Неизвестната Джо ван Гог-Бонгер показа Винсент ван Гог на света
Когато Винсент ван Гог умира през 1890 г., само на 37 години, той оставя след себе си живот на провал, гола стая и платна, които никой не иска да купи.
Шест месеца по-късно почива и брат му Тео, единственият, който винаги е вярвал в него.
Всичко изглеждаше свършено.
Всичко, което остана, беше едно дете, стотици писма и планина от непродадени картини.
Тази, която наследи това наследство, беше Джо ван Гог-Бонгер, младата вдовица на Тео.
Тя беше на 28 години, наскоро преживя скръб и имаше малък син за отглеждане.
Никой не я е помолил да се грижи за тези картини. Никой не е смятал, че те струват нещо.
Но тя разбираше, че зад тези отчаяни щрихи се крие гений, за когото светът все още не е искал да чуе.
Джо започна отначало: писмата между двамата братя.
Тя ги преведе, поръча ги, публикува ги.
В тези страници беше душата на Винсент – неговите видения, страдания, поезия.
Тези писма промениха всичко: те ясно показаха, че зад „лудия художник“ стои човек, който обичаше, мислеше, търсеше.
След това дойдоха картините.
Джо организира изложби, пишеше до критици, галеристи, музеи.
Тя отказваше да продава произведенията си, дори когато имаше нужда от тях.
Тя внимателно подбираше какво да продаде и на кого, какво да запази и къде да го изложи.
Именно тя организира първата голяма изложба в Берлин, след това в Париж, а после и в Холандия.
Картина след картина, рецензия след рецензия, тя изгради репутацията на Ван Гог, каквато я познаваме днес.
Не беше романтично начинание. Беше стратегия: постоянство, визия, търпение.
Винаги, когато някой я обвиняваше, че преувеличава стойността на зет си, тя отговаряше с действия.
По времето, когато умира през 1925 г., Ван Гог вече е признат за един от най-великите художници на века.
Музеят на Ван Гог в Амстердам, основан благодарение на семейната колекция, дължи съществуването си преди всичко на нея.
Джо ван Гог-Бонгер не е рисувала нищо.
Но тя е измислила Винсент, в най-дълбокия смисъл на думата: тя е превърнала един забравен човек в универсален символ на изкуството и човечеството.
Без нея може би Ван Гог щеше да си остане име от битпазара.
С нея той стана безсмъртен.
Матей Матеев.