Коледни истории

ЗЕЛЕНАТА ЕЛА

Една зима, когато всички птици заминаха за южните и по-топлите райони, едно
малко птиче беше счупило крилото си и бе принудено да остане. Скоро слана и сняг
покриха гората, а бедното птиче беше гладно и му беше студено. Птичето едвам долетя
до група горски дървета и ги помоли да му помогнат, като го приютят в клоните си.
Дърветата обаче не винаги са мили и любезни.
Брезата много се гордееше, че е красива и високомерно отхвърли молбите на
птичето, като каза, че не може да му помогне, защото първо трябва да се погрижи за
горските птици. Силният дъб също не беше склонен, защото се страхуваше, че птицата
ще трябва да живее там до пролетта и ще изяде голяма част от жълъдите му. Дори
върбата, която изглеждаше нежна, отказа да помогне и всъщност въобще не искаше да
разговаря с непознати.
Горкото малко птиче беше в много бедствено положение. То се опита да полети
нататък, но крилото му го болеше и не успя да излети. Виждайки го да се бори така,
елата го попита, защо изглежда толкова унило. Тогава малкото птиче разказа своята
история. Елата го съжали и му предложи своя най-дебел, мек и топъл клон на който да
остане. Малкото птиче толкова се зарадва, че е успяло да намери помощ. То се сгуши в
клоните на елата и сладко заспа.
Кралят на Зимата, беше наблизо и наблюдаваше какво се случва и какво е
поведението на всички дървета. Тогава той издаде заповед – Северния вятър да не
докосва нито едно от листата на елата, докато в същото време има пълна свобода да
играе с листата на другите дървета. Северният вятър се развихри и беше много щастлив
да откъсва блестящите, зелени листа на върбата, дъба и брезата и да ги оставя голи за
зимата без нищо, което да ги предпазва от сняг, дъжд и скреж. Но заради доброта си,
елата беше защитена и нейните листа останаха зелени през цялата зима.

БЕФАНА

Един ден трима мъже, облечени в странни дрехи, почукали на вратата на малка
възрастна жена. Те обяснили, че търсят новородено дете, за което знаят че е чудно
дете и за което носят богати и пребогати подаръци. Помолили възрастната жена да
ги упъти, но тя не знаела нищо за това. Тримата мъже я поканили да се присъедини
към тях по време на пътуването, но тя отказала, заявявайки, че не е завършила още с
метенето си.
Малко по-късно жената се замислила и променила решението си. Тя решила все
пак да занесе подарък за малкото дете и си помисла: „Злато, смирна и сребро са
много хубави подаръци, но истината е, че едно дете се нуждае от топло одеяло“. Тя
взела бебешко одеяло от стария си сандък и продължила да си мисли: „Може би и
малка играчка“…. „Ами, ако детето има по-големи братя или сестри. Обзалагам се, че
мъжете не са взели нищо за тях.“ Тя пъхнала още няколко играчки в големия си
чувал – избрала няколко различни, защото не знаела на каква възраст може да са
другите деца.
Навън вече било тъмно, когато тя най-после тръгнала. Опитала се да настигне
тримата мъже, но така и не ги открила. Нито тях, нито детето за което говорили. Но
тъй като чувалът й бил пълен с играчки, тя решила да оставя малки подаръци за
всички деца, които намери. С времето полата и престилката й се разкъсали.
Обувките й се износили. Но тя продължила да посещава домовете на децата и да
оставя лакомства и играчки за добрите деца и бучка въглища или сноп пръчки – за
лошите.
Това е историята на Бефана, известна още като Коледната вещица в Италия.
Както всички вещици, тя има магически сили и по-специално, тя може да лети с
помощта, както може би се досещате, на стара метла.

КОГАТО ДЯДО КОЛЕДА ЗАГУБИ СВОЕТО ХО-ХО-ХО

Коледа беше само след няколко дни. Работилницата на Северният полюс кипеше от активност.
Северните елени тренираха своето излитане, а елфите довършваха играчките с много помощ от госпожа
Коледа. Дядо Коледа изглеждаше уморен.
– Имаме нужда от малко почивка, каза той.
– Какво ще кажете за малко песни и танци? – попита госпожа Коледа. Музиката и смехът разтърсиха
работилницата, но нещо не беше както трябва. Нещо липсваше. Дядо Коледа беше много тих.
– Какво има, скъпи? – попита госпожа Коледа.
– Загубили ли сте нещо, сър? – попита един елф.
Дядо Коледа се почеса по главата. Закашля се и погледна тъжно.
– Мисля, че съм изгубил смеха си! – каза той. Всички ахнаха. О, не! Дядо Коледа беше загубил своето Хо-
Хо-Хо!
Това беше наистина сериозно. Как може да има Коледа без дядоколедовото Хо-Хо-Хо? Дядо Коледа
опита някои домашни средства, но те не подействаха. Отиде при д-р Диги. Лекарят предписа забавни
филми и голяма доза шеги. Всички бяха нетърпеливи да узнаят дали това ще помогне. Но най-доброто,
което Дядо Коледа можа да се направи, беше малко Ха-Ха, и слабо Хи-Хи! Но изобщо не беше Хо-Хо-Хо!
Местният вестник съобщи новината. Репортери и фотографи се събраха пред работилницата на Дядо
Коледа, за да отразят събитието. По целия свят хората чуха тази голяма новина.
През това време, елфите и госпожа Коледа продължаваха да се опитват да помогнат за
дядоколедовото Хо-Хо-Хо. Нищо не проработи. Северните елени дори предложиха сигурно лекарство –
горещ шоколад! Това решение донесе много радост на Дядо Коледа, но смехът му отново не се появи.
Дядо Коледа реши да провери пощата си. Винаги сам четеше всяко едно писмо. Но беше толкова зает да
се опитва да върне своето Хо-Хо-Хо, че пощата наистина се беше натрупала. Госпожа Коледа забеляза, че
съпруга й изглежда уморен – дори малко капризен и му предложи да подремне, а тя заедно с елфите да
прегледа пощата през това време. Дядо Коледа се съгласи и се настани за кратка зимна дрямка. Госпожа
Коледа и елфите се заеха. Те отвориха писмата и се зачетоха. Всички писма бяха прекрасни, но някои бяха
толкова смешни и забавни, че госпожа Коледа и елфите започнаха да се смеят с пълен глас. Смехът им
беше толкова силен, че събуди Дядо Коледа и той стана, като се насочи към работилницата. Като го видя,
госпожа Коледа му подаде писмото което тъкмо четеше. Мина една минута, после две. Беше толкова тихо,
че се чуваше падането на снежинките. „Не чувам нищо“, помисли си госпожа Коледа. „И това ли не
работи?“, помисли си главният майстор елф. Но след малко се чу слаб тътен, после далечен смях и накрая
могъщо, бумтящо, много познато и толкова весело Хо-Хо-Хо!
Дядоколедовото Хо-Хо-Хо се върна. Репортерите и фотографите го чуха. Хората в града го чуха.
Всички навсякъде по света го чуха! Дядо Коледа скочи от радост. Елфите извикаха с възторг. Еленчетата
скачаха и танцуваха. Дядо Коледа благодари на всички за прекрасните писма. Той обеща, че това ще бъде
най-веселата и радостна Коледа от всички.