За ораторията „Коледа“ и композитора Димитър Ненов в неговия рожден ден днес
На 23 декември от 19 ч. в Държавна опера-Стара Загора е Тържественият КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ С диригент Славил Димитров. За първи път в Стара Загора ще прозвучи Симфонична поема „Коледа“ за солисти, хор и оркестър от Димитър Ненов.
Днес 19 декември е рожденият ден на Димитър Ненов! Това е първият български модернист в музиката – близък по идеи и светоусещане на Гео Милев. Движели са се в едни и същи интелектуални кръгове в началото на 20-те… Догодина ще отбележим 125 г. от рождението на Димитър Ненов.
И през настоящата 2025 г. за осма поредна година фондация „Йордан Камджалов“ организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов – 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория „Коледа“ от оркестър „Генезис“ и хора към Музикална лаборатория за Човека започна през 2017 г.
Йордан Камджалов за Димитър Ненов:
„Свръхинтелект. Свръхчувствителност. Свръхритъм. Гигантски дух. Космополитен поглед. Трансцендентална мисъл. Анти-битовизъм. Мирова скръб. Екстаз. Достъп до абсолютната тишина. Проводник на свръхсила. Хиперорганизация. Свръхнежност. Над-стилистичност. Над-националност. Връща фолклора в неговата родина – космоса. Гигант. Гостенин от бъдещето. Универсален гений. Болка. Победа. Несравнимост. Един от най-големите подаръци в живота ми, човек, който ме завладя само за секунди, още когато бях на 13 години. Една мечта, един вдъхновител, една гръмотевица, осветяваща доживотно непознати кътчета от съзнанието ми, задвижвайки най-личните струни на чувствителността и стремежа.“
За ораторията „Коледа“ и Димитър Ненов
Това е първата голяма вокално-симфонична творба от български композитор, посветена на Рождество Христово. Написана е в периода 1938-39 година, а премиерата се е състояла около 1940 г. След преработка от автора, в цялостен вид „Коледа“ е изпълнена на 7 януари 1944 г. Впоследствие творбата е „възкресена“ на два пъти на софийска сцена: през 1982 г. и през 1994 г.. На 1 декември 2017 г. в зала „България“, след близо четвърт век прекъсване, публиката имаше възможност отново да чуе ораторията „Коледа“с участието на Смесения хор на Българското национално радио (диригент Любомира Александрова) и солистите Габриела Георгиева (сопрано) и Иво Йорданов (баритон).
Много за интересната личност на Димитър Ненов може да научите от сайта, създаден през 2021 г. в чест на 120 години от рождението му https://dimitarnenov.com/
Пианистката Венета Нейнска и видео продуцентът Ясен Харалампиев създават музикален документален филм за големия ни интелектуалец, който по увлекателен начин разказва за личността и творчеството на Димитър Ненов. „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“ е кратък документален очерк за живота и работата на един от най-големите български музиканти, а продукцията включва артистично заснети документална част и музикална част, посветени на композитора. Във филма са ползвани непоказвани досега снимки, документи и ръкописи, които го превърщат в изключително съдържателен, интригуващ, както и емоционално и интелектуално обогатяващ аудио-визуален документ. Доколкото е известно на авторите, засега няма друг документален филм за Димитър Ненов, а още по-ценното в него е, че зрителите имат възможност да чуят откъс от единствения оцелял запис на пианиста.
Ето линк към филма youtube.com/watch?time_continue=5&v=xR4azjDJEP8&embeds_referring_euri=https%3A%2F%2Fwww.sofialive.bg%2F&source_ve_path=MjM4NTE
Димитър Ненов е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори. Той е един от основателите на Дружество на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.) и първият негов секретар и касиер. С разностранните си интереси и музикална и обществена дейност той е сред водещите личности на интелектуалния елит в България и се превръща в ключова фигура не само за българската музика, но и за цялата българска култура. Учи пиано при проф. Анд. Стоянов. През 1920 г. заминава за Дрезден (Германия), където следва архитектура във Висшето техническо училище. Същевременно учи пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. Работи като музикален ръководител на балета Thea Jolles (1925-27 г.). След като завършва архитектура, през 1927 г. се завръща в България. Известно време работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927-30 г.) и в Главна дирекция на железниците (1929-32 г.). Специа-лизира архитектура на железопътни сгради в Италия (1932 г.). През тези години има активна реализация като архитект.
В началото на 30-те години Димитър Ненов се посвещава изцяло на музиката. Специализира пиано при Е. Петри в Закопане (Полша) през 1931 г. Завършва музика в Болоня – Италия (1932 г.). В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподава пиано (1933-35 г.; 1937-43 г.). От 1943 г. е професор в ДМА (дн. НМА „проф. П. Владигеров“). Успоредно с педагогическата си дейност, се проявява и като публицист и критик, отстоявайки свои естетически възгледи и високи духовни и професионални ценности в българското музикално творчество и култура. Активно участва в дейността на Дружеството за “Съвременна музика”. Две години работи в Радио София (1935-37 г.) и като негов първи музикален ръководител има големи и разностранни заслуги за цялостната организация на музикалния живот у нас през 30-те 40-те години.
Димитър Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Изнасял е концерти с успех освен в България и в Германия, Дания, Италия, Полша и други страни. През 1937-47 г. участва в клавирно трио с цигуларя Хр. Обрешков (по-късно с П. Христосков) и виолончелиста К. Попов, което с професионален финес изпълнява богат репертоар от различни стилове и композитори. Изнася камерни концерти с цигуларя Вл. Аврамов и К. Попов, акомпанира на редица български и чужди изпълнители.
Димитър Ненов е автор на произведения за симфоничен оркестър; вокално-инструментални творби; клавирни пиеси и др. Музиката му изразява неговото оригинално виждане за музикално творчество, което съчетава индивидуално, съвременно и българско. Тя е възприета като образец от редица композитори, представители на следващи творчески генерации, които търсят и утвърждават нови пътища в българската музика.
Творчество
Хорово-оркестрови произведения:
“Коледа” – симфонична поема за солисти, смесен хор и симфоничен оркестър (193839);
“Тракия” – симфонична сюита за сопран, женски хор и оркестър (1940 г.).
Произведения за глас и оркестър:
“Родина” – 5 поеми за висок глас и оркестър, т. Д. Габе (1933-39 г.);
Пет жътварски народни песни (1937 г.);
Шест народни песни за висок глас и оркестър (1938 г.);
Пет песни за солисти, женски хор и оркестър (1950 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония №1 (1922 г.);
“Поема” (1923 г.);
“Балада” (1924 г.);
Четири сюити (1924-25 г.);
Рапсодична фантазия (1938-40 г.);
Концерт за пиано и оркестър (1936);
Балади за пиано и оркестър №1 (1942 г.) и №2 (1943 г.).
Камерна музика:
За пиано:
Шест прелюда (1921 г.);
Соната (1921 г.);
Соната (1922 г.);
Шест пиеси за пиано (1922-27 г.);
Рондо (1922 г.);
Кино сюита (1925 г.);
Тема с вариации (1931 г.);
Два етюда (1932 г.);
Токата (1939 г.);
“Танц” (1941 г.);
Миниатюри (1945 г.);
“Приказка” (1946 г.).
За цигулка и пиано:
Соната (1921 г.).
Вокална музика:
Девет песни за висок глас и пиано (1922-24 г.);
“На дача” – песенен цикъл, т. Е. Багряна (1931-33 г.).
Избрана литература за Димитър Ненов:
“Димитър Ненов. Спомени и материали” (съст. Л. Николов) (С., 1969);
Аврамов, Ив. “Димитър Ненов” (С., 1981);
Николов, Лазар. “Спомени за Димитър Ненов” (С., 1987);
“100 години от рождението на Димитър Ненов” (Българско музикознание, 2000, №1); Смилков, Ромео. “Димитър Ненов – клавирни творби от първата половина на 30-те години. Тема с вариации във фа диез мажор” (С., 2002).
източник – https://ubc-bg.com/димитър-ненов/