Дисертация за предимствата на много дисталния радиален достъп защити инвазивният кардиолог д-р Михаил Михалев

Началникът на Кардиологично отделение с инвазивен сектор в УМБАЛ „Тракия“ д-р Михаил Михалев защити дисертация на тема „Клинични ползи от приложението на много дистален радиален достъп в първото метакарпално пространство на гърба на ръката в ежедневната интервенционална кардиологична практика“.

Защитата на докторската степен протече на 27 ноември в залата на Военномедицинска академия пред научно жури в състав проф. Лилия Демиревска, д.м., проф. Константин Рамшев, д.м., проф. Федя Николов, д.м., проф. Пламен Гацов, д.м.н. и доц. Пламен Кръстев, д.м.

Научен ръководител на дисертационния труд на д-р Михалев е полк. проф. д-р Ивайло Рилков Даскалов, дмн.

С успешната защита на дисертацията на д-р Михалев беше присъдена научна степен „Доктор“.

Дисертацията на д-р Михалев е плод на събиране и обобщаване на данни от лечението на 599 последователни пациенти в кардиологичното отделение на УМБАЛ „Тракия“ за малко повече от 2 години, нуждаещи се от коронарни диагностични или интервенционални процедури, независимо дали са с хроничен или остър коронарен синдром.

Повече от 20 години стандартния радиален достъп е наложен в световен мащаб , но се натрупаха и много данни за проблемите на този достъп. Оклузията (запушването) на радиалната артерия се смята за Ахилесовата пета на достъпа. Неоклузивните увреждания съставят също значителна част от неблагоприятните събития – според някои автори те са айсберга на проблема. Именно поради това се търсят методи за справяне с тези неблагоприятни последствия, които не можаха да се наложат в практиката поради липсата на единна стратегия, приложима при болшинството от случаите.

В последните години започна използването на дистален радиален достъп в анатомичната табакера на ръката, който дава надежди за справяне с проблема и затова започва приложението му в определени центрове в света. Най-крайното разклонение на радиалната артерия на гърба на ръката в първото метакарпално пространство,наречен много дистален радиален достъп, остава недостатъчно използвано и проучено в световен мащаб само при ограничени групи от подбрани пациенти. Именно към това най-крайно разклонение на радиалната артерия са насочени усилията на д-р Михалев.

Целта на научния му труд е да докаже, че крайното разклонение на радиалната артерия на гърба на ръката е възможно да се използва за катетеризация и за достъп до сърдечните съдове и може да се прилага в ежедневната кардиологична интервенционална практика при последователни пациенти без предварителен подбор.

Инвазивният кардиолог посочва в дисертацията си, че от всички 599 изследвани случаи, при които е приложен много дистален радиален достъп между 22 ноември 2021 г. и 9 февруари 2024 г., той е бил успешен при  84.4% от включените пациенти. Тези  пациенти са постъпили в УМБАЛ „Тракия“ както със стабилна стенокардия, така и с остър коронарен синдром. Почти половината от пациентите са били с остър коронарен синдром – 49,5% , а от тях 44,1 % са били с миокарден инфаркт с СТ елевация.  Наблюдавана е изключително ниска честота на усложнения. Установена е била оклузия на радиалната артерия само при двама пациенти, хематом се е наблюдавал при 2,5 % от случаите и то от най-леката степен.

Дисертационния труд получи висока оценка от научното жури.

В рецензията си проф. д-р Лилия Демиревска-Михайлова, д.м. посочва, че дисертационният труд на д-р Михаил Михалев e много актуален и дава няколко главни приноса:

„За първи път в България се предлага въвеждането на много дистален радиален достъп на гърба на ръката (МДРД) в ежедневната интервенционална кардиологична клинична практика. За пръв път в България се въвежда тристъпков алгоритъм на последователно използване на МДРД на гърба на ръката, дистален радиален достъп в анатомичната табакера и конвенционален радиален достъп. За пръв път в България се осъществява ултразвуково измерване на дисталната радиална артерия в първото метакарпално пространство на гърба на ръката след осъществяване на коронарна ангиография сред българската популация.

В становището си проф. д-р Константин Николов Рамшев, д.м. смята, че дисертационният труд е „Елегантно, добре планирано и реализирано научно изследване на характеристиките, предимствата и евентуалните недостатъци на МДРД при извършване на пълния спектър от диагностични и терапевтични процедури на коронарните артерии. Целият прочит показва един завършен и компетентно написан дисертационен труд“.

Проф. д-р Пламен Маринов Гацов, д.м.н. посочва в рецензията си:

„Д-р Михаил Михалев прави задълбочен анализ на възможностите на използването на МДРД в ежедневната практика в катетеризационната лаборатория. Той подредено и аргументирано излага всички технически особености на метода, отношението на успеваемостта му към основните демеграфски, клиничин, лабораторни показатели при болни в пълния спектър на коронарната диагностика и терапия“.Дисертационния труд е първия в тази област в България и отразява дългогодишния опит на дисертанта.

Доц. д-р Пламен Кръстев д.м. споделя в становището си -„Настоящата дисертация отговаря на реална клинична необходимост от системна оценка на приложимостта, безопасността и ефективността на МДРД при последователни, неселектирани пациенти в рутинната интервенционална кардиологична дейност.

Изследването има висока практическа стойност, тъй като може да подпомогне създаването на стандарти и препоръки за избор на достъп при коронарни интервенции, насочени към минимизиране на съдови усложнения и запазване на артериалната проходимост.

С оглед на нарастващия интерес към ултрадисталните съдови достъпи и тенденцията към все по-малко инвазивни техники, темата е изключително актуална и има значим принос за оптимизацията на съвременната интервенционална кардиология“.

Проф. д-р Федя Николов д.м. направи препоръка към Д-р Михалев: „Мога да пожелая на д-р Михалев, като пионер в тази област, да създаде школа и положи усилия за налагане на метода в България“.

Рецензентите на дисертационния труд също посочват, че това е уникален метод и че изследването трябва да стане широко известно. Те препоръчват да бъде създадена школа за обучение на лекари по тази методика, която днес прави първите си стъпки, но с разпространението си един ден може да промени подхода за инвазивен достъп до сърдечните съдове. Получените резултати имат пряка практическа стойност и могат да бъдат внедрени в национални алгоритми и обучителни програми по интервенционална кардиология“.