Художникът Иван Димитров пред Долап.бг:“Във всичко, което съм създал съм оставил сърцето и душата си“

На 5 декември 2025г. в Художествената галерия на Стара Загора се откри 21-та самостоятелна изложба на художника Иван Димитров „Между небето и земята“. Експозицията е посветена на 80-годишнината от рождението на автора

Господин Димитров, да бъдете художник, това ли е детската Ви мечта?

Детската ми мечта беше само да играя навън с бандата от махалата. Обикаляхме целия град от Съриолу, където живеехме, през Аязмото, изкачваме баира, Куловия бент, градините и се прибирахме към къщи. Рисувах си вкъщи да удоволствие. Обичах да прерисувам илюстрациите на детски приказки. През това време учех цигулка. Майка ми беше мераклия да ме прави цигулар. Баща би беше ветеринарен лекар в НИЖ – животновъдния институт. Там по едно време живеехме. Тогава нямаше автомобили и автобуси, а с един файтон с коне, качи ме майка с цигулката и ходим на уроци при г-н Вучков. До 6-ти клас учех цигулка. Решиха да ме пробват в Музикалното училище в София. Но на мене никак не ми се искаше да ставам музикант. На изпита нарочно изсвирих упражнението грешно и преподавателят деликатно каза, че още 1-2 години трябва да се готвя по-сериозно…Аз се зарадвах и реших да опитам в Художествената гимназия.

До четвърти клас учих в Базовото училище в Стара Загора, след това – в Първо основно, сега сградата на ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Там ми преподаваше един голям художник – Кипро Николов. Каза на родителите ми, че работя добре с цвета, добра е композицията ми…

Един ден майка ми взе рисунките ми на блокчетата и заедно отидохме при директора Карабиберов в тогавашната Градска художествена галерия. Тя се помещаваше на втория етаж от източната страна на Стария театър. Посрещна ни любезно, гледа, гледа рисунките и ми рече:“Момче, защо ти трябва да ставаш художник? Знаеш ли каква е трудна и мъчна работа..!“

Спомням си, че бяхме в 6-ти клас и имахме някакви нагледни уроци. Белин Мартинов, с когото сме втори братовчеди и на едни години, на черната дъска с тебешир рисуваше овчарчето Калитко, а аз с цигулката свиря… С него рисувахме по поляните, ходехме в Ягода, правехме пейзажи и какво ли още не и се готвим за изпити за Художествената гимназия в София. Отиваме двамата да кандидатстваме. Падна ми се едно забутано място без осветление и не можах да издържа изпита. Белин успя. Но не ми се връщаше в Стара Загора. Тогава ми предложиха да се запиша в Полиграфическия техникум Юлиус Фучик“. След 5-годишно обучение завърших специалност „Офсетов печат“. Там изучих всички графични техники, което ми помогна след това в Художествената академия, като кандидатствах „Градска илюстрация“ знаех за какво става въпрос. Висшето си образование завърших в класовете на проф. Веселин Стайков и проф. Евтим Томов. След втората година записах специалност „Илюстрация“.

Спомням си като дете, тършувам какво има на тавана на къщата ни. Намерих един кортик и сабя на дядо ми, който беше старшина и…една кутия. Отварям я, а тя пълна с маслени бои. Скачам бързо надолу, намирам листчета и започвам да рисувам. Нещо ме е влечало към цвета, към живописта. Като си гледам сега работите от последните години, чернобялата градска илюстрация не ми е допадала и затова започнах да правя цветни гравюри, нещо като японската графика. Формите си правех на дърво, няколко цвята наслагвах с четка, отпечатвах ги и се получаваха много интересни цветни гравюри.

Кога посегнахте осъзнато към живописта?

Винаги ме е влечала. Правех малки форми. Когато през 1991г. станах директор на Художествената галерия на Раднево, между другите неща, които съм правел много – изпълнявах десетки поръчки за плакати за различни събития, за манифестациите по повод различни празници, за собствена потребност рисувах живописни платна…Отделно от това с Христо Танев и Александър Козаров участвахме в конкурс за герб и знаме на Раднево. Одобриха моя проект и се гордея, че и в герба и в знамето има частица от мене – завинаги.

Какво повече Ви влечеше – илюстрациите или живописта?

Във всичко съм оставил сърцето и душата си. Сега като си гледам работите назад през годините, а пък и колегите ми ми го казват, че във всички творби съм постигнал нещо…Не съм художник, който се занимава само с живопис, само с графика или рисунка. Като погледнеш работите ми, горе долу всички имат добра стойност.

Г-н Димитров, кои са Вашите теми, въпросите, на които давате отговор върху бялото платно или белия лист?

Нямам специални теми. През 2013 г. като получих инфаркта, една година се възстановявах и решихме с жена ми да оставим „лудницата“ срещу Пето основно училище в големия град и да отидем да живеем в село Ракитница. Преместихме се и лекарят каза поне три километра на ден да извървявам. Толкова ми хареса да се разхождам край реката, в гората, по баирите. От само себе си дойде потребността ми да сложа платното и да рисувам това, което виждам, което радва окото и душата ми. И така се натрупаха доста работи.

Има ли нещо, за което съжалявате, което не сте постигнали?

За нищо не съжалявам, но има много какво тепърва да постигам.

Може ли да се каже, че настоящата Ви 21 самостоятелна изложба „Между небето и земята“ е „портрет“ на Вашите мисли, чувства, вълнения, мечти..?

Мотото на изложбата ми „Между небето и земята“ говори, че моят живот мина в мъка, в страдание, в любов и творческо вдъхновение. Господ ми е дал, за моите 80 години, да опитам и хубаво и лошо. Художникът е като антена и хваща всичко, което го заобикаля. Ако е мъка, ще излееш мъката си, ако е радост – от платното ще блика радост.

Както представяте в изложбата?

Оставих на галеристите много работи и ги помолих, без да се намесвам, те да преценят и да включат каквото намерят за добре. Мисля, че по-добре не би могло да се покаже разнообразното ми творчество. Някъде около 90 работи са включени. Изключително много съм благодарен и доволен от тези талантливи, отговорни млади хора, с висока естетика. В камерната зала са подредени творби на мои преподаватели, приятели, колеги художници. Понеже съм много благодарен на нашата Градска художествена галерия, която през годините ми е дала изключително много, подарявам всичките тези 37 работи.

Винаги съм се възхищавал от творчеството на моите колеги. Всички сме се уважавали, следили сме кой какво прави, с какво се явява на Есенния салон или на Балканското квадринале…Много се събирахме преди години. Като направихме Бухчевата къща, всяка вечер се събирахме…Допадали сме си с Иван Попчев, с Димо Генов, с Михаил Косев, Недялко Абаджиев, моя кум Георги Славов, Райчо Радев…

Господин Димитров, преди малко казахте, че имате още много какво да постигате. Какви са идеите Ви?

Каквото ми дойде на сърце. Толкова много материал съм събрал, вдъхновен от обикновения селски живот в Ракитница и природата. Имам някаква необяснима връзка с природата Усещам магически моменти, в които изпадам. Благодаря на Господ, че ми е дал възможност за хармония между мене и природата. Това е съвършена медитация, сливане с природата . Чуваш птичките, слънцето се променя, пейзажите стават много различни по едно и също време. Обичам да срещам изгревите. Слънцето те зарежда с енергия, дава ти творческо вдъхновение.

На кого искате да благодарите?

На Господ, че ми е дал дълъг живот, очи да виждам благодатта, създадена от него, и според силите си да я пресъздам. Това не е малко.

Иван Димитров е роден 1945 година в град Стара Загора. Завършва ,,Офсетов печат“ в  Техникум по полиграфия и фотография ,,Юлиус Фичик“, гр. София през 1964 г. и продължава своето обучение в Национална художествена академия ,,Николай Павлович“ гр. София, където през 1974 г. завършва специалност ,,Графика и илюстрация“ при професорите Веселин Стайков и Евтим Томов със специализация  ,,Илюстрация и оформление на книга“ при проф. Петър Чуклев.  През същата година открива своята първа самостоятелна изложба в Клуба на художника в родния си град, където показва рисунки, графики и живописни произведения. През годините реализира 20 самостоятелни изложби в Стара Загора, Раднево, Чирпан, Пловдив, Разград, Плевен и Гълъбово, а в периода 1991 – 2013 е директор на ГХГ – Раднево. Работи в областта на графиката, илюстрацията, плаката, живописта,  пространственото оформление, а от 1996 и в областта на керамиката. Редица негови текстове за художествени прояви са публикувани във в. ,,Марица-изток“ и Археологически музей ,,Марица- изток“ гр. Раднево.  През 1995 година получава награда ,,Раднево“ и през 2007 година Награда ,,Магда Петканова“ по случай 25 години Художествена галерия – Раднево. През 2005 година е отличен с наградата на ,,Есенен салон“, Стара Загора.

Росица Ранчева