Отзвук от премиерата в Операта – „Името на Павел Балев е мило, звучно и благо като работата му“

„Споделяме с вас красиво свидетелство от оркестрантката Екатерина Попова. Думи, които казват всичко за срещата между оркестъра и маестро Павел Балев и духа на постановката. Прочетете това. То е музика само по себе си“ – пишат в своята ФБ страница от Операта:

„Името на Павел Балев е мило, звучно и благо като работата му. А как се отразява това на един оперен оркестър при пресъздаването на „Андре Шение“ от Умберто Джордано – една по-рядко изпълнявана у нас опера? Дългият период на репетиции беше максимално оползотворен и, чудно – никой не се отегчи.

Самата музика е толкова жива, жизнена, искряща, многоцветна, богата, за всеки участник в оркестъра има по нещо, никой не скучае! Диригентът е толкова изпълнен с положителна енергия и оптимизъм, усмихнато-сериозен, държи ни с невидими лъчи, които струят от пръстите и движенията на ръцете му, от главата и погледа, който е почти неотклонно в певците, но винаги поглежда в посока на оркестъра за солиращи реплики и тути.

Магия, не просто точно изпълнени ноти, а голямо вълнение, което е обвило като дим оркестъра и една топлина, която се заражда между нас самите, между нас и диригента, между нас и певците на сцената, между нас и публиката. Музиката е толкова красива, че хваща за гърлото – има танц, има марш, има терзание, възторг, коварство, има любов! Има невероятни темброви и хармонични решения.

Балев винаги обяснява една или друга функция на музикалните образи в оркестъра за драматургията на сцената. Колкото и жестока да е обстановката – революция, гилотина и кръв, някак си любовта и поезията остават най-нависоко, остават чисти и недосегаеми. Мажорът трепти до минора превратно като съдбата и всичко се променя в един страшен и непредсказуем вихър, но накрая… тържествуват влюбените с немислимата фраза „Да живее смъртта, заедно!“

А публиката е във възторг от всичко видяно и чуто, певците наистина се раздадоха, те пяха с такава страст, все едно гласовете им извираха от всяка една клетка на тялото. Оркестърът бе много богат и изразителен, внимателен и балансиран.

Мисля, че всички са запознати с все по-мултинационалната текстура на съставите в България. И нека да ви кажа, че при нас цари единство и разбирателство и това е едно общество за пример! Ние сме българи, японци, италианци, испанци, украинци, поляци, турци, американци, които се стараят в работата си, имайки един идеал пред себе си – музиката, която за нас е като къса мрамор за Микеланджело — непрекъснато махаме нещо излишно за да остане красивото, чукаме неуморно по камъка, всеки със свойто длето, докато остане чистата красота.

Нямаме време да спорим и враждуваме, търсим… търсим… последният открит от нас с Павел Балев диамант беше този!“