Математическите истории на победителите в състезанието „Стара Загора търси математически таланти“
На 20 декември 2025г. в Стара Загора се състоя церемония по награждаване на най-добре представилите се ученици в четвъртото издание на „Стара Загора търси математически таланти“.
В раздела „Моята математическа история“ победителите са:
Андрий Шпикула — ПГЕТ „Г. С. Раковски“, гр. Стара Загора — 10. клас
Евгения Димитрова Иванова — ПГСАГ „Лубор Байер“, гр. Стара Загора — 8. клас
Иван Стефанов Тенев — ПГЕТ „Г. С. Раковски“, гр. Стара Загора — 10. клас
Йордан Йорданов Свеженов — 134 СУ „Димчо Дебелянов“, гр. София — 4. клас
Мая Петрова Петрова — ОУ „Кирил Христов“, гр. Стара Загора — 3. клас
Ния Минкова Казакова — ППМГ „Гео Милев“, гр. Стара Загора — 8. клас
Христо Димитров Найденов — ОУ „Кирил Христов“, гр. Стара Загора — 2. клас
По-долу ще прочетете обобщение на всички представени работи и разказите на победителите:
МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА РАЗКАЗВАЧИТЕ
Разказвачите идват от различни градове и класове – от 2. до 10., от началното училище до гимназията. Но ако съберем историите им като числа в една обща редица, ще видим, че това е една и съща голяма задача, решавана по много начини: задачата как човек става себе си чрез математиката.
НАЧАЛОТО ПОЧТИ ВИНАГИ ЗАПОЧВА С ИГРА
При Александър Сабинев Желев математиката започва със солети – броене, групиране, подреждане; после с крачки до детската градина и с „тайната“ на таблицата за умножение.
При Владимир Валериев Събев началото е ранно смятане и увереност, която по-късно се превръща в откритие: математиката не е само сметки, а мислене и уловки.
При Славян Христофор Славов тя е в 128 колички Hot Wheels, в ранното ставане за първия учебен ден и в усещането, че „всеки мой ден е математика“.
При Христо Димитров Найденов математиката е умствена игра – от числата до шаха и легендарното прозвище „Шахминатор“.
И при Рая Йорданова Йорданова началото са пъзели и конструктори – тоест логиката, преди още да се нарече „логика“.
Общото между тях е просто: математиката първо е любопитство, а после става избор.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЗАПАЛИ ИСКРАТА
Математиката рядко идва сама. В тези истории тя има лице.
Боян Радоев Алексиев я вижда в любимата си учителка г-жа Ваня Иванова – едновременно мила и взискателна, която превръща едно автобусче на чернова в символ на финала в Несебър.
Евгения Димитрова Иванова пази усмивката и думите на учителката си („Ти имаш математическо мислене“) като вътрешен двигател.
Мая Петрова Петрова тръгва по светлината на купите и медалите на брат си – и по търпението, с което той обяснява задачите „сякаш разказва приказки“.
Ния Минкова Казакова ясно назовава своя път и подкрепа – семейството, школите, и конкретните хора, с които надгражда (включително и математическата среда в Стара Загора).
Християн Иванов Марински разказва как майка му Гергана Маринска първа „открива“ любовта му към числата – и как спортът и математиката се прегръщат в една дисциплина.
Тази обща нишка може да се запише като формула: вдъхновение = човек + доверие + време.
МАТЕМАТИКАТА Е БИТКА
Тук историите стават истински.
Виктор Стайков Стайков описва математиката като карате и мотори – падане, ставане, повторен опит, докато стигнеш „златото“ на верния отговор.
Росица Атанасова Митева свързва математиката с точност, търпение, разбиране – и с момента, в който първият златен медал я променя отвътре.
Емил Станислав Георгиев формулира уравнението „талант + тренировки“ и го доказва с медали, труд и постоянство.
Иван Стефанов Тенев разказва класическата траектория: от играта в първи клас към сериозните уравнения и доказателства – и към идеята, че математиката изгражда характер.
Михаил Станимиров Стоилов казва нещо важно за нашето време: че математиката не се научава „с програма и снимка“, а с решаване „от край до край“.
А при Андрий Шпикула има честност, която прави сборника по-зрял: той не твърди, че „обича“ математиката; вижда я като инструмент – като лъжица. Но точно тази дистанция усилва извода му: математиката е основополагаща и неизбежна.
МАТЕМАТИКАТА Е НАВСЯКЪДЕ
Математиката излиза от тетрадката:
• при Евгения Димитрова Иванова – в баскетбола: ъгли, сила, движение, време, фигури и комбинации;
• при Андрий Шпикула – в електротехниката, строителството, пазаруването и технологиите;
• при Росица Атанасова Митева – в ежедневието: готвене, време, задачи, работа;
• при Иванел Иванова Палийска – в пътуванията и приятелствата: Куала Лумпур, Тайланд и среща „случайно“ с приятел от Тайван;
• при Йордан Йорданов Свеженов – в истинско човешко изпитание: олимпиади из Азия, часова разлика, купи и медали, но и моментът, в който се грижи за баща си след инцидент – и разбира, че най-голямата награда не винаги е медал.
Тук математиката се показва като език на света – и като сцена за характер.
МАТЕМАТИКАТА Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Ако трябва да съберем всичко в едно изречение, то би звучало така:
Математиката е приключение, което започва с игра, минава през труд, среща ни с хора, учи ни да не се отказваме и ни връща обратно към живота – по-умни, по-силни и по-добри.
И затова, когато четем Александър Сабинев Желев, Андрий Шпикула, Боян Радоев Алексиев, Виктор Стайков Стайков, Владимир Валериев Събев, Емил Станислав Георгиев, Евгения Димитрова Иванова, Иванел Иванова Палийска, Иван Стефанов Тенев, Йордан Йорданов Свеженов, Мая Петрова Петрова, Михаил Станимиров Стоилов, Ния Минкова Казакова, Рая Йорданова Йорданова, Росица Атанасова Митева, Славян Христофор Славов, Християн Иванов Марински и Христо Димитров Найденов, ние всъщност четем една обща книга – книга за порастването.
РАЗКАЗИТЕ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ
МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ
на Андрий Шпикула, X-а клас,ПГЕТ „Г. С. Раковски“, гр. Стара Загора
Какво е математиката? За много хора, особено за учениците, това са просто скучни числа, много от които след време се заменят с букви и стават още по-непонятни. Появяват се и трудноразбираеми формули, които трябва да учат наизуст, точно като стихотворение за първия учебен ден.
Но какво е математика за мен? Лично аз смятам, че математиката не е просто съвкупност от числа, формули и фигури, а най-прецизния механизъм, развит в човешката история. И не просто красива статуя, на която се възхищаваш, когато я гледаш. За мен математиката е инструмент, без който ние не можем да живеем, дори повече, отколко без телефоните ни, защото математиката е навсякъде около нас.
Под математика имам предвид не само алгебра, а също така геометрия и аритметика. Не можем да построим къща без геометрични изчисления, както не можем да работим с електрически ток, генератори и други електротехнически машини, които аз изучавам в моята гимназия по електротехника и технологии. Не можем дори да пазаруваме в магазина без банална аритметика. Не говоря за популярното днес IT-направление, ставащо все по-влиятелно върху съвременния живот. Именно затова смятам, че математиката е много важна.
Истината е, че не мога с чисто сърце да кажа че обичам математика. Като вече споменах, за мен тя е просто инструмент, каквато е например лъжицата с която ядем супа. Ние не обичаме лъжицата, а обичаме супата; обичаме да готвим и даже понякога обичаме да правим лъжици. Всъщност може би това „правене на лъжици“ е и любов към математиката при някого, но при мен това не се случи. Може би от голямата зависимост на математиката от логиката, за мен тя стана някак отблъскваща. Очевидност, която например не е толкова изразена в моят любим дял от биологията – еволюцията, а може би обичта към математиката просто не е за мен.
В заключение, искам да отбележа, че във всички случаи смятам, че математиката е едната от основополагащите науки в нашия свят, и за мен тази обширност и разпространеност е впечатляваща.
МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ
на Евгения Димитрова Иванова, 8. клас,ПГСАГ „Лубор Байер“, гр. Стара Загора
За повечето ученици математиката е един тежък учебен предмет с купища формули и изчисления, които никога няма да им бъдат от полза в живота. Но за мен е едно безкрайно приключение с безброй въпроси, чиито отговори са моя цел.
Първият ми спомен е от трети клас, когато реших много трудна задача за домашна работа по математика. Обясних я на дъската пред съучениците ми, които ме гледаха с неразбиране. Когато погледнах към госпожата ми, очите й блестяха, тя се усмихна и каза Ти имаш математическо мислене. Тогава не разбирах напълно какво означават думите й , но те останаха с мен. Винаги когато срещам трудности, се сещам за красивата й усмивка и милите й думи и не се отказвам, а продължавам да решавам задачата отново и отново, докато не намеря отговора.
Друго мое математическо вдъхновение е мой изключително добър приятел. С него се познаваме от първи клас и още тогава разбрах, че той притежава уникален математически ум. Той ми беше като учител- обясняваше ми всяка трудна задача. За него освен ученичка и най-добра приятелка, аз му бях и “бодигард”. Децата го тормозеха, защото не разбираха колко е умен. Тогава получих и първата си забележка. Едно момче от съседния клас обиди жестоко приятеля ми и той се разплака. Тогава аз, с цялата си ярост на разгневен бик, блъснах грубияна в стената и моментално бях наказана.Въпреки това, аз бях доволна и щастлива от постъпката си. Към момента приятелят ми е математик с много отличия, медали и награди. Искрено му се възхищавам и ми се иска да бъда като него. Това ме стимулира да продължавам да се трудя, за да достигна поне частица от неговите постижения.
Като активен спортист и бивш баскетболист, математиката отново е моят ключ към успеха. Тя е моят пръв помощник в стрелбата. Всеки е чувал за закона на Нютон и знае, че топката ще падне на земята. Но целта е топката да влезе в коша, преди да падне на земята. И ето тук идва на помощ математиката- под какъв ъгъл да свием лакътя, с каква сила да изстреляме топката, каква да бъде позицията на тялото. Е, разбира се, не само математиката те прави баскетболист, а и много труд и тренировки. Всички комбинации на отбора в нападение и в защита са свързани със скорост, време и образуване на геометрични фигури. И без математическа мисъл, комбинациите ти звучат нелогично. Като малки съотборничките ми задаваха въпроси защо точно така трябва да бъде изпълнена комбинацията, но аз разбирах смисъла в хода на движенията. Наскоро си позволих да предложа на тогавашния си треньор да променим начина, по който минаваме през заслона, а от негова страна получих много филми гледаш, прекалено малки сте за това движение. Тогава той ме намрази и аз сложих край на продължилата шест години баскетболна кариера. Всяко зло за добро.
Но така или иначе, математиката си е в мен и аз продължавам да съм упорита в това, което правя. Защото дори и да реша да я оставя, тя няма да ме остави. Целият живот е математика- готвенето, пазаруването, разпределението на времето, управлението на парите и прочее.
Моят девиз е без да опиташ и без да загубиш, не можеш да спечелиш.
МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ
на Иван Стефанов Тенев, 10. клас, ПГЕТ „Г. С. Раковски“, гр. Стара Загора
Всеки човек има своята лична история, изпълнена с успехи, трудности и важни уроци. Моята математическа история започна още в първи клас, когато за пръв път се запознах с числата, сметките и задачите. Тогава математиката ми изглеждаше като игра: събиране, изваждане и подреждане на числа, които образуваха смислени отговори. Това бяха първите стъпки, които без дори да осъзная, ме поведоха по един дълъг и интересен път.
С времето математиката стана не само предмет в училище, но и предизвикателство. Тя изискваше внимание, логика и търпение. Понякога задачите бяха трудни и не винаги намирах решение от първия път. В такива моменти трябваше да се науча да не се отказвам. Точно тогава осъзнах, че математиката не е само точна наука, но тя ти помага да изградиш характер. Математиката ми помагаше да се науча на постоянство и самостоятелно мислене.
С напредване на класовете материалът ставаше все по-сериозен. Срещнах се с дроби, уравнения, геометрия и доказателства. Понякога ми се струваше трудно и объркващо, но имах и моменти на големи успехи. Например, когато след дълго мислене и опити за решаване на една сложна задача, чувствах удовлетворение и радост. Тогава разбрах, че математиката носи успехи точно на този, който е готов да положи усилия.
Най-интересната част от моята математическа история е, че с времето започнах да виждам математиката навсякъде около мен. Забелязвах я в природата, в технологиите, в архитектурата, дори в изкуството и музиката. Тя се оказа още един език, с който може да се обясни светът. Така разбрах, че математиката не е просто предмет, който трябва да знам, а знание, което може да ми бъде полезно винаги и навсякъде.
Днес математиката продължава да бъде важна част от моето обучение. Тя ме научи да мисля по-задълбочено, да анализирам и да не се отказвам пред трудностите. Тя ме направи по-уверен ученик, който знае, че успехът идва с работа и постоянство.
Така завършва моят път до този момент, но не и моята математическа история. Тя продължава всеки ден, с нови задачи, нови знания и нови предизвикателства, които ми помагат да се развивам и ми помагат да вървя напред.
МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ
на Йордан Йорданов Свеженов, 4. клас, 134. СУ „Димчо Дебелянов“, София
Моята най-необичайна математическа история се случи много далеч оттук.
Беше миналата зима. Аз бях в трети клас. Класирах се на финалите на четири олимпиади по математика в Азия. Но нямахме достатъчно пари да пътуваме за всяко състезание поотделно, затова с баща ми решихме да останем почти цял месец там. А всички роднини ни се разсърдиха, че няма да сме при тях за Коледа и Нова година.
Най-напред отпътувахме за Тайланд. Там участвах в Олимпиадата на Югоизточна Азия. Задачите в това състезание бяха 28, с много дълги условия и на английски език. Но най-трудното беше часовата разлика. Олимпиадата започна в 10:00 часа, което е 03:00 часа през нощта българско време. Много ми се спеше, но се стегнах и успях да се справя отлично. Станах шампион на трети клас и вдигнах красива стъклена купа.
Следващото състезание беше в град Шънджън в Китай. Беше ми интересно колко е модерно и различно наоколо. Беше пълно с електрически автомобили навсякъде. На това място се проведе Турнирът на шампионите от олимпиадите на Хонконг, Макао и Тайланд. Тук бяхме с още две момчета и едно момиче от България. Аз бях най-малкият от четиримата. Бях много радостен, че и трите момчета спечелихме златни медали.
Изведнъж обаче всичко се преобърна. Случи се нещо много неприятно. Когато отивахме към летището, една жена изпусна куфара си надолу по един страшно висок ескалатор. Той полетя като шейна към нас. За да не ме помете куфарът, баща ми се засили и го ритна с всичка сила, за да мине покрай мен. Аз бях спасен, но глезенът на баща ми се счупи на две места. Помислих, че ще изпуснем полета, но татко ми стисна зъби и превърза глезена си с бинт. После с куцане успяхме да стигнем до летището. Гипсираха крака чак след десет часа във Виетнам.
От тук нататък аз станах като родител на баща си. Носих му закуска, подавах му патериците, помагах му да се качва по стълбите. Дори успях да се явя на следващото състезание в Да Нанг, но спечелих само сребърен медал.
Огромно предизвикателство беше да стигнем до Малайзия за последната олимпиада. Но хората в Азия са много мили и ни помагаха навсякъде. А аз се научих да бутам сам два големи куфара. В Куала Лумпур не ми достигна един верен отговор, за да взема бронзов медал. Но най-голямата награда за мен беше, че успях да прибера благополучно баща си в България.
Хубаво е да се печелят медали и да се вдига българското знаме, но още по-хубаво е да се погрижиш за близък човек. А когато отидох на училище, всички деца от класа ме наобиколиха и ме прегърнаха силно.
МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ
на Мая Петрова Петрова – 3 „в” клас , ОУ „Кирил Христов” гр. Стара Загора
За много хора математиката е просто поредица от числа, формули и задачи. За мен обаче тя е приключение – пътуване, изпълнено с предизвикателства, открития и малки победи. Понякога това приключение е трудно и изисква търпение, но винаги ме води напред, към нови знания и към усещането, че мога да постигна всичко, ако упорствам. А в началото на тази моя математическа история стои един човек – моят по-голям брат.
Още от малка гледах как батко се връща от състезания по математика с медали, купи и блестящи очи. Той учи в НПМГ, в град София и винаги е бил за мен пример за подражание със своята упоритост. Всяка купа на неговия рафт беше като светулка, която ми показва пътя. Но най-голямото му влияние не идваше от наградите, а от начина, по който споделяше знанието си. С търпение и ентусиазъм ми обясняваше трудните задачи, сякаш разказваше приказки. Така разбрах, че математиката не е суха наука – тя може да бъде игра, загадка, вълнуващо мисловно пътешествие.
Никога няма да забравя един топъл летен ден, когато бях едва на шест, още преди да започна първи клас. Бяхме у дома – аз, мама и батко. Слънчевите лъчи влизаха през прозореца, а аз стоях и гледах медалите и купите му. И тогава нещо в мен се надигна – желание, любопитство, мечта. Станах, отидох при рафта и взех всички негови медали. Сложих ги един по един върху себе си, докато тежестта им не ме обгърна. Но това не беше тежест – това беше сила. Почувствах енергията на победите, труда, усилието и радостта. Почувствах се като шампион.
В този момент си казах: „Искам да стана като него. Не… ще стана по-добра! Ще спечеля два пъти повече медали – за мама, за тате, и най-вече за теб, батко!”
Така започна моето приключение в света на състезателната математика. Оттогава откривам, че всяка задача е като загадка, която чака да бъде разкрита. Понякога се ядосвам, понякога се смея, понякога дори се отказвам за минута…, но после пак продължавам. Защото математиката ме учи не само как да смятам, а как да мисля, да се боря, да вярвам в себе си.
Днес, когато решавам трудни задачи, усещам същата онази енергия от деня, в който се накичих с медалите на брат ми. И макар моят път тепърва да започва, аз вече знам: математиката е моето приключение. А най-хубавото в него е, че не вървя сама – батко е винаги до мен, готов да ми подаде ръка, да ми обясни поредната трудна задача и да ми напомни, че мечтите са постижими.
МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ
на Ния Минкова Казакова, VIII клас, ППМГ „Гео Милев“, гр. Стара Загора
Занимавам се с математика от детската градина. Когато голямата ми сестра започна да изучава математика в първи клас, аз бях на 5 години, но бях много любопитна за това какво тя прави и учих с нея. Ако не можех да разбера нещо, молих мама за помощ. Така пред мен се разкри чудният свят на математиката.
Когато тръгнах на училище, вече знаех всичко, което трябваше да учим до трети клас. Затова с родителите ми търсихме начин да надградим наученото. Записах се в Академията по математика към ЦПЛР с г-н Любомир Любенов, а по-късно и при г-жа Янчева, както и в математическите школи на фондация „Миню Балкански“. С тяхна помощ във втори клас успях да стана вицешампион на финала на международното математическо състезание Asia International Mathematical Olympiad (AIMO). След този успех започнаха да ме търсят за интервю от вестници и телевизия, а от училище ми подариха плакет – специална награда, с който да ме поздравят. За пръв път усетих, че съм постигнала нещо голямо. От тогава започнах все по-сериозно да се подготвям и да участвам в различни състезания. В пети клас ме приеха в ППМГ „Гео Милев“, град Стара Загора, като бях от първите 4 в класирането, а в седми клас бях щастлива, че постигнах максималния резултат от 100 точки на матурата по математика. Не спирах и със състезанията. Не винаги успявах да постигна най-добрия резултат, но и до сега не се отказвам. До момента имам повече от 80 медала, над 100 грамоти и сертификати, 5 купи и 1 плоча. Всяко състезание, всяка подготовка ме учат на нещо ново – някое ново решение, различен начин на мислене, борбеност и хъс за победа. Но математиката е и забавление. Щафетното състезание на „Математика без граници“ донесе на целия ни отбор не само много емоции и вълнение, но и смях и веселба. Толкова интересно е да работим в екип, толкова различно преживяване!
Безкрайно съм благодарна на учителите и родителите си, които ме подкрепяха и продължават да ме подкретят и да ми помагат да се развивам в областта на математиката. Това за мен е един свят, който развива логическото мислене и е огромна помощ в живота. Математиката ме учи не само на това, но и на постоянство и труд. Не знам колко талант имам, но знам, че с работа мога да постигна още много. Затова с очакване, позитивизъм и надежда гледам напред към бъдещето.
МОЯТА МАТЕМАТИЧЕСКА ИСТОРИЯ
от Христо Димитров Найденов, 2. клас, ОУ „Кирил Христов“, гр. Стара Загора
Математиката е най-любимото ми занимание. Когато бях в трета група на детската градина, моята по-голяма сестра ме научи да броя числата, да събирам и да изваждам. Всичко правих наум. Започнах с числата до двадесет. Не беше трудно. Много ми харесваше да решавам задачи. В четвърта група вече събирах и изваждах трицифрени числа. Когато нямаше какво да правя, си пишех задачи и си ги решавах. Беше много забавно.
Моята сестра също обичаше математиката и ходеше по състезания и печелеше много медали. Тя имаше една кутия пълна с медали, с които много обичах да си играя. Един ден, когато бях на 5 години, взех всичките ѝ медали и си ги накичих, едва ги носих. Отидох пред огледалото и се погледнах. Сестра ми ме видя и се усмихна и ми каза: „Искаш ли да имаш и ти медали като мен?“. Аз ѝ отговорих: „Аз ще имам повече медали от теб“. Тя отвърна: „Ще видим, трябва много да се постараеш“. Тогава си обещах да стана много добър по математика и да спечеля много медали.
Започнах да ходя по математически състезания и да печеля медали. Математиката беше навсякъде около мен – в най-любимата ми игра: шаха, в детските филмчета, в игрите. Бях много малък, когато баща ми ми показа как се играе шах. За мен шахът е много интересна и умна игра, тъй като в нея трябва да мислиш няколко хода напред и да следиш играта на противника. Обичам да я играя.
Един ден в първи клас родителите ми ме записаха на състезание по шах „Математическо конче“. Казаха ми, че важно е участието и удоволствието от играта, дори и да падна. Много се вълнувах. Успях да победя 7 деца от първи до четвърти клас. Спечелих купа и златен медал за най-малък участник. Един от участниците, които бих, ми каза, че съм истински „Шахминатор“, че съм много добър и съм взел страха на всички. Много се смях на това. Това беше най-вълнуващият момент в живота ми.
Вярвам, че любовта ми към математиката ми помага за всичките ми успехи в живота! Тя е била, е и ще бъде с мен във всяко нещо, което правя!
ЛЮБОМИР ЛЮБЕНОВ
