„Приказки за четири ръце“ – приказен концерт в Операта

„Приказки за четири ръце“ – приказен концерт в Операта

 13 декември /събота/, 19.00 ч., сцена Опера – Фоайе

Клавирно дуо Стефания Русева-Симон Павлов

ПРИКАЗКИ ЗА ЧЕТИРИ РЪЦЕ концерт

В програмата:

Николай Римски-Корсаков – сюита “Шехерезада”

П. И.Чайковски – сюита  “Лешникотрошачката”

Стефания Русева и Симон Павлов завършват НУМСИ „Христина Морфова“ – гр. Стара Загора със специалност „Пиано“ в класа на Милена Александрова. Двамата започват да свирят във формацията клавирно дуо още като ученици. Развиват интереса си към ансамбловото музициране – участват в различни концертни форуми и в майсторските класове по камерна музика на Et Arsis Piano Quartet и проф. Татевик Мокацян. Впоследствие и двамата учат в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където завършват в класа по пиано на доц. д-р Маргарита Илиева и продължават да развиват своята съвместна концертна дейност.

Като дуо се изявяват в редица музикални фестивали в страната: в рамките на „Софийските музикални седмици“ реализират концерта „Епиграфи“ с творби от френски композитори; участват в концерт, посветен на годишнините на Лазар Николов, Александър Райчев, Веселин Стоянов и Парашкев Хаджиев в рамките на фестивала „Европейски музикални седмици“. Дуетът изпълнява и камерни творби на Давид Кокончев в неговия авторски концерт „FLOW“, а в цикъла „Музикални вторници“ реализира програмата „Приказки за 4 ръце“.

НИКОЛАЙ РИМСКИ-КОРСАКОВ – СЮИТА „ШЕХЕРАЗАДА“

„Султан Шахриар, убеден, че всички жени са неверни, се заклел да убива всяка от съпругите си след първата брачна нощ. Но Шехерезада спасила живота си, като забавлявала своя господар с увлекателни истории, разказвани в продължение на хиляда и една нощи. Султанът, обзет от любопитство, всеки ден отлагал екзекуцията на жена си и накрая напълно се отказал от кървавата си клетва.“

Четирите части на сюитата са обединени от две главни музикални теми, които рисуват образите на Султана и на Шехеразада.

1. Морето и корабът на Синбад

Музиката започва с тежката, мрачна и властна тема на Шахриар, последвана от нежната и лирична мелодия на Шехеразада – нейният музикален глас, който укротява гнева на Султана и постепенно променя сърцето му. С първите щрихи на приказката пред слушателя се разгръща величественият образ на бурното море – сурово, опасно и омагьосващо. Могъщите вълни носят легендарния кораб на Синбад, чиито приключения оживяват в плавни и широки музикални линии.

1. Разказът на принц Календер

Отново звучи гласът на Шехеразада, която въвежда в нова история – още по-жива и по-динамична. Принц Календер, странстващ герой и разказвач на чудни приключения, се появява сред вихър от танцови ритми и екзотични мотиви. Музиката следва неговите фантастични премеждия — едновременно забавни, опасни и пълни с цветни образи.

III. Принцът и принцесата

Лиричните мелодии разказват за трепетната любов между красив принц и нежна принцеса. Деликатните музикални фрази рисуват танца им, изпълнен с грация, мекота и изтънченост.

1. Празник в Багдат. Морето. Корабът, разбиващ се в скалата с медния конник и гибелта на моряка Синбад.

Финалът избухва в шумен, ярък ориенталски празник. Танци, шествия и пъстрота – музиката връхлита стремително и необуздано. В разгара на пиршествата се появява отново морската тема. В бурните води корабът на Синбад се разбива в скалата под медния конник, а в музиката, изобразяваща гибелта му, авторът майсторски преплита за последен път темите на Султан Шахриар и Шехеразада.

ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ – СЮИТА „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА“

В навечерието на Коледа малката Клара получава необичаен подарък – дървен Лешникотрошач, който нощем оживява. В стаята избухва битка между армията на играчките, водена от Лешникотрошача, и Мишия крал. След победата на доброто Лешникотрошачът се превръща в красив Принц и повежда Клара в чуден магичен свят. Те преминават през Снежното царство и достигат до столицата на Страната на сладкишите – Конфитюренбург. Там Клара и принцът подготвят сватбата си, а различни танци от цял свят приветстват гостите в блестящ празник, завършващ с тържествения валс на цветята.

1. Увертюра
2. Марш

III. Танц на захарната фея

1. Руски танц
2. Арабски танц
3. Китайски танц

VII. Танц на флейтите

VIII. Валс на цветята

Биографии:

Стефания Русева е родена през 2001 г. в Стара Загора, където завършва НУМСИ „Христина Морфова“ със специалност пиано. През 2024 г. се дипломира с пълно отличие в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалности „Хорово дирижиране“ в класа на проф. д-р Теодора Павлович и „Теория на музиката“  с профил Музикален анализ при проф. д-р Снежина Врангова. Учи пиано при проф. д-р Ростислав Йовчев и доц. д-р Маргарита Илиева. По програма „Мобилност“ е приета да учи един семестър в Universität für Musik und darstellende Kunst (MDW) във Виена в класа по Хорово дирижиране на проф. Алоис Гласнер, като там е и част от WebernKammerchor. В последната година от магистърската програма е част от класа по оркестрово дирижиране на проф. д-р Григор Паликаров. От март 2025 г. е редовен докторант в специалност „Хорово дирижиране“ в НМА.

Понастоящем е хормайстор в Държавна опера Стара Загора и помощник-диригент в хор към Късноантична базилика „Св. София“.

Завършва майсторски класове по хорово дирижиране на Ювал Вайнберг (Израел, Германия), на Фрийдер Берниус (Германия), стипендиант е на Творческа лаборатория за запознаване с хорова музика „Маестро Крикор Четинян “ с ръководители Кръстин Настев и Сергей Павлов и участва в ателие по дирижиране с Collegium Musicum Berlin под ръководството на Донка Митева.

Избрана е за хорист в Европейския младежки хор „ЕuroChoir“ в сесията през 2024 г. с диригенти Марко Амхерд (Швейцария) и Донка Митева (Германия, България). Участвала е в състава на Смесен камерен хор „Проф. Георги Димитров“ към НМА, Софийски камерен хор „Васил Арнаудов“ и е била корепетитор на вокален ансамбъл за старинна музика „Cantanti Dai Monti Verdi“.

Като пианист е лауреат на национални и международни конкурси, завършва майсторски класове на проф. Татевик Мокацян (Армения), „Et Arsis Piano Quartet“ (Германия), Акад. проф. д-р Атанас Куртев, проф. Мария Принц и др. и е неколкократен солист на оркестъра на Държавна опера Стара Загора, като два пъти осъществява премиерни изпълнения на клавирни концерти за България. Включва се в концертната и звукозаписната дейност на Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Нов симфоничен оркестър, Симфониета Враца и др.

Симон Павлов е роден през 1999 г. в Сливен. Завършва НУМСИ „Христина Морфова” в Стара Загора със специалност пиано, а през 2023 г. се дипломира и в НМА „Проф. Панчо Владигеров” със специалност „Оперно-симфонично дирижиране” в класа на проф. д-р Григор Паликаров. Там изучава още „Музикознание” при проф. д-р Наташа Япова. Учи пиано в класа на доц. д-р Маргарита Илиева.

Диригентския си дебют осъществява на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Работил е като помощник-диригент във Филхармония „Пионер“, а понастоящем – като диригент в Симфоничен оркестър – Сливен. Дирижира също Симфоничния оркестър на Санремо, Италия, Софийската филхармония, Симфоничен оркестър – Пазарджик, Оркестъра на Държавна опера – Пловдив, Симфониета София, Симфониета Видин, Симфониета Шумен, Камерен оркестър „Дианополис” – Ямбол и Академичния симфоничен оркестър на НМА.

Като пианист многократно солира на оркестри под палката на Георги Димитров, Красимир Къшев, Райчо Христов и др. Лауреат е на множество национални и международни конкурси, сред които: Международен клавирен конкурс „Крайова – пиано” – Румъния; Международен конкурс „Музиката и Земята”; Международен клавирен конкурс „Класика и съвременност”; Национален конкурс за певци и инструменталисти „Светослав Обретенов” – Провадия и др.

Завършил е майсторски класове по пиано и камерна музика при проф. Татевик Мокацян, „Et Arsis Piano Quartett”, Андреас Райнер, Ребека Хартман, Акад. Атанас Куртев, проф. Емма Тахмизян, проф. Маркус Праузе, проф. Влад Димулеску и др.

Носител е на наградата „Млада Загора” за принос в културата и изкуството в гр. Стара Загора, на награда в категория „Изкуства“ на националния приз „Студент на годината“ и др. Участва в събития на фондация „Миню Балкански” в България и Франция. Изявява се и на форумите „Софийски музикални седмици”, „Европейски музикален фестивал”, „Новогодишен музикален фестивал”, „Опера на върховете“, „Мокрањчевих дана“ – Сърбия и др.