Хормонът, който може да спаси света: Има ли лек срещу епохата на злобата и разрушените връзки?

Сякаш сме забравили как да се свързваме. Сякаш сме изгубили способността си да се доверяваме.

Но какво, ако ви кажем, че голяма част от тази криза се корени не само в социологията, но и в биохимията? И какво, ако лекът се крие в един-единствен хормон – молекула, която е диригентът на всичко, което ни прави хора?

Според д-р Андрей Гостри, ръководител на Института PreventAge, тази молекула е Окситоцинът. И той е много повече от „хормона на раждането“.

Окситоцин: Диригентът на нашия вътрешен оркестър

Всички сме чували за допамин (мотивация) и серотонин (спокойствие). Но Окситоцинът, според д-р Гостри, е „диригентът“, който контролира целия този невромедиаторен ансамбъл.

Той е „хормонът на финото въздействие“, на доверието и съвестта. Когато нивата му са високи, се случва следното:

Амортизира негативизма: Окситоцинът буквално омекотява „трънливия, студен свят“ около нас.

Убива тревожността: Той директно потиска норадреналина (невромедиатора на тревогата).

Усилва щастието: Едновременно с това повишава серотонина (за спокойствие) и ендорфините (за удоволствие).

Защо сме в криза? Атаката срещу Окситоцина

Проблемът е, че съвременният ни свят е машина за унищожаване на окситоцин. Всичко, което потиска нас, потиска и него:

Хроничният стрес (високият кортизол е директен враг на окситоцина).

Системното възпаление (от лоша храна и начин на живот).

Дефицитът на сън и прекомерната употреба на стимуланти.

Психологическата болка (разочарованията и болката от отношенията с другите).

Ние сме в постоянен режим „бий се или бягай“ (симпатикова нервна система) и сме забравили как да активираме режима „почивка и свързване“ (парасимпатикова система).

Хормонът, който изгражда семейства и ражда доверие

Окситоцинът е в основата на привързаността (бондинг).

Майка и дете: Връзката майка-дете е „отправната точка“. Физическият контакт, кърменето, прегръдките и целувките генерират окситоцин както в майката, така и в детето. Дефицитът на този контакт в ранна детска възраст може да наруши развитието на способността за свързване за цял живот.

Партньорство: Науката е категорична. Изследвания върху животни (като полските мишки) показват, че моногамните, грижовни видове имат здрави окситоцинови гени, докато агресивните, полигамни видове имат дефектни. При хората е същото. Двойките с висок окситоцин са по-щастливи, по-диалогични и способни да поддържат хармония – те танцуват „постоянен валс“.

Сексуалност и раждаемост: Окситоцинът е в основата на по-страстния секс и по-ярките оргазми. В крайна сметка, всеки оргазъм е „малко раждане“ – свиване на гладката мускулатура. Когато хормонът, отговорен за доверието, привързаността и оргазма, е потиснат, не е чудно, че семействата се рушат, а раждаемостта спада.

Отвъд семейството: Хормонът на успеха и лидерството

Хората с висок окситоцин не са просто по-добри партньори. Те са магнетични.

Те притежават емпатия – способността да „четат“ фините невербални сигнали и интонации на другите. Това ги прави брилянтни психолози, лекари, духовни лица и истински лидери. Те не водят със страх, а с нравствен пример, искреност и спокойствие. Те са хората, около които другите искат да бъдат.

Добрата новина е, че можем съзнателно да стимулираме производството на този хормон. И не, не става въпрос за хапчета.

Прегръдки и масаж: Окситоцинът е „хормонът на прегръдките“. Физическият контакт е най-прекият път.

Социални връзки: Приятната компания и комфортното общуване, което носи радост.

Температурен „шок“: Контрастни процедури (топло/студено) и дори лека, контролирана болка (като дълбок масаж или разтягане) стимулират освобождаването му.

Емоционален трепет: Всичко, което ви кара да „трепнете“ от удоволствие или умиление – красиво изкуство, вдъхновяващ филм, страхотна храна, дори анимациите на Миядзаки.

Най-добрият лайфхак – ПЕЕНЕТО: Това е изключително мощен стимулатор. Пеенето, особено хоровото или съвместното пеене (като госпъл или църковен хор), предизвиква огромен прилив на окситоцин и усещане за единение.

В свят, който ни тласка към изолация, злоба и депресия, отговорът е биохимично прост: имаме нужда от повече свързване. Имаме нужда от повече окситоцин.

Вместо да чакаме света да стане по-добър, можем да започнем от себе си. Прегърнете някого. Обадете се на приятел. Пуснете си музика и пейте с цяло гърло. Гответе за някого, когото обичате.

Това не са просто мили жестове. Това са актове на биохимична съпротива срещу епохата на тревожността. Това са стъпките, с които започваме да лекуваме себе си, семействата си и може би, малко по малко, света.

От Интернет