Честит Бабинден!

На 8 януари жените празнуват голям празник – Бабинден. Тъй като у нас почти всичко се прави по два пъти и Бабинден не прави изключение. По стар стил този ден се чества официално на 21 януари като ден на родилната помощ, на всички акушери и гинеколози, естествено и на родилките.

Бабинден е народен празник с езически корени, който се свързва със специфични обреди и ритуали.

Традици и обичаи на Бабинден

В миналото този празник е бил посветен на „бабите“, жените, които са изпълнявали ролята на акушерка при раждането на бебета. Към днешна дата това е празникът на всички баби и събиранията на него са с развлекателен характер. Въпреки че празникът датира от езическите времена, той е бил на особена почит в годините на Възрождението. 

Един от основните обичаи на Бабинден е свързан с обредното поливане на бабата. За целта майките с деца от 1 до 3 години я посещават у дома, но преди това отиват на чешмата преди изгрев слънце, за да налеят вода. Заедно с менчето с водата, сапун и нов пешкир, майките отиват в дома на бабата-акушерка. Според народния обичай бабата трябва да измие ръцете си с водата и сапуна до плодно дръвче в двора, за да е плодородна годината и да се раждат много бебета. След това майката слага пешкира на рамото на бабата, а тя подслушава ръцете си в полата на майката, за да роди лесно следващото си дете. Бабата връзва на китката на детето усукан червен и бял конец заедно със сребърна монета, след което измива лицето му. Вярва се, че на този ден, водата, с която бабата-акушерка мие лицето на детето, е лечебна. 

Традицията повелява младите майки да занесат в дома на бабата питка с мед, ракия и пълнена кокошка. Именно с трапезата са свързани останалите обичаи на Бабинден. 

Трапезата за Бабинден – какво се слага на масата?

Според традицията всички невести се събират на празничен обяд в дома на бабата-акушерка. На събирането присъстват единствено жени, като изключение прави гайдарят. Невестите носят храна и дарове за бабата, а тя ги дарява с китка здравец, завързана с бял и червен конец, за да са здрави децата им през цялата година.

На Бабинден бабата приготвя богата трапеза – питка, лучник, баница, бюрек, сладки, курабии, бухти. Задължително на трапезата се слага и мед, за да е сладък животът не само на невестите и децата, но и на бабата. Някога млечната баница е била сред задължителните ястия на трапезата.

Сармите с месо и свинското с праз също са задължителни за трапезата. Пълнена кокошка и каварма също са част от ястията на празничната трапеза.

История
Легенда разказва, че празникът е свързан с историята на еврейския народ. Фараонът не бил доволен, че числеността на евреите в Египет се увеличава. Страхувал се, че превъзходството им, ще ги подтикне да си извоюват свободата. По тази причина се стигнало до там, че владетелят заповядал на бабите-акушерки да умъртвят всяко родено момче-еврейче. Има две известни баби, които се противопоставили на страшната заповед – Фуя и Шифра. Вместо да убиват бебетата, те полагали грижи – както повелява свещената им професия.
Ритуали
На този ден, бабата става рано и гостува в домовете на децата, които е изродила. Носи със себе си червен и бял конец, които завързва на малките. От вълна прави брада на момчетата, а на момичетата – коса, с пожелание да остареят и побелеят. Окъпвала пеленачетата и измивала очите на майките. След това, родилите през годината невести, отиват на гости в къщата на бабата. Носят погача, сирене, гозби и вино. Половината се оставя на домакинята, а с другата половина се гощават на пищна трапеза. Веселото пиршество протичало под съпровода на много танци и песни, които имат еротични мотиви. Единствените мъже, които имали право да присъстват са гъдулар и гайдар. А само на този ден се разрешавало на жените да пият в кръчмата. Към обяд излизали на двора и качвали бабата на двуколка, теглена от четири мъже. Закарвали я на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Вярва се, че водата, която минава през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
Поверия
Едно от поверията, свързани с този ден, гласи раждането да се пази в тайна. Никой, освен свекървата и бабата, не трябва да знае, иначе процесът ще бъде дълъг и мъчителен. Бабата отвързвала всичко вързано в дома. Родилката не излизала до 40-ия ден – това били най-опасните дни за нея и бебето. Огънят в огнището горял непрекъснато. Според друго поверие, за да се родят здрави и хубави деца, не трябва да се зачева в петък срещу събота, да не се рита куче или котка. Снахите не трябва да дояждат хляб, върнат от пътуване, да не вървят по разлята вода или боклук. Не трябвало и да крадат храна или да ядат скришом, за да не се появи белег на детето.
Бабата е дълбоко почитана в българските традиции. Обичаят е жив и до днес. Празнува се от всички, свързани с раждане и бабуване – лекари, акушери, медицински сестри.