На 2 януари църквата почита Св. Силвестър и преподобен Серафим Саровски

Църквата почита паметта на Свети Силвестър на 2 януари.  Силвестър е латинско име, което означава „гора“, „горист“, „лес“. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден.

Житие на Свети Силвестър папа римски

Свети Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. Когато станал на 30 години, той бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа.

Според легендата Свети Силвестър римски е папата, който кръщава официално император Константин І Велики.

След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, папа Силвестър римски блажено починал през 335г. Светите му мощи са положени в построената от него гробница върху катакомбата „Света Прискила“. Католическата църква отбелязва паметта му на 31 декември.

Името му се свързва и със следното предание. Магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но св.Силвестър уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.

Традиции и обичаи на Силвестъровден

На Силвестъровден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.

Волски празник

Народното поверие гласи, момък (нежен мъж), който намери кукуряк на Свети Силвестър, то той и неговите волове ще бъдат здрави през цялата година.

Обичаите на Свети Силвестър имат очистителен характер и са свързани с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа.

В нощта срещу празника момците, които са коледували, обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери.

Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък приготвя мома, която очаква любимия.

Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.

Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама. Празникът завършвал с голямо хоро на мегдана.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата, както по другите краища се прави на Игнажден. Важно е гостът да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. На трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

***

Православните почитат на 2 януари преподобният Серафим Саровски. Той е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които той е най-малкият. От малък желаел да стане монах.

Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струели от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: „Радост моя!“.

Св. Серафим предал Богу дух на 15 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител.

Канонизиран е за светец през 1903 г. На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство.

Имен ден празнуват всички с имената: Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан и Гopица, Серафим.