Новогодишна наздравица вдигна за своята любима публика Старозагорската опера

На 31 декември 2025г. от 18.00 часа Държавна опера Стара Загора за девети път вдигна „Новогодишна наздравица” за своята любима публика часове преди да настъпи Новата 2026 година.

Посрещна ни пищна украса във фоайетата, аранжирана с вкус и изисканост. Много приятно впечатление правят младите разпоредители, начело с шефа им Боряна Каниду, които най-любезно посрещат и придружават гостите.

В горното фоайе, заобиколен от публиката, щрайх квартет изпълняваше познати класически произведения. От година на година (а аз за радост към от първото издание) „Наздравицата“ става удобно и желано място за срещи на приятели, на семейства, на меломани. Много от гостите резервират местата си месеци преди да се завърнат по празниците от чужбина. Някои от тях ми споделиха, че освен програмата и кетъринга, празникът е преди всичко в атмосферата, в уюта на любимата опера, в изненадите, в настроението и вълнението.

Тъй като в Стара Загора няма, няма и да има сняг, организаторите на събитието се бяха погрижили да разгърнат празника сред гора, претрупана със сняг. Разбира се на края на авансцената имаше задължителния голям коледен гирлянд. А някъде по средата на концерта, зимната картина се преобрази в звездно небе.

Ново беше разположението на сцената: оркестърът в ляво; дясната половина – свободна за хористите; на авансцената – достатъчно място за изпълненията на балета и солистите. Дори вдясно бяха разположени инструменти за акомпаниране на поп-парчетата.

И тази година водещи на Новогодишната наздравица бяха атрактивните артисти Арина Караиванова и Борислав Веженов, Те (или сценаристите) бяха заложили на актуалната интрига – Изкуствения интелект Джерами и земната жителка Аватар, на любовта и музиката.

Всезнаещият Джерами обяви, че „Наздравицата“ се провежда точно 100 години, 6 месеца и 4 минути от навършване на 100-годишния юбилей на Държавна опера Стара Загора. Според него тя е културно – музикална институция, от края на петата човешка раса. През 1925 година в Стара Загора се основава единствената просъществувала и постоянно действаща извън столична опера в България. А до този момент – единствена в дигиталния свят.

Последваха още подробности за грандиозния юбилеен концерт, за изключителните оперни постановки, за балета, който прославя града на липите и на България по Европа, за солистите, хора и оркестъра.

Със самочувствие Изкуственият интелект обяви появяването на хора, на концерт майстора Паулина Захариева и на диригента Виктор Крумов. По негови база данни , това което диригентът държи в ръка е „пръчицата, с която дългокосият млад господин с  жестове, строги погледи и силна вътрешна музикална воля, обединява оркестрантите и инструментите им в една жива цялост“. На въпроса на Аватар може ли да възпроизведе моменти от историята на оперната трупа, той се довери на живо на солистите, хора и оркестъра . Началото беше с три момента от любимата „Кармен“ от Бизе – увертюра, хорът с „Le voici” от IV действие и ария на Тореадора в изпълнение на баса Ивайло Джуров.

По алгоритъм на Джерами, можем да се прехвърлим виртуално в други светове и да слушаме музиката на Йохан Щраус – син „Гръм и мълния“ с участието на балетисти от уникалния балет.

Последва ария на „Циганският барон“ Баринкай с европейско гражданство – в изпълнение на тенора на операта Момчил Караиванов.

Съпроводено от музиката на Щраус-син, пътуването продължи за „Една нощ във Венеция” – с хор от I действие и „Виенска кръв” – дует на граф и графиня Цедлау – представен от Момчил Караиванов и Деси Стефанова.

От салона към сцената с особено голяма трудност се заизкачва очарователна млада дама, видимо доста прекалила със силните напитка. Сарай Диаз влезе блестящо в образа на Пияната от „Перикола“ на Офенбах, дори флиртува с диригента и някои други оркестранти.

Тенорът Стоян Буюклиев остана още „Една нощ във Венеция“, за да изпее арията на Карамело. Деси Стефанова заложи на Чардаш на Илона от „Цигански барон“ на Лехар.

Явно силите на Изкуствения интелект бяха до тук. Той призна, че базата данни е изчерпана и трябва да се доверим на бялата магия. За целта всички трябва да щракат с пръсти. След четвъртия – петия опит от страна на публиката, магията сработи и на сцената се появи фурията Тамара Калинкина, за да влезе в обувките на Силва Вареску от „Царицата на чардаша“. Ария на Стария Рац също от „Царицата…“ изпълни баритонът Иван Кабамитов.

И така, щракайки с пръсти пред всеки номер присъствахме на „Джудита“ от Лехар в изпълнение на трите сопрани на операта Сарай Диаз, Деси Стефанова, Тамара Калинкина . Последва Руски танц от балета „Лешникотрошачката“ на Чайковски, „Мемори“ от „Котките“ на А.Л.Уебър в много красиво изпълнение на Сарай Диаз.

Уникален беше дуетът на Кристин и Фантома от „Фантомът на операта“ в изпълнение на Тамара Калинкина и Стоян Буюклиев. –

Голямата песен на Жак Рево, „My way” представи басът Ивайло Джуров.

Красив цвят в програмата беше терцетът „Bellе“ от „Парижката света Богородица “ на Рикардо Кочанте в изпълнение на Стоян Буюклиев, Момчил Караиванов, Денис Иванов.

В един момент Джерами призна, че няма и не може да има база данни за две магически състояния на духа – любовта и музиката. Неслучайно финалът дойде с дуета „Любов“- от „Ромео и Жулиета” на Жерар Пресгурвик изпълнен от Сарай Диаз, Стоян Буюклиев и хора на операта.

Последваха аплодисменти, овации, „още, още, още…“

С чаша шампанско в ръка на сцената излязоха всички солисти и вдигнаха наздравицата от оперетата „Прилепът“ на Йохан Щраус- син.

Отново овации и аплодисменти. Дори гръмнаха и конфети. Всички присъстващи бяха поканени да вдигнат наздравица във фоайето на операта.

Приятелите и почитателите на голямото оперно изкуство благодариха сърдечно за незабравимите спектакли, за отдадеността на всеки от трупата да продължи делото на предците от преди 100 години, за да пребъде Старозагорската опера от нине и во века.

На изискания кетъринг артистите се присъединиха към публиката с радост и благодарност.

Дай Боже и през Новата 2026 г. нашата Опера да ни радва с високото си изкуство! …

Много хубаво беше всичко! Благодарим за удоволствието!

Росица Ранчева