Днес почитаме света Лучия. Празник на светлината!

Имен ден на хората носещи имена свързани със светлина :
Светозар, Светлозар, Лъчезар, Светла, Светлана, Лучия, Люсиен, Лучано, …..
Денят в памет на Света Лучия е на 13 декември. Името на Св. Лучия означава светлина.
По Юлианския календар това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. Така от езическите вярвания са останали поверията, че Света Лусия “прехвърля дните” и “носи светлина“.
Чества се от православни, католици и протестанти…
Според православната традиция Св. мчца Лукия девица е родена около 283г. в Сицилия и умира като мъченица през 304г. по време на преследванията на християните в Римската империя.
От Сиракуза нейните свети мощи били пренесени в Италия, после в град Мец в Лотарингия. Част от тях първоначално се пазели в Цариград, а после били пренесени във Венеция. Днес те се намират в църквата „San Geremia“.
Света Лучия е патрон на писателите, на болните от очни болести и на болните от дизентерия.
Тя е патрон на острова Сейнт Лусия, където денят се чества като общонароден празник.
Света Лучия е патрон на родния ѝ град Сиракуза и на други градове в Италия.
Денят на Света Лучия се чества като ден на светлината във всички Скандинавски страни – Дания, Швеция, Норвегия и Финландия.
Традиционни за празника са специални кифлички с шафран. Наричат се Lussekatt (Кифличките на Лусия).
Честването на Света Лучия – празничната церемония в съвремието
В тържествената церемония, участват млади хора. Избира се момиче, символизиращо Света Лусия. Тя влиза тържествено – облечена в бяло (символ на чистотата на девицатa светица). На главата си носи корона на свещи. Те са символ на огъня, отказал да вземе живота на Св. Лусия, когато била осъдена. Младото момиче е следвано от група момичета, посестрими.
Пеят песен, чиято мелодия е с традиционно неаполитански характер. Всяка от скандинавските страни има свой текст, но смисълът е един: Светлината, побеждаваща мрака. След като завърши тази песен, празникът продължава с Рождествени песни.