотици, из цяла България, при препълнени зали, салони, читалища, да не говорим на уютните срещи в разкошния му двор в дома му в село Ягода.
Пише весело и смешно за невеселия живот защото, според него, българинът поначало е веселяк. Той има чувство за хумор, но няма повод за смях.
Митко Динев пoднacя нa любoзнaтeлния и интeлигeнтeн бългapcки читaтeл, мoжe би, нaй-пълнoтo cъбpaниe нa иpoничнo-capдoничнo-гpoтecкнo-пceвдoвулгapни твopби. Рожденикът научно изясни, че епиграмата е кратък жанр, при който в четири реда се развива действието. Има завръзка, развитие, кулминация, герои и накрая, в четвъртия ред при развръзката, всичко се сгромолясва и настъпва неочакван край. Ако това нещо се постигне в епиграмата, значи е хубава. Като всеки весел жанр и този има своите недостатъци, защото когато веднъж го прочетеш, четейки го повторно ти става четири пъти по-несмешно. Ако трети път го четеш – става девет пъти по-несмешно… Геометрична прогресия. То е като при вица: Научиш ли го веднъж – не е интересен, но пък удоволствие е да се засмееш. Според автора, при новосъздадените епиграми е наблегнал на философски умотворения и на „невчесаните мисли“. И ако се налага да се пише, най-добре е да се пише за секс. Така мисли не той, а неговият лирически герой:“Представяте ли си какво щеше да стане, ако всички бяха започнали да пишат само за секса. Няма да има по-тъжни четива от тези. Това е несериозно. Сериозен е може би единствено фактът, че и в секса има много място за смях. Особено, когато се пошегуваш сам със себе си. Българинът се изживява като голям мачо, но си струва да напомним, че и сексът му е като всичките му работи, освен в случаите, когато изпие някоя друга чаша ракия предварително…“
Господи, прости ми този грях,
за туй, което тука съм написал…
Но, ако нейде предизвиква смях,
тогаз недей…Тогава няма смисъл!
В едно мое интервю Динев споделя, че „писането ми започна случайно. Някъде до половината на написаното от мен, все живеех с мисълта, че това е несериозно, начин да се разтоваря от стреса на напрегнатия живот. Кефех се от смеха и усмивките, които раздавах с писанията си при многобройните срещи с моите фенове. В последните години обаче, когато написаното стана адски много и когато във Фейса започнах да следя по-задълбочено реакцията на читателите, убеждавайки се, че повечето от тях са умни и ерудирани индивиди, направо се стъписах. И ме налегна страшна отговорност пред тези хора. Аз нямам право да ги разочаровам, не само защото ме четат, но и защото ме цитират. Написал съм колосално количество куплети в жанр, който във всеки миг от живота ми съм считал изчерпан. Това са около 3000 епиграми, над 400 стихотворения и над 100 записани песни. Моят моноспектакъл „За секса, политиката и други проЗташки неща“ има 146 представления на актьора Николай Урумов, цифра, с която малко други постановки могат да се похвалят. Особено съм доволен, че в края на 2018г. завърших най-значимия според мен, и не само, рок- мюзикъла „Записки от пансиона на самотните души…“
За първата му прозаична книга „Няма нищо лошо в това, да се прави понякога и добро“ Митко Динев разказва не толкова за себе си, колкото за така наречената приватизация и главните й действащи лица. Той гарантира за достоверността на фактите, които запълват белите полета в най-новата история на старозагорския регион и страната.
Първата издадена книга е „Демоде“. Поетът с фабриките (2001). Следват „ПроЗтотии“ (еБиграми), “Цирк „България“ (пълни проЗтотии),,”Смахнати мисли“, „Записки от пансиона на самотните души“, „И да мислиш – не можеш да го измислиш“ (порно лирика), “За секса, политиката и други проЗтотии“ (моноспектакъл), “Фсьоню“ (I част със 750 епиграми, разположени на 300 страници, на останалите 150 страници са стихотворения), “Няма нищо лошо в това, да правиш понякога и добро“.
Книгите на всички епиграми са богато илюстрирани от художника Светлин Стоев, Бог да го прости.
Съвсем между нас да си остане, но рожденикът ми сподели, че има материал най-малко за три големи тома, които трябва да подреди и да издаде. А в късна пролет, той обещава да събере феновете си на сладко-смешен лаф и скромен купон.
Като върл почитател на Долап.бг, навръх рождения си ден, Митко Динев „черпи“ читателите на най-добронамерения сайт, с най-новите си творби.
Да си жив и здрав, Митко Динев, да хилядиш и да ни усмихваш с мъдрите ти весели стихчета – пожелаваме „долапчийките“ Росица Ранчева и Уляна Кьосева.
НА СВЕТОФАРА
Задръствания сутрин’. И вали.
А на светофара куп коли.
До мен едно рено и вътре дама.
Гледа ме и си отваря джама.
Усмихва ми се, гузно и свенливо
И аз отварям джама предвидливо
и натискам стопа, да не мръдна…
А тя ми вика: “Кво? И ти ли пръдна!”
ДИЛЕМА
Обсъждайки със Пена перспективите,
чудехме се кво да изберем.
Дали да отидем на Малдивите
или да вземем да се разведем?
И кво избрахме? Вижте го! Не е ли
разумно и за двамата ни гот?
Малдивите са само две недели…
Щастлив развод – остава цял живот!
СЕЛСКИ ДОКТОР
Докторът преглежда Пена нашта
щот’ две години тя не ще да фаща
и я пита: “Колко, горе долу
е резус факторът на твоя Цоло?”
Пена мъчи я такъв въпрос
и мънка срамежливо:” Ми таквоз…
Докторе, направо затрудни ма,
но педя и два- три пръста, мисля има! “
ПОЗВЪНЯВАНЕ В ПОЛИЦИЯТА
-Алоу! 112? С две слова!
Съседите продават тук трева!!
– Как така продават?
-Ми сербез! Вчера бе за пет, а днес за шест.!
-Добре! Усещам, че не сте невежа!
На кой продават? Имат ли и мрежа?
-Ми на мен! Което е и тъпо!
-Ми купете си, де! Не е скъпо!
ПАНИХИДА
Сбра се колективът да изпрати
на гробището вчера бай Евстати.
Таман го спускаме… А страшна жега
и оня се размърда във ковчега.
Отвори зъркели и взе да шава,
и дори напъна се да става.
Бе, кво да кажа – даде ни отпор!
Погребахме го, но видяхме зор!
СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ В ПЕРНИК
-Докторе, ухапа ме змия!
– Къде те ухапа? Покажи ми! Я?
– Под онуй дърво зад трафопоста!
Бяхме клекнали с брат’чеда Коста!
-Отговаряй ми по същество!
Не къде, те питам, а за кво?
-Ми де да знам, ве? Тъй и не разбрах!
Ей тъй, за нищо! Както си серях!
НАУЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЛЮБОВТА
Помежду любимата и любимия
възниква отначало само химия,
и тези охимичени души,
физика след туй ще изкуши.
След това деца, тя среща втория –
биология, минаваща в история…
И в края на подобна проблематика,
разводът си е чиста математика.
БРАЧНО УСЛОВИЕ
-Ако се ожениш ти за мен,
ще дам да ме целуваш всеки ден,
на такова място терсене –
там където никой още не!
-Мила, съгласих се! Кажи! Стига!
Къде? Не ме измъчвай с таз интрига!
-Добре! Ще кажа! Само не роптай!
На Малдивите! Или в Дубай!
РАЗОЧАРОВАНИЕ
Така ще си умра, не казал “гък”,
пленен от постни грижи и болежки.
Самотен, като стар ръждив търмък,
така и не дочакал крак човешки
ВЕЧНИЯ ВЪПРОС
Спал ли е Хамлет с Офелия? – въпрос, който мъчи
и като червей разяжда театралната наша среда.
Веднъж Сашо Морфов по този въпрос се изпъчи:
“В нашия театър, рече, винаги да!”
В ОЧАКВАНЕ
Защо е интересно да сте дърти?
Защото ежедневно за забава,
развличате се с вътрешните смърти,
в очакване на външната такава…
КОЛЕДА
Изсипан благодат от звезден кош.
Егаси, маси, шматки, ядки, сладки…
Преяждане във тиха свята нощ,
разтърсена с пиратки.
ПОМЕН
Буди ме оная със косата…
А ние спим като заклани с Ема.
И вика ми, до мене на кревата:
“Дошла съм тук, душата ти да взема!”
Аз будя Емка, да се даврандиса.
А тя горката хърка в транс почти!
“Душа, й викам, виж за теб дошли са!”
…Година става! Бог да я прости!
НЕ Е МОМЧЕ
Срещам днес комшийчето, а то
вика ми: “Ожених се, брато!”
И как се казва тя? – го питам аз,
а той ми отговаря гордо: “Спас!”
Толкова ли, викам, те влече,
че чак да се ожениш за момче!?!”
А той ми вика, ама с тон възвишен:
“Кво момче, ве? Трийсийпет годишен!”
КРЕВАТНА ДОСАДА
С Пена правим секс. И кво? Ми ясно!
Тя пак започва своя тъп диктат:
“ С’я бързо дай напред! И малко вдясно!
Ха така! Дай бавно с’я назад!”
Как ме дразни тоз диктат нелеп!
Разсейва ми мерака и нервира ме…
Викам й: “С’я секс ли правим с теб?
Щото имам чувство, че паркираме?!?”
УЖ НЯМАЛО НИЩО ЛОШО ДА СЕ ПРАВИ ПОНЯКОГА И ДОБРО
След толкова плачевни резултати,
ех, разбрах това и аз накрая.
Сега, без консултация с адвокати –
убий ме, вече добрини не прая!
ОСЪЗНАТО
Старостта не е мъдрост и не е съзнание.
Не е и край на латентно небрежество.
И не е етап на натрупано знание,
а на осъзнато невежество.
ПРОБЛЕМ С ИЗЧИСТВАНЕТО
Купихме си мемори- матрак.
Някой дали мой да ми разкрие –
(щото снощи спах с един простак)-
меморито после как се трие?
ДА НЕ УМИРА НАДЕЖДАТА
Изчезна портфейла ми, сякаш го глътна въртоп.
Търся го дни безуспешно. Егати и драмата!
Не съм проверявал само във задния джоб…
Щот и там ‘ко го няма, става ебало си мамата!
ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВО СЕМЕЙСТВО
Мъжът и жената не са само мъж и жена.
Те трябва да бъдат любовници, даже авери.
Затуй щом не са – всеки от тях настрана,
почва да търси такива, докато намери.
КАКВО Е ЛЮБОВТА
Какво е любовта? Туй милиони
представят го за тъпо въздухарство.
А тя е свръхобмяна на хормони,
на гарнирано с емоции курварство.
ОСНОВАТЕЛНИ ДОВОДИ
Ти ме искаш, но ме чуй поне!
Не бива! И затуй ти казвам не.
Да оставим кефа настрана!
Първо – аз съм женена жена.
Второ – ако мислим по вглъбено,
тревата, виж е мокра! И студено!
И трето – туй поне ме разбери!
Двайсе лева?!? Ми, не са пари!
ХЕЙ, ТИ!
Хей, ти бе! Ти! Говоря го на теб!
Дето ме четеш! За къв ли чеп,
правиш на очите си мазоли?
Друга работа ли нямаш, що ли?
