Коледният концерт на Държавна опера-Стара Загора е с кауза „Нови пиана“

На 23 декември 2025г. от 19:00 ч. в Държавна опера – Стара Загора ще се състои тържественият Коледен концерт под диригентството на Славил Димитров. В програмата са включени ораторията „Коледа“ от Димитър Ненов, коледарски песни и обичани коледни произведения от световната класика. Солисти са Емилия Джурова, Ивайло Йовчев и Ивайло Джуров, с участието на оркестъра и хора на Държавна опера – Стара Загора.

Концертът е с благотворителна кауза. ВИП билетите на балкона са с дарителска цел – набиране на средства за закупуване на нови пиана за репетиционните зали на Операта. Съществуващите инструменти са на повече от 40 години и се налага поетапната им подмяна с модерни, отговарящи на високите професионални стандарти на съвременното музикално изкуство.

Дарения могат да бъдат направени и по банковата сметка на СНЦ „Настоятелство на Старозагорската опера“

IBAN: BG39UNCR70001522471986

Основание: Кауза „Нови пиана“

В юбилейната година на Операта създаваме събития с трайна художествена и духовна стойност. Коледният концерт на 23 декември 2025 г. е сред тях – среща с едно от най-значимите произведения в българската музикална култура и с най-красивите коледни песни на България и света.

За ораторията „Коледа“ и Димитър Ненов

Това е първата голяма вокално-симфонична творба от български композитор, посветена на Рождество Христово. Написана е в периода 1938-39 година, а премиерата се е състояла около 1940 г. След преработка от автора, в цялостен вид „Коледа“ е изпълнена на 7 януари 1944 г. Впоследствие творбата е „възкресена“ на два пъти на софийска сцена: през 1982 г. и през 1994 г.. На 1 декември 2017 г. в зала „България“, след близо четвърт век прекъсване, публиката имаше възможност отново да чуе ораторията „Коледа“с участието на Смесения хор на Българското национално радио (диригент Любомира Александрова) и солистите Габриела Георгиева (сопрано) и Иво Йорданов (баритон).

И през настоящата 2025 г. за осма поредна година фондация „Йордан Камджалов“ организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов – 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория „Коледа“ от оркестър „Генезис“ и хора към Музикална лаборатория за Човека започна през 2017 г.

Йордан Камджалов за Димитър Ненов:

„Свръхинтелект. Свръхчувствителност. Свръхритъм. Гигантски дух. Космополитен поглед. Трансцендентална мисъл. Анти-битовизъм. Мирова скръб. Екстаз. Достъп до абсолютната тишина. Проводник на свръхсила. Хиперорганизация. Свръхнежност. Над-стилистичност. Над-националност. Връща фолклора в неговата родина – космоса. Гигант. Гостенин от бъдещето. Универсален гений. Болка. Победа. Несравнимост. Един от най-големите подаръци в живота ми, човек, който ме завладя само за секунди, още когато бях на 13 години. Една мечта, един вдъхновител, една гръмотевица, осветяваща доживотно непознати кътчета от съзнанието ми, задвижвайки най-личните струни на чувствителността и стремежа.“

 Димитър Ненов е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори. Той е един от основателите на Дружество на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.) и първият негов секретар и касиер. С разностранните си интереси и музикална и обществена дейност той е сред водещите личности на интелектуалния елит в България и се превръща в ключова фигура не само за българската музика, но и за цялата българска култура. Учи пиано при проф. Анд. Стоянов. През 1920 г. заминава за Дрезден (Германия), където следва архитектура във Висшето техническо училище. Същевременно учи пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. Работи като музикален ръководител на балета Thea Jolles (1925­-27 г.). След като завършва архитектура, през 1927 г. се завръща в България. Известно време работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927-­30 г.) и в Главна дирекция на железниците (1929­-32 г.). Специа-лизира архитектура на железопътни сгради в Италия (1932 г.). През тези години има активна реализация като архитект.

В началото на 30-те години Димитър Ненов се посвещава изцяло на музиката. Специализира пиано при Е. Петри в Закопане (Полша) през 1931 г. Завършва музика в Болоня – Италия (1932 г.). В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподава пиано (1933­-35 г.; 1937-­43 г.). От 1943 г. е професор в ДМА (дн. НМА „проф. П. Владигеров“). Успоредно с педагогическата си дейност, се проявява и като публицист и критик, отстоявайки свои естетически възгледи и високи духовни и професионални ценности в българското музикално творчество и култура. Активно участва в дейността на Дружеството за “Съвременна музика”. Две години работи в Радио София (1935­-37 г.) и като негов първи музикален ръководител има големи и разностранни заслуги за цялостната организация на музикалния живот у нас през 30-те ­ 40-те години.

Димитър Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Изнасял е концерти с успех освен в България и в Германия, Дания, Италия, Полша и други страни. През 1937­-47 г. участва в клавирно трио с цигуларя Хр. Обрешков (по-късно с П. Христосков) и виолончелиста К. Попов, което с професионален финес изпълнява богат репертоар от различни стилове и композитори. Изнася камерни концерти с цигуларя Вл. Аврамов и К. Попов, акомпанира на редица български и чужди изпълнители.

Димитър Ненов е автор на произведения за симфоничен оркестър; вокално-инструментални творби; клавирни пиеси и др. Музиката му изразява неговото оригинално виждане за музикално творчество, което съчетава индивидуално, съвременно и българско. Тя е възприета като образец от редица композитори, представители на следващи творчески генерации, които търсят и утвърждават нови пътища в българската музика.