Негово величество Хлябът има душа

Хлябът е нещото, с което ни посрещат и изпращат в този човешки живот. Той е издигнат в култ. В Молитвата към Господ Бог ние се молим „насъщният ни хляб, който ни даваш всеки ден, дай ни и днес. Хлябът е причастие – символично от тялото на Иисус Христос. С хляб посрещаме най-скъпи гости…

Разпространено е вярването, че хлябът има „душа“, ето защо в някои райони на България на топлия хляб казват „душа“ „душица“. Във връзка с това вярване се е запазила традицията хлябът да се разчупва, а не да се реже или боде. Има поверие, че топлият хляб е опасен, заради одухотвореността си, затова казват: „хлябът първо трябва да си обиколи нивата.

Хлябът трябва да е кръгъл като небото, казвали бабите. От него идва божествената вода и снега, за да завие зърното. “Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “Вечерник”, “Светец” – по много начини нашият народ е наричал хляба, който е приготвял за Бъдни вечер – тайнствената нощ, предшестваща раждането на Бога. В България хлябът е символ на гостоприемство и по традиция официалните гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед ,а по-празниците той е разнообразен според обичая и традицията.

Хлябовете за Коледа са три вида.

Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица“, „божия пита“, „светец“. Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности – розета, цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното (мястото, където житото се е вършеело), кошарата, добитъка, лозето и бъчвата. Третият тип хлябове са колачетата с дупка в средата, които се даряват на коледарите или оплетени като плитки.

Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ.

Сега да поговорим за сеитбата преди да приготвим празничните хлябове .

От сеитбата до жътвата, между делника и празника – един безкраен, пъстър кръговрат, в центъра на който стои любовта на българина към земята и хляба. Сеитбата като начало на целия селскостопански цикъл е съпроводена с извършване на редица ритуали и стриктно спазване на определени забрани.

В семето, приготвено за първия ден, се оронва жито от миналогодишната „брада”, прибавят се предмети и растения, които според народните вярвания имат стимулираща и предпазваща сила – гребен, червен конец, сребърни монети, черупки от червени великденски яйца, лук, чесън, ябълки, орехи и др. Предпазваща практика е и посипването на жар и пепел около колата със семето. Рано сутринта невестата, облечена с празнични дрехи, закичена със зелена китка, приготвя погача и варена кокошка за сеяча, а рогата на воловете окичва с малки кравайчета.

С пристигането си на нивата стопанинът, обърнат на изток, към изгряващото слънце, издига високо питата – да е високо житото, а после я търкаля по първата бразда и с благодарност, и молитва към бога и към земята кърмилница, изяжда къшей от хляба, а другата част заравя на нивата. Хвърлянето на първите шепи семе е съпроводено с благословии – да раждат повече нивите, сити да са хората, да се радват на труда си… Остане ли семе, то се разпилява навсякъде и не се връща в дома – да не се „връща” берекетът. По традиция портите на къщата остават отворени до завръщането на стопанина. Вечерта цялото семейство го посреща тържествено и се събира около богата трапеза, на която почетното място е отредено на сеяча.

Над всичко стои „хлябът наш насущний” и няма друго, което като хляба да сбира ведно всички понятия на българина за достойни, честити дни. Той е не само ежедневната потребност от храна, но и свещен оброк за здраве и благополучие, необходимост от тайнство и ритуали, от поезия и красота. В хляба се кълне стопанинът, на него се кръсти и благоговейно целува, само с чисти ръце и помисли посяга към залъка и лоша дума на трапезата не изрича. „Да не си по-голям от хляба” – казвали старите. Народът вярва, че хлябът има душа и е Божи дар и затова, на Бъдни вечер, преди всички да насядат около трапезата, най-възрастният човек, вдига питката и кани :“Ела, Господи, да вечеряме…“

Обредните хлябове се приготвят от най-хубавото жито. Брашното се пресява през три сита и се замесва с топлена на „жив” огън „мълчана, цветна”, с магическа сила вода (донесена в пълно мълчание и с поставени в нея цветя и билки). С вещината на истински майстор стопанката приготвя тестото и моделира специфичната за всеки обреден хляб пластична украса. Чрез наследените отколешни символи, знаци, орнаменти, тя изразява своите надежди и вярва, че радостното очакване за здраве, късмет, берекет ще се сбъдне. И така, както с умение реди багрите по шевиците, така по неповторим начин невестата вае по хляба цели композиции от цветя, слънца, птици. Всеки символ е една молитва, изразена чрез шарки, и прераснала в изкуство.

А всяко изображение има свой език – наглед непонятен, но разгадае ли го човек, ще се докосне до необятния свят на древни представи, до различното и многоплаството послание, което носи всеки празник. Изключително разнообразни по форма, украса и названия са коледните хлябове. Те са символ на здраве и живот, плодородие и изобилие, начало на новата слънчева година. Според прeдназначението си и фунцията в обичая те могат да бъдат обособени в три групи. Хлябовете, посветени на самия празник – Бъдни вечер и Коледа, се наричат „богова пита”, „боговица”. Обикновено те са с кръгла форма – символ на слънцето, и на един ограден и защитен, непристъпен за зли сили земен свят, и са „нашарени” най-често с кръстен знак. С богата пластична украса се отличават хлябовете, посветени на дома и стопанството. Различните орнаменти и изображения, моделирани от парченца тесто, символизират труда на селянина, надеждата за плодородие и честити дни, и определят многообразието от названия на хлябовете – „къща ”, „нива”, „харман”, „рало”, „кошара”, „лозе“ и др.

Венци от вечнозелени растения, нанизани на червен конец пуканки, орехи, сушени плодове, стрък чeмшир или босилек красят кравая за станеника. С особено старание са приготвяни моминските краваи, с които всяка девойка посреща и дарява своя избраник от коледарската дружина, и засвидетелства своята любов и умения. Свършат ли с обиколката на селото, коледарите подреждат „витите-превити” краваи, наддават за тях, като всеки се старае да откупи хляба на своята любима. А после цялото село узнава коя мома е най-скопосна, коя е измайсторила най-красивия коледен дар.

През последните години забелязвам, че все по-често младите момичета и жени се връщат към обредите и обичаите, към българските традиции и към Негово величество Хляба, което е прекрасно.

Светли и благословени Рождественски празници!