Стара Загора почете 178-ата годишнина от рождението на поета революционер Христо Ботев

По отколешна традиция, навръх Богоявление, пред бюст-паметника на Ботев в полите на парк „Митрополит Методий“, старозагорци почетоха 178-ата годишнина от рождението на поета революционер Христо Ботев. Той е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет, както с творчеството си, така и с революционното си дело.

Събитието започна с приемане на почетната рота на Втора тунджанска механизирана бригада от бригаден генерал Костадинов.

Най-добрият интерпретатор на Ботевата поезия в страната, актьорът Ивелин Керанов, изпълни стихотворението „Делба“ и прочете написаното от него вълнуващо есе, посветено на Ботев.

Заместник кметът на Община Стара Загора Радостин Танев се обърна към присъстващите с думите:

„Днес отбелязваме рождението на Христо Ботев – поетът революционер, чиито думи и дела се сляха ведно, за да останат безсмъртни.

Роден през 1848 г. в Калофер, по време на робство, неговата цел е духовно израстване. Израснал е с непоколебимост към неправдите и с безгранична любов към България. При него няма поза. Той не пише, за да бъде харесван, а за да бъде чут. Не тръгва към Балкана, за да стане герой, а защото вярва, че думите без дела се изпразват.

В поезията му – няма примиримост . В живота му – няма случайни дела.

Ботев е човек, направил много за нашата държава и ни е завещал, че бъдещето ни зависи от нас. Защото свободата не е даденост, тя е ежедневен избор. Ето защо трябва да бъдем отговорни към това, което Ботев ни остави.

Поклон пред живота и делото на поета“! – каза г-н Танев.

Пред паметниците на Христо Ботев и на войводата Хаджи Димитър Асенов в знак на почит и преклонение, бяха положени венци от Община Стара Загора и от Общински съвет Стара Загора, от Областния управител на област Стара Загора, от Втора тунджанска механизирана бригада , от Тракийски университет , от Средно училище „Христо Ботев“ . Цветя в знак на благодарност и признателност бяха положени от представители на партийни централи, общински съветници, граждани, ученици и др.

В събитието участва и Военният духов оркестър с диригент кап. Цветомир Василев.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Росица РАНЧЕВА